петък, 26 декември 2008 г.

Environmental Objections

Случайно попаднах на любопитна публикация с автор Джим Перон, директор на Института за либерални ценности.
Адресът в Интернет е този:

http://www.liberalvalues.org.nz/

Заглавието й е "Противоречията на капитализма".
Статията е структурирана с убедителността и е издържана в логиката на средновековен теологичен труд - така съм се чувствал когато съм чел разни неща от "Естествена теология" на Уйлям Палей. Разликата е, че там, където теолозите използват думата "Бог", Перон поставя "Капитализъм".
Но нека погледнем по-отблизо онази част, която се отнася до взаимоотношенията на свободния пазар с идеята за устойчиво развитие.
Подзаглавието е: "Environmental Objections" ("Природозащитни възражения").

Ето я първата теза:
We all know that capitalism is destroying the planet. Take "nonrenewable" resources. The greens love to argue about how capitalism is using up the natural resources. A nonrenewable resource is obviously a resource that, once used, vanishes. A lump of coal that is burned is no longer a lump of coal and thus is nonrenewable. It doesn't matter that all the natural resources that are commonly used by man have known supplies that will last us for centuries. The fact is that a resource that is nonrenewable must disappear someday-or so they assume. There are many reasons why this is simply not true, but let's grant the greens their premises for a moment. Capitalism is evil because it uses resources that are destructible.

(Всички знаем, че капитализмът разрушава планетата. Да вземем например "невъзобновимите" ресурси. На зелените им харесва да обясняват как капитализмът изчерпва природните ресурси. Невъзобновимият ресурс очевидно е този, който веднъж използван, след това се губи. Парче въглен, което се изгаря, вече не е парче въглен и следователно е невъзобновяемо. Няма значение, че всички природни ресурси, които обикновено използваме, биха ни стигнали за столетия. Факт е, че този ресурс е невъзобновим и един ден ще изчезне, или поне така твърдят те. Има множество причини, поради които това просто не е вярно, но нека за момента приемем, че са прави. Капитализмът е зло, защото използва ресурси, които са разрушими.)

Така, когато нещо се отрича с претенцията за достоверност, то трябва да бъде аргументирано. Твърденията в написаното всъщност са верни до там, където се казва, че... не са, но за момента това не било толкова важно. Не може да се структурира хипотеза с допускането, че нещо, което принципно не е вярно, за момента е вярно (освен ако не става дума за емоционални състояния, там нещата никога не са толкова категорични). И така - каква е

разликата между възобновими и невъзобновими ресурси

Принципно разлика не би трябвало да има, ако възприемем основния природен закон за запазване на енергията (в крайна сметка всичко се свежда до определени стойности енергия), според който енергията в една затворена система си остава постоянна и не се губи. Следователно и ресурсите, които са разнообразна форма на съществуване на енергията, не би трябвало да се губят. Така поне работи познатата ни Вселена.
Но да оставим вселената и да се върнем на планетата Земя (малко късче от вселената, с което засега единствено разполагаме). В рамките на планетата Земя се говори за кръговрат на веществата и поток на енергията. Или, доколкото материята остава под някаква форма на разположение в рамките на планетата, то енергията само минава от тук под формата на поток и не се рециклира. Ето една важна особеност

- Земята не е затворена система

Първичен източник на енергия за планетата Земя основно е Слънцето (влиянието на другите звезди, макар да го има, не е толкова значително). Поради своето разположение извън пределите на Земята, Слънцето (и другите звезди) не се намира под прякото въздействие на човека и следователно може да се приема просто като даденост. Затова нека погледнем какво става с т.нар.

кръговрат на веществата в рамките на планетата

Водата се изпарява от океана, или в ролята си на разтворител от телата на различни организми, и се връща отново в океаните под формата на валеж. Кислородът се използва за дишане и се образува при фотосинтезата. Въглеродът се използва за храна, отделя се при дишане от организмите и отново чрез процеса фотосинтеза се превръща в храна. Азот, фосфор, сяра и т.н... Определено количество от тези вещества се намира в непрекъснат кръгов преход от една форма на съществуване в друга - кръговрат, при който отпадъкът от една дейност се явява изходен материал (ресурс) за друга.
Понякога това кръгово движение се нарушава от нещо значимо, системата губи първоначалното си равновесие и след известни колебания се установява на друго равновесие. При новото равновесие количествата на веществата, които се въртят в кръговрата, са в нови, различни, съотношения - така се получават натрупвания на вещества, които са извадени от тази размяна. Казано по друг начин, натрупва се отпадък. Резултат от такова натрупване на вещества, извадени от кръговрата, са залежите от въглища и петрол - те са един вид отпадък при съвременното планетарно равновесие.
Някои от веществата на планетата Земя човекът употребява в услуга на собственото си съществуване - тези вещества се явяват ресурси за него. Именно

