Новговор, буква "П" - политкоректност

Една жена на висок пост, кметица, тия дни каза, че насилените жени са по-виновни от насилниците си.
Не го каза точно с тия думи. Първо, защото беше на немски. И второ, защото ако беше точен преводът, този път щяха не само да я наръгат с нож, ами сигурно и да я застрелят. Но смисълът беше този - жените (не много, към стотина) се оплакаха, че са насилени навръх Нова година, а тя им обеща да ги научи как да се държат по-добре с насилниците си, та те да ги насилват по-рядко.
Но така, извадено от контекста, може би звучи много вулгарно и цинично.
Според мен обаче, контекстът няма да промени кой знае колко нещата, да не кажа хич. Нека да видим.

През февруари, миналата година (2015) наследничката на Астрид Линдгрен обяви, че ще "поправи" книгата на майка си за "Пипи Дългото чорапче" - ще махне "н"-думата (негър). А тя, както всички знаем, е обидна така, както у нас е обидна "ц"-думата (циганин). Измислицата на Пипи за баща, който е "негърски крал", а пък тя - вероятна "негърска принцеса" е част от очарованието на симпатичната героиня от детските книжки. Сега това вече го няма - героинята е една идея по-скучна (пардон, по-безобидна) и със съответно по-скучен (т.е. безобиден) баща, "крал на Южните морета" (по новговор). Тук отварям скоба и се опитвам да си представя как би звучала операта "Трубадур" от Верди, ако всички "ц"-думи се заменят подобаващо и безобидно. Сигурно не по-малко гротескно, отколкото редакцията на пипиния баща. Или пък ако обидното за някои наши сънародници заглавие на вазовото "Под игото" стане нещо като "По време на културното многообразие".
Драматизирам, разбира се. Това няма как да стане. Да не би някой да е посегнал на култови световни романи, като този на Агата Кристи "Десет малки негърчета"?

Решавам все пак да проверя в интернет и веднага се изумявам колко бедна обща култура имам:

"През 1939 г. романът излиза в Лондон със заглавието "Десет малки негърчета". В САЩ се появява като "Десет малки индианчета". Има и още по-деликатни версии като "Десет малки войничета" и дори "Десет малки морячета", тъй като винаги се намира някой обиден. Негърският остров, където се развива действието, се превръща съответно в индиански, войнишки, моряшки...
От 1985 г., когато манията по политически коректния език преплува океана, във Великобритания трайно се налага най-неутралното заглавие And Then There Were None."

А на мен ми се струва, че в това последно заглавие има по-дълбок смисъл, отколкото изглежда. Но по-нататък - оказва се, че "Десет малки индианчета" е не по-малко обидно от "Десет малки "н"-думи". Така "Десет малки "и"-думи" става... "Десет малки мечета". Това е за песента с това име, не за книгата.
Стана малко объркано, но като казах песента, се сетих, че Джон Ленън беше изпял през 1972г. една песен с изумително глупавото (от мултикултурно-безобидна гледна точка) заглавие: "Жената е "н"-думата на света". В интернет под песните обикновено има коментари и аз не сдържам любопитството си. Попадам на следния ентусиазиран коментар:

"I never knew he was such a fucking racist!!"

Не е шега - ето.
https://www.youtube.com/watch?v=CtY5bv-oxLE

Така научавам, че Джон Ленън е един скапан расист, само защото е сглупил да озаглави песента си така, а не, примерно "Н-думите са жените на света". Така е безобидно сякаш (освен ако жените не поискат "ж"-думи в унисон с джендър икуалити модата и други такива неща).
И все пак може пък наистина да е бил расист. Двумисъл, един вид, както казваше един журналист през 40-те години на миналия век:

"Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него...".

Човекът си е мислел, че пише утопия, а то се е оказало рецепта за следващите поколения.

