четвъртък, 3 март 2011 г.

Търговска реклама и избор на метод на лечение

Не съм сигурен доколко намесата на рекламата при избора на метод на лечение за дадено заболяване е морален и доколко криминален проблем. Във всеки случай е проблем, защото тук не се касае за нещо палиативно, или нещо, което ще се оправи след няколко дни от само себе си. Не. Става дума за ситуация, от която няма връщане назад.
Изобщо дали е допустимо да се използва манипулиращ емоциите подход там, където думата за избор трябва да има само специалист?

От няколко месеца ми прави впечатление рекламата, която тече в интернет, за метод на лечение при разширени вени, прилаган сякаш извънредно и изключително само от един лекар - израелецът д-р Яир Галили.



Рекламираният метод се противопоставя единствено на оперативното лечение, при това не се цитира статистика за сравнителна ефективност, а има позоваване на ужаса, който изпитва всеки нормален човек от оперативната намеса изобщо.
За други алтернативи в рекламните съобщения не се съобщава.



Знам за специализирани частни клиники, които предлагат лечение на този здравен проблем, но те предоставят цяла гама от методи, които са предмет на избор по целесъобразност и според специфичните особености на проблема при всеки пациент. Д-р Галили използва само един метод, който той тенденциозно представя като универсален и, както пише на някои места, "революционен". Въпреки, че методът никак не е нов, на практика в момента съществуват далеч по-модерни методи, като лазер аблация и радиофреквентна аблация, а за малки вени и дериват на оперативните методи - минифлебектомия.
За възможните усложнения след използването на рекламирания метод - естествено нито дума.
Избягва се и чисто търговският атрибут на метода - неговата цена и доколко при варианта, използван от д-р Галили, тя е съпоставима със себестойността му.

Според мен Българският лекарски съюз трябва да реагира много категорично на подобен род медийни изяви, защото потребителят на тези рекламни съобщения не е в състояние да направи съзнателен избор. И то избор, от който зависи здравето и животът му.
Иска ми се борбата срещу това порочно явление да не изглежда като еднолична разправия на водещите ни специалисти по проблема, оспорващи ефективността на конкретния метод, а възможността за подобни своеволия да бъде напълно пресечена. Рекламата трябва да стига дотам, докъдето потребителят й е способен сам да прецени последствията от рекламираното решение.

вторник, 1 март 2011 г.

Нормативен Мюнхаузен

Никога не съм считал за забавни човешките прояви на глупост, безразсъдство и простотия. Има немалко вицове, основани на тези изумителни феномени, но за зла участ не са ми подобрявали настроението. Обикновено отвръщам глава от парадното празноглавие, но твърде често то има непреодолим контекст.

Тогава, когато чуждото малоумие ограбва всеки един от нас по някакъв начин.

Министерството на околната среда и водите (съкратено МОСВ) е призвано да се грижи за здравословната ни среда и опазването на формираните през хилядолетията природни дадености на страната ни. Стилистичен вариант на това е записан в мисията на тази институция.
Там пише също, че МОСВ търси партньорство и у другите институции в държавата.
Доколко обаче описаното по-долу партньорство (по реален, както се казва, случай) постига набелязаните цели, е тъжна тема за размисъл. При това след като попремине първоначалното цунами от справедлив гняв.

Както всяка държавна институция, МОСВ също работи с правна материя, за която цел имат юридически екип, оглавяван от лицето Венета Владимирова, титулувана "старши юрисконсулт" на МОСВ:



Както се вижда от текста, въпросното лице претендира за присъждане на някакво юрисконсултско възнаграждение. Нека да видим за какво:



Човек, който владее правната материя, обикновено има сериозно обосновани претенции за материално обезпечение. Претенциите са нещо естествено при добре свършена работа.
Аз обаче имам претенции към качеството на резултата. Нещо повече, сигурен съм, че човек трудно би намерил спокоен език, за да коментира по същество онова, което пише черно на бяло в разсъжденията на това лице. В първия момент се получава някакво мисловно и емоционално затишие, в което човек се чуди дали онзи, който е написал това, е пълен идиот, или пишещият го е решил да ошашави четящия.
После емоцията взима връх:



Казано накратко, от написаното по-горе се разбира, че "гола сеч" в националните паркове е забранена тогава и само тогава, ако секачът след това има намерение да залеси оголения терен. Ако не си и помислял да заселяваш, след като си осякъл вековна гора, няма проблем - сечи колкото си щеш.
Фантазията на писателя Рудолф Ерих Распе е стигнала само дотам, че да накара протагониста си да се издърпа сам за косата от блатото. Докато набеденото за "старши юрисконсулт на МОСВ" лице, Венета Владимирова, обявява горите в националните паркове (създадени за опазването на горски екосистеми) за... незаконни.

И още, за да затвърди безспорно интересния си маниер на разсъждение, лицето Венета Владимирова дава урок по геометрия:



Понеже е известно, че двата влека са разположени един до друг и са успоредни, горното е все едно да премериш дължината на пътека, като събереш дължините на лявата и дясната й страни.
След като се поуспокои четящият написаното от юрисконсулта на МОСВ, той може трезво да прецени, че на лицето Венета Владимирова едва ли й стига дееспособността със собствени сили да съобрази как да пресече безопасно квартална уличка.
Би могъл и просто да махне с ръка и да отмине, ако под тези съчинения не беше сложил тежкия си утвърдителен печат Върховният Административен Съд на Република България...