от гледна точка на човека

ресурсите могат да се делят на неизчерпаеми и изчерпаеми, като вторите от своя страна се делят на възобновими и невъзобновими. От гледна точка на човека, защото, както вече стана дума, в природата нищо не се губи завинаги, а и никой друг, освен човекът, не може да оцени такава загуба. Неизчерпаеми са онези ресурси, които в човешки обозрими отрязъци от време са неизменни и наличието им не зависи от интензивността на тяхното използване. Такива са слънчевата енергия, енергията на вятъра, на приливите, на водния кръговрат и др. От друга страна изчерпаеми са всички онези ресурси, които намаляват пропорционално на тяхното използване.

И точно тук, при тези изчерпаеми ресурси, е съсредоточено разминаването между схващанията на хора като Перон и концепцията за устойчиво развитие. Изграждането на икономика, основана на невъзобновими изчерпаеми ресурси, т.е. такива, които в обозрими отрязъци от време не се възстановяват забележимо, е неустойчиво. И то не само защото в един момент ресурсите за нея ще свършат. Далеч преди това ще се натрупат значителни предпоставки за процеси с катастрофална за човека същност. С най-голямо значение към момента са процесите по промяна на климата, дължащи се главно на връщане в кръговрата на вещества, които при съвременното планетарно равновесие са извадени от него. А това изваждане е станало много преди да се появи човекът.
Вместо това, устойчивото развитие предлага нещо, което не се харесва на хора като Перон (не се наемам да гадая за мотивите му) - използване на възобновими изчерпаеми ресурси,

но с мярката на тяхната скорост на възобновяване

Възобновими изчерпаеми ресурси са тези, при които в природата тече непрекъснат процес на количествено и качествено възстановяване. Такива са горските масиви, селскостопанската и животинската продукция, природните екосистеми и др. За тях важи с пълна сила поговорката за "кокошката, която снася златни яйца" - експлоатацията на тези ресурси трябва да се ограничава от скоростта им на възобновяване. В противен случай може да се стигне до повратна точка и преход към невъзобновимост. Невъзобновима е например загубата на биологично разнообразие.

Втората теза в статията на Перон се използва като някакъв "контрапункт" на първата:
But that's not all. Capitalism is also evil because it creates resources that are not destructible. If you think the greens get upset when modern society uses a nonrenewable resource, look how they act when renewable resources are used. Plastic is evil because it doesn't degenerate. But what are the choices? Under any economic system some resources have to be used. We can use resources that are destroyed-but that is evil. Or we can use resources that are not destroyed-but that's evil as well. As the late Professor Petr Beckmann noted, the greens have a unique argument: "If it is nonrenewable, don't use it, use something indestructible instead; if it is indestructible, don't use it either. Nothing is feasible except the two possibilities he [the environmentalist] has set his heart on: a return to the caves or doomsday."

(Но това не е всичко. Капитализмът е злина също и затова, защото създава ресурси, които са неразградими. Ако си мислите, че зелените са разтревожени защото съвременното общество използва невъзобновими ресурси, вижте как реагират, когато се използват възобновими ресурси. Пласмасата е зло, защото не се разгражда. Но какъв е избор има? При която и да е икономическа система трябва да се използват ресурси. Можем да използваме ресурси, които се разрушават, но това е злина. Или можем да използваме ресурси, които не се разграждат, но това също е злина. Както покойният професор Питър Бекман отбелязва, зелените имат уникален аргумент: "Ако е невъзобновим, не го използвайте, нека се използва нещо неразрушимо вместо това; Ако е неразградимо, също не го използвайте. Нищо не е подходящо, освен двете възможности, които той (природозащитникът) е възприел: или връщане към пещерите или страшен съд".)