Но нека се върна на жената-кмет, с която започнах.
Преди няколко месеца тя седна на кметския стол в един хубав немски град на брега на Рейн. Настани се там с много любов към едни чужди граждани, които тя обяви, че не са чужди, а са просто "хора в нужда". На местните хора много им хареса това и те я наградиха с приятелско наръгване с нож. Тя оживя и затова продължи да настоява, че нямало различни култури, а имало различни хора. А пък дори и да имало различни култури, те, различните култури, не са нищо друго, освен едно голямо "мултикултурно" общество с различни хора в него. Двумисъл, както се казва.
И понеже "хората в нужда" изглежда се държаха съвсем различно и имаха неочаквани мултикултурни нужди (малко кражби, малко изнасилвания), тя беше изправена пред избор - да каже, че е сгрешила, или... да обърне другата страна на двумислената монета. Т.е. да научи пострадалите жени на правилно мултикултурно поведение и морал. Защото с двумисъл е невъзможно да се греши - пак според оня младок от 40-те:

"Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“."

Коментар за хонорар, или за платените писачи в интернет

Когато участват в дискусия в публичен интернет форум или социална мрежа, може би много хора си задават въпроса кои от коментиращите защитават лична позиция и кои изпълняват чужда поръчка срещу заплащане.
Особено ония коментиращи, които не са съгласни с нас!

Публикуването на поръчкови коментари срещу хонорар се използва за комерсиални (корпоративни) или политически цели. То със сигурност силно опорочава дискусията във виртуалното пространство.
Но нима коментатори на хонорар не са и всички професионални журналисти?

Някои дори виждат избягването на тоя феномен чрез насилствено намаляване на анонимността в интернет:

"изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта"

Работата обаче е там, че нечии три имена не говорят абсолютно нищо на хората, които не са срещали въпросната личност на живо. Трите имена са просто думи. Снимката - просто нечия снимка. Тези атрибути по никакъв начин не намаляват анонимността на участниците във виртуалната дискусия.
Например дали ще съм silvercoin, или ще съм Иван Петков Иванов*, огромното мнозинство хора не ме познават лично и за тях си оставам анонимен. И никой не може да знае със сигурност какви са целите на "анонимния" silvercoin или "неанонимния" Иван Петков Иванов.

А и всяко публикувано мнение в интернет е... нечия лична позиция.

Затова аз разделям коментарите в интернет на два основни типа:

1. Допринасящи за дискусията.
2. Пречещи на дискусията.

Коментарите, които допринасят за дискусията, са такива, които:
- изказват и аргументират теза (позиция, мнение);
- показват факти, които са лесно проверими от останалите участници в дискусията.

Коментарите, които пречат на дискусията, са такива, които:
- изказват теза, твърдение, оценка, но без аргументи за нея (примери: "Това е пълна глупост",  "Той е най-добрият президент досега", "АЕЦ "Белене" няма алтернатива", "Браво!", "Отдавна трябваше да го изгонят" и др.);
- показват факти, които е трудно или невъзможно да бъдат проверени от останалите участници в дискусията (това най-често са лъжи, тук използвам принципа "което не може да се докаже, значи не е достоверно");
- отклоняват вниманието към несъществени въпроси (примери: "Защо казваш/правиш това, а не онова...?", "Защо не си правил това тогава, а го правиш сега...?", "Има много по-важни теми от тази" и др.)
- изразяват само емоция (примери: "Тоя/тая ме побърква", "Не мога да я понасям тая", "Много ме кефи" и т.н.).
Нямам рецепта за реакция към двата типа коментари. Винаги зависи от конкретния контекст.

Анонимността в интернет създава порок в един единствен случай - ако е налице феноменът "мъртви души". Т.е. когато един човек се представя за много хора (например чрез голям брой различни регистрации в социалните мрежи). Проблемът съществува поради склонността на хората да си формират мнение в зависимост от статистиката - избират да подкрепят онова мнение, което има най-много поддръжници.