Тук господинът, умишлено или поради невежество, съвсем се оплита в терминологията на природоползването, на която вече се спрях по-подробно. От една страна бърка термина "неизчерпаеми" с квалификацията "неразградими" (?!), а от друга - пластмасите не са природен ресурс, а са вторичен продукт. Пластмаси се получават от полимеризация на въглеводороди. Изходният ресурс може да бъде както от невъзобновимите изкопаеми горива, така и от възобновими части на растения или животни. В края на горния цитат, вместо извод, Перон завършва с препратка към изпаднало от нищото изказване на някакъв професор, чийто авторитет вероятно трябва да бъде завишен от факта, че е покоен (изказването му е от 1973 г.).
И не просто всяка икономическа система се нуждае от ресурси - всеки жив организъм използва такива за съществуването си. А ако за една амеба, с изключително просто устроена регулационна система, е съвсем естествено да използва устойчиво ресурсите на средата си, то това би трябвало да става с още по-голяма лекота при човека, който разчита на висша нервна дейност.

Понеже се стремя всеки фанатизъм да ми е чужд (включително и природозащитният такъв, колкото и да изглежда недостоверно в блога ми), няма как да приема сериозно такива "доводи". Причината изобщо да обръщам внимание на тези глупости се изрязява във факта, че мнозинството хора просто не си дават сметка за същността на това, което се казва от разни псевдоавторитети. Между другото, открих, че интерес към обсъжданата статия е проявен и от Института за пазарна икономика в България, където се натъкнах на превод на статията.

Няма как да не е смущаващо за мен, предвид претенциите, които има тази организация, за разпространяването на икономически знания. Лично аз считам, че няма нищо по-хубаво от един добре насочван от обществените приоритети капитализъм.

петък, 19 декември 2008 г.

Най-после си тръгнаха

Народните ни представители най-после проявиха наченки на някаква "доблест" - стана им ясно, че са напълно неспособни да си вършат работата и си отидоха. Казвано им беше неведнъж, но те упорстваха.
Всуе.
Сега едновременно го изкрещяха три протеста, които макар и съвършено различни по обществена реалност, имат за своя първопричина гмежта вътре. Вътре в сградата, на която пише "Съединението прави силата".
Сега гражданите трябва да се обединят, защото носят на плещите си огромна отговорност - те не трябва да допускат некадърният боклук да пропълзи отново вътре!

сряда, 10 декември 2008 г.

Феодални времена

Или васални - кой от която страна го прочете.
В обектива фотогенично се набиват образите на Коце Маца и Галеви Брос. Хора мошеници по всяко мнение, обаче васалите им доволни отстояват дълга си да ги защитят в труден момент.

Ей го, Коце Маца, иде с отпечатъци от белезници на ръцете, олекнал със солидна глоба и с условна присъда. Признал си човекът, виновен е. И нали признатият грях бил половин грях, немците го пуснали. Бързо раздали правосъдие - немска работа. Нямало даже време човекът да хване някое хронично заболяване, което не щеше да му се размине в български затвор.
Но всичко е за добро, когато свършва добре.
В Петрич го чака червен килим. Един от васалните кметове във владението му, с лека извивка в гърба и блясък в очите, споделил (от в-к "Сега"):
"Още когато го арестуваха, ви казах, че той е несправедливо обвинен. Сега съм доволен, че истината възтържествува"

Останалите крепостни вече приготвят венци и цветя за "Добре дошъл" на пречистения като сълза господар в родното му имение.

Още не се е разплел възелът около феодалите Галеви Брос, но и тук васални гласове обединяват сили за подкрепа. Целият крепостен съвет на старейшините подготвил прочувствена декларация в защита на двамата си господари. А обикновените крепостни тръпнат в очакване завръщането на повелителя си.

...

Звучи като антиутопичен фарс, но такава всъщност е реалността.
Манталитетът на тукашните явно не е мръднал от средните робски векове насам.

понеделник, 8 декември 2008 г.

В главната роля: Гоце

Попаднах на изящно окарикатурване на държавния шут от Сирищник и не се сдържах да го поместя и в блога си:



Когато добичето само не се сеща, трябва да го ръчнеш с остен.
Това клипче ми изглежда великолепен инструмент за целта, макар и с притъпен връх.
Защото, казват, "куче, което лае, не хапе".
Това обаче си е за кучетата...