Във всички останали случаи считам, че анонимността в интернет допринася много повече за автентичността на дискусията - под закрилата на анонимността човек много по-искрено заявява позицията си. Защото анонимният няма никакви причини да бъде лицемерен...
______________________
* Името е само за илюстрация

Информационната кампания за АЕЦ "Белене" - в нокаут

В глобалната енциклопедия Уикипедия пише, че нокаут е "състояние, в което единият от противниците е повален на земята и не може да се изправи със собствени сили в определеното от съдията време".
"Противникът" в тоя спектакъл изглежда е информационната кампания за референдума за АЕЦ "Белене".
Информацията е досаден противник и на двамата съорганизатори на референдума - БСП и ГЕРБ.

Вчера писах за абсурдните сметки на БСП, които са очевадни за всеки, дето е чувал за таблицата за умножение.
Днес Бойко Борисов се обадил в студиото на някаква телевизия и обявил, че ще разпореди на съпартийците си да гласуват с "НЕ" на референдума:

"Премиерът Бойко Борисов се обяви категорично против АЕЦ „Белене”. „Извън референдума ние сме за изграждането на седми реактор на АЕЦ „Козлодуй”, обяви той. „За референдума моето указание към партията ще бъде „не”."

Ясно е всеобхватното мнение на Бойко Борисов по проблема с АЕЦ "Белене", обаче "НЕ" на референдума би трябвало да значи и "НЕ" за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй". Нали? Защото въпросът в него гласи:

"Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала"

И защото ядрената електроцентрала не е конкретно място в пространството, а е просто нова ядрена мощност.

Има една дума в наше село - "размертикосан". Използва се със значение на "неподреден", но с по-силно внушение и патос. Целта изглежда е страничният наблюдател, който разчита да бъде информиран в "информационната кампания", всъщност да се окаже напълно размертикосан и ошашавен. И в резултат - да откаже да се интересува от тоя "нечий друг" проблем.

Редакция: 09-01-2013
Не мога да се сдържа да не илюстрирам публикацията си с карикатурата на Христо Комарницки от вчерашния брой на в-к "Сега":

Борисов и Станишев в общ пирует за АЕЦ "Белене".
Лентата на Борисов (да се разбира като "мнението на Борисов по темата за нов АЕЦ") криволичи почти непроследимо, но все пак описва пълния контур на атомния символ. В тази привидна "бъркотия" се намесва Станишев, който с ловък финт с топка (да се разбира като "подписка за референдум") придава завършен вид на ансамбъла за "мирния атом" в Белене.

Комарницки е гениален в простотата на графичния изказ!
А политическото разделение на "управляващи" и "опозиция" е обикновен мираж. Какъвто е бил винаги.

Как "2+2" прави "200 милиарда"

За съжаление не съм запознат с техниката на тоя фокус и няма да успея да го опиша в публикацията. Скромните ми познания по математика се придържат само към това, което съм научил в училище.
БСП обаче преодолява със завидна лекота тези "измислени" математически ограничения, което води до твърдението, че АЕЦ "Белене" ще постигне за 60 години експлоатация... "близо 200 милиарда абсолютна печалба" (виж изображението):

Може би уловката е в думичката "близо". Не е дефинирано какво значи това "близо" - може да е приближение от 10%, а може и да е 10 000%.
Защото ако смятаме уравнението по учебникарските математически закони, то се получава следното:

60 години, умножено по 16 милиарда кВтч електроенергия на година, умножено по 0,04 лв за кВтч, то се получава числото 38 400 000 000.
Това число се чете така:

трийсет и осем милиарда и четиристотин милиона

Това обаче не е "абсолютна печалба". Това число се получава, ако допуснем, че АЕЦ "Белене" работи непрекъснато 60 години, на пълен капацитет, продава всеки произведен киловатчас електроенергия по 4 стотинки и няма нито стотинка капиталови и производствени разходи (т.е. няма заеми, не купува гориво, няма ремонти и не плаща никакви заплати).

Сигурно се питате откъде съм решил, че за една година АЕЦ "Белене" ще произвежда 16 милиарда кВтч? От твърденията на БСП:

Или пък откъде накъде цената на един киловатчас електроенергия ще струва 4 стотинки? От твърденията на БСП:

Откъдето следва, че или математическите закони в учебниците не струват пет пари, или БСП отново най-просташки лъже.

Е, страницата си е тяхна, могат да си пишат в нея всякакви глупости. Нали?

Отново Зелен октопод "пречел" на ски туризма да се разгърне

Както и очаквах, шарлатанската офанзива по медиите от последните два дни не е никак случайна. Това е било просто подготовка за поредния цирк на шайката около Филип Цанов, Цеко Минев, Благой Рагин и други подобни индивиди:

Пипалата на "Зеления октопод" (ТВ7)

Пред строя дори е излязъл да говори за развитието на Витоша не кой да е, а специално... кметът на Банско.
И този кмет, както се казва в няколко онлайн издания, "направо намеква", че "зад зелените организации стоят други интереси". (Какво значи да намекнеш "направо", или пък що за интереси са тези "други" - не става ясно.)
В добавка, както вече е модерно, "заплашват", че ще поискат референдум за изграждане на ски писти.
Очаквам основният довод за този референдум да бъде "40 процента от България е планини, а без ски писти по тях, тия 40 процента за нищо не стават". (Напомням, че 40-те процента е запазена марка на колбасаря Филип Цанов.)

Или накратко, пак се циганят за промяна на Закона за горите, чрез която да се позволява по-лесно те да бъдат изсичани. Онлайн изданието Bnews.Bg напомня едно много специфично за Миро Мършата изказване:

"Обаче няма луд, който да плати първо промяна на предназначение, строително разрешение и накрая и да купи и земята и да даде стотици милиони, за да се направи писта."

Което всеки трезвомислещ човек прочита по традиционния начин: "Не е луд който яде баницата, а този, който му я дава. Затова нека ние, като по-луди, да му я дадем, както си я поръча."
Все пак ски пистите са почти като магистралите - приоритетен за държавата обект!

Как цацата стана КИТ, или Банско - "най-добрият ски курорт на света"

Гледали ли сте хубавата българска комедия "Кит"?
Една блестяща сатира на помпозния фалш по времето на комунизма. Там героят на Григор Вачков, капитан на рибарски кораб, беше уловил една цаца, но преразказаната история от уста на уста и от институция на институция накрая я превръща в огромен кит... От вчера същият тип история лети по българските медии...
Ето историята в картинки.

КИТЪТ

От "Новинар":
"Родният ски курорт Банско е най-добрата зимна дестинация за британските туристи... Британските туристи смятат, че в Банско получават най-добрите услуги за парите, които са готови да похарчат по време на зимната си ваканция."

От "Стандарт":
"България е ски дестинацията с най-изгодни почивки, съчетаващи добра цена, перфектни условия и леглова база. Това показва проучване на британския вестник "Дейли мейл", проведено сред 27 европейски и северноамерикански курорта."

От онлайн изданието "Profit.Bg":
"Банско е най-добрият ски курорт за британците"

От радио "Веселина":
"Банско е любимият курорт на британците. Според туристите от Острова - Банско е идеалното място да похарчат парите си за зимна ваканция."

От онлайн изданието "LiveBiz":
"Банско е най-изгодният ски курорт в света"

От онлайн изданието "Sportni.bg":
"Банско е рай за британските скиори"

И... ЦАЦАТА

От жълтото английско издание "Daily Star":
"България - евтина ски дестинация"
Толкоз.

От другото цитирано издание, "Daily Mail":
"България е най-евтината дестинация за ски ваканция на фона на падащите цени на курортите в Европа"

И от цитирания от двете издания доклад на "Post Office Travel Money":
"За шеста поредна година източноевропейските курорти България (Банско) и Словения (Кранска гора) са най-евтините...
Но при карането на ски изглежда не всичко е в цената, защото докладът "Cristal Ski Industry Report 2012" показва, че България всъщност е отстъпила от позициите си през миналия сезон от 4 процента пазарен дял на 2,7 процента. Обратно, във Франция, Австрия и Италия има увеличение на пазарния дял..."

Или, в доклада пише ясно на какво се базира сравнението между курортите, а именно:

• цената на ски картата за 6 дни на човек, включваща и ски училище;
• цената на обяда в района на пистите;
• цената напитките (кафе, кока кола, вино и бира).

Развинтената фантазия на нашичките обаче смело е добавила и "перфектни условия и леглова база". Сложили са всичките тези думи в "според британските туристи" (а не според сухата статистика, както реално е) и са завъртяли отгоре капачката на "най-добрият ски курорт".

Между другото, китът е бозайник, а не риба.
И не вирее по нашите ширини...

Търговска реклама и избор на метод на лечение

Не съм сигурен доколко намесата на рекламата при избора на метод на лечение за дадено заболяване е морален и доколко криминален проблем. Във всеки случай е проблем, защото тук не се касае за нещо палиативно, или нещо, което ще се оправи след няколко дни от само себе си. Не. Става дума за ситуация, от която няма връщане назад.
Изобщо дали е допустимо да се използва манипулиращ емоциите подход там, където думата за избор трябва да има само специалист?

От няколко месеца ми прави впечатление рекламата, която тече в интернет, за метод на лечение при разширени вени, прилаган сякаш извънредно и изключително само от един лекар - израелецът д-р Яир Галили.



Рекламираният метод се противопоставя единствено на оперативното лечение, при това не се цитира статистика за сравнителна ефективност, а има позоваване на ужаса, който изпитва всеки нормален човек от оперативната намеса изобщо.
За други алтернативи в рекламните съобщения не се съобщава.



Знам за специализирани частни клиники, които предлагат лечение на този здравен проблем, но те предоставят цяла гама от методи, които са предмет на избор по целесъобразност и според специфичните особености на проблема при всеки пациент. Д-р Галили използва само един метод, който той тенденциозно представя като универсален и, както пише на някои места, "революционен". Въпреки, че методът никак не е нов, на практика в момента съществуват далеч по-модерни методи, като лазер аблация и радиофреквентна аблация, а за малки вени и дериват на оперативните методи - минифлебектомия.
За възможните усложнения след използването на рекламирания метод - естествено нито дума.
Избягва се и чисто търговският атрибут на метода - неговата цена и доколко при варианта, използван от д-р Галили, тя е съпоставима със себестойността му.

Според мен Българският лекарски съюз трябва да реагира много категорично на подобен род медийни изяви, защото потребителят на тези рекламни съобщения не е в състояние да направи съзнателен избор. И то избор, от който зависи здравето и животът му.
Иска ми се борбата срещу това порочно явление да не изглежда като еднолична разправия на водещите ни специалисти по проблема, оспорващи ефективността на конкретния метод, а възможността за подобни своеволия да бъде напълно пресечена. Рекламата трябва да стига дотам, докъдето потребителят й е способен сам да прецени последствията от рекламираното решение.

Ето как се "пречи" на почистването на ски пистите на Витоша

 

"От дружеството-собственик показаха и снимка, на която се вижда как зложелатели са забили дъски в почистените писти през миналия сезон, за да се пречи на машините, които обработват снега."

Източник: standartnews.com

"Ето и как изглеждаха специалната подготовка на пистите миналата година и поставените дъски от хората на Белев, за да пречат на машините."

Източник: sportline.bg

Простотия ли бе да я опишеш?! Ами дали не им е хрумвало на "чистачите" от "Витоша ски", че един оголен (обезтревен с багери от тях) склон ще се озъби от бразди и камъни при първия дъжд, ако няма ерозионно защитни съоръжения?
Вместо да са благодарни, че някой се грижи след насраното да им забърсва задниците, те се изплюват върху него!
Или от алчност се оглупява безобразно?

Цеко Минев - един банкер лъже в ефир

 

Според максимата - "не е важно какво казваш, а как го казваш", емоцията е важна - с досада, с неприязън и омраза към онзи, който му пречи да краде.
Защото фактите са нещо много далеч от Цеко Минев:

"Аз наистина това, което видях горе, наистина е нещо много странно. Защото все едно Националния стадион "Васил Левски" да не го окосим една година и след туй да искаме да играеме футбол. Ми тревата е до кръста, и те са храсти, и сума ти паднали дървета... За какво говориме..."

Да, за какво говорим?!
Ски писта, на която са пораснали... храсти, откога ли не е почиствана?
И наистина ли е така? И за коя писта става дума? Това не става ясно.
Защото ако иде реч за пистата в ски център "Алеко", то тя е окосена, както и всяка година. За това свидетелства една съвсем елементарна проверка с документални снимки, извършена от Дирекцията на Природен парк "Витоша" тези дни.

Или пък може би става дума за една друга "писта":

/снимката е от novsport.com/

за която преди дни гръмнаха медиите, че й е "отнет състезателния лиценз" на провелия се преди няколко дни форум "Алпина" в Зьолден. (Аз лично документ, свидетелстващ за това, не открих, както не открих и факти тази писта да е била някога изобщо лицензирана официално за състезания, обещавам си да потърся още.)

Работата е там обаче, че ако от офшорката "Витоша ски", зад която стои Цеко Минев, имат някакво отношение към тази писта, то се изразява в намеренията им на нейно място да изкопаят дупка за вода, която да се използва за изкуствен сняг. Така че тази "писта" не се брои.

Остава другото - Цеко Минев най-безцеремонно лъже. А доколкото това лице е в управлението и на финансова институция като "Първа инвестиционна банка", то за потребителите на тези банкови услуги остава стресът да се чудят дали парите им са на сигурно място.
Защото когато човек излъже за едно нещо, то той е обикновен лъжец, и нищо не пречи да излъже за какво ли не.

Социологически проучвания вместо избори

Питам се дали няма да е по-удачно. Предимствата му са, че се губи много по-малко време и е несравнимо по-евтино. Необходимо е само да се определи размерът на извадката, която да се приема за представителна, а също и да се узакони допустимата статистическа грешка. Защото то и при реалните избори само извадка гласува, а при преброяването стават разни грешки. Викам си, понеже така и така живеем в сурогат на демокрацията, то и изборите трябва да са подобаващо застъпени в социума.

На такива псевдодемократични размисли ме поведе интервюто с някакъв професор Михаил Константинов, което е публикувано в e-vestnik. Член на ЦИК от квотата на СДС. След убедителното му представяне като човек с ерудиция и значимо влияние в обществото (това за влиянието е свързано както с ерудицията, така и със самото представяне като такъв в статията всъщност, важно е за утвърждаването на публикацията като сериозна), той бива запитан за мнение по следните въпроси:

Първи въпрос:

Какво се случва с гласа на човек, който е дал вота си за малка партия, на която не й достигат избиратели, за да влезе в парламента?

Първи отговор:

- Нищо не се случва с такъв глас. Гласът на избирател, който е гласувал за малка партия, пуснал е невалидна бюлетина, бил е за гъби, или даже е умрял преди изборите, има един-единствен ефект върху изборния резултат – нулев.

ПЪРВИ ИЗВОД:
- Значение има само това гласуване, което засяга партии, които ще преминат поставената законодателно бариера за участие в политиката.

Следват два въпроса, първият от които е без значение, т.к. на него вече е отговорено, а също и един за придаване на миризма на разговора, т.к. има много косвена връзка с представената биографична справка на интервюирания в началото. Към поантата на разговора ни връщат обаче следващите два въпроса.

Втори въпрос:

Влияят ли социологическите проучвания на избирателя и как?

Втори отговор:

- Влияят, но това влияние не е еднозначно. Слабите прогнози за дадена партия могат да разколебаят избирателите да гласуват за нея, за да не загубят гласа си. Но пък такива слаби прогнози могат да мобилизират някои избиратели. На свой ред силните прогнози за дадена партия могат да демотивират избирателите на тази партия и те да гласуват по-малко от очакваното. Така че прогнозите са инструмент с две остриета.

ВТОРИ ИЗВОД:
Социологическите прогнози не променят забележимо нагласите на избирателите.

Трети въпрос:

Досега има ли социологически агенции, които да познават точно резултатите от изборите?

Трети отговор:

- Повечето агенции се професионализираха и познават доста точно. Българската социологическа колегия вече сама се е определила и е казала кой става и кой – не. Тези, които се опитват да излъжат, рискуват това да им е за последно. А една социологическа агенция не се храни основно от избори. А от проучвания за прах за пране, примерно. И ако изгуби доверието на клиентите си, това означава край с нея.

ТРЕТИ ИЗВОД:
Социологическите агенции имат ясни мотиви да представят максимално точни прогнозни резултати от проучванията си.

ОБОБЩЕНИЕ:
Изключително неудачно е да се позволява съществуването на партии с недостатъчно добре установена електорална подкрепа. Ако за една партия прогнозите статистически значимо показват невъзможност за прескачане на изборния праг, тя трябва да отпадне от изборите. Изключително неудачно се оказва и самото провеждане на изборите, т.к. социологическите проучвания дават достатъчно точна прогноза за електоралните нагласи и за последващите резултати - те се оказват статистически значимо еднакви с прогнозите. И накрая, но далеч не на последно място, изключително неудачно е да се позволява съществуването на каквито и да било партии, т.к. социологическите проучвания могат много точно и категорично да представят електоралните търсения на политическа реалност така, както е например това за прах за пране. Трябва само да се проведат социологически проучвания относно избора на методика и за допустимата статистическа грешка.

И "Икономедиа" потъна във вестникарско шарлатанство

И вестникарите от "Дневник" и "Капитал" се отдадоха на изобразително мошеничество.
Хляб ядат хората, платили им, лъжат си. По план и съгласно "редакционно решение" те отстояват правото си да те гледат в очите (на първа страница) и да те лъжат.
Или в цитат от форума:

Здравейте,

Редакционно решение е да бъдат представени партиите, за които социолозите посочват, че имат шанс да вземат достатъчен процент от гласовете на изборите за европейски парламент и на тези за българския.

Това не означава, че активността и развитието на процесите около останалите кандидати няма да бъдат отразявани, в което можете да се уверите ако използвате модула за търсене в сайта. /Петя Райковска, Интернет отдел Икономедиа/

Изказването е взето от форума под рекламната статия за така наречената "обща медийна платформа", предназначена уж да информира хората "обективно" за предстоящите избори.

Първата поредица от избори са за Европейски парламент, регистрирани са 13 партии и коалиции - ето ги подредени по номер на бюлетината:
"Ред, законност и справедливост" - бюлетина номер 1.
ПП ЛИДЕР" - с бюлетина номер 2.
ГЕРБ - с бюлетина номер 3.
ДПС – с бюлетина номер 4.
ПП "Атака" – с бюлетина номер 5.
"Коалиция за България" – с бюлетина номер 6.
Съюз на патриотичните сили "Защита" – с бюлетина номер 7.
НДСВ – с бюлетина номер 8.
Българска социалдемокрация – с бюлетина номер 9.
ПП "Българска нова демокрация" – с бюлетина 10.
"Синята коалиция" - с бюлетина номер 11.
ПП "Зелените" - с бюлетина номер 12.
Коалиция "Напред" – с бюлетина 13.

Сега вижте как изглежда изброяването на партиите на първа страница на споменатата вече "платформа":



А ето как изглежда карето с партиите на страницата, в която те се изброяват и представят индивидуално:



Те, партиите и коалициите, изведнъж стават 10 (открийте разликите).
На първа страница 9, а на втора - 10.
Общо са тринайсет.
Обяснението... напомням: "Редакционно решение", "имат шанс", "достатъчен процент".
Заковано с пирони.
Ръждивите, скърцащи пирони на медийното мошеничество.