сряда, 3 декември 2008 г.

Агент Гоце бракониерства в Узбекистан

Случката е станала на 7-ми ноември, 2008 г., като подробности могат да се прочетат тук на руски език.
Агентът от ДС гръмнал планински овен архар, който е в международната Червена книга, при това на територията на резерват, а не на ловно стопанство. Или иначе казано, извършил е престъпление, за което според Наказателния кодекс на Узбекистан се полага солена глоба и поправителен труд до две години.
Ще кажете, че не е кой знае какво, поканили го на лов нашичкия, гръмнал дивеча.
Всичко хубаво, нещо такова дори е уредено за гости на министри и на президента на Узбекистан - такова разрешение за отстрел на вид от Червената книга се издава периодично.

Обаче не и на територията на резерват.

Там е забранено за всички.
Дори и за агента-авджия:



Снимката е взета от галерии на страницата:
parvanov.bg

сряда, 26 ноември 2008 г.

За едни 220 милиона

220 милиона евро глоба. Толкова ни взеха като за отскок.
Простъпката е прекалена корупция. Щото корупция, нали, имало навсякъде по света, ама само тук тя е под егидата лично на т.нар. президент и правителство.
Досадили физиономии с омразните си гласове отново ревнаха колко несправедливо било това, като се има предвид какви "усилия" полагали.

Обаче усилията са едно, резултатите друго. Защото се видя, че номерът "да кипи безсмислен труд" не минава.
Та обръщението ми е към заемащите някаква длъжност в това правителство:
- Тия пари не са малко и трябва да се избият отнякъде!
Така че който е крал, сега да връща. А кой е крал вие знаете най-добре, защото сте на хранилка при него.
Но знаете ли какво, видял съм, че от вас и чеп за зеле не става, така че най-добре си съберете багажа и си идете!

неделя, 23 ноември 2008 г.

ВАС смачка "Златна перла"

Върховният административен съд потвърди незаконността на абсурдния строеж (на снимката), чийто случай стана емблематичен за противопоставянето между природозащитниците и незаконното строителство по Черноморието.


(снимка - forthenature.org)

В решението на съда, заведено под номер 12391 от 18.11.2008г., може да се прочете следното:
"Видно от данните по делото земеделските имоти № 002013 и № 002014 в землището на с. Варвара не са вписани като изключени от защитената територия в протокола към постигнатото Споразумение от 17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ за установяване границите на природния парк, поради допуснати грешки при изработване на картата на възстановената собственост. Този протокол замества липсата на картен материал и установява местонахождението им в границите на ПП "Странджа". Предвид статута на защитена територия, за процесните поземлени имоти са приложими разпоредбите на ЗЗТ и ЗООС при промяна предназначението им в такива за строителни нужди и при одобряване на ПУП-ПРЗ, като липсата на план за управление на ПП, на което се позовава касаторът, не игнорира особените законови изисквания. Следователно издаденото строително разрешение е в разрез с материалноправните изисквания на тези специални закони, регламентиращи засилена защита на компонентите на околната среда. След като по аргумент от нормата на чл. 3 от ЗЗТ, държавата е длъжна да изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна, разрешаването на строеж на ваканционно селище в обхвата на природен парк е недопустимо. В контекста на предписанието на чл. 2, ал. 2 от ЗЗТ, съгласно който опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях, доводът за "липса на правна сигурност на българските и чуждестранни инвеститори" не може да бъде противопоставен на обществения интерес от запазване на националното и общочовешко богатство."

И отново там:
"Според степента и тежестта на допусната незаконосъобразност, подробно обсъдена по-горе, строително разрешение 14/20.01.2006 г. на гл. архитект на Община Царево за строеж "Вилно селище - Златна перла", подобект "Вилна сграда F" с РЗП 1594,91 м2 в ПП "Странджа" е нищожно."

сряда, 5 ноември 2008 г.

4-ти ноември като 4-ти юли

Барак Обама е новият президент на САЩ.
Минаха изборите, които напоследък се считат по-важни и за света, че дори и на местно ниво, отколкото всякакви други. Иска ми се да вярвам, че този път американците не са сглупили. И ако имах право, аз също бих гласувал за Обама. А ако имах американско знаме, днес щях да го провеся на балкона си.
Днес съм американофил.

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Трябва да те държа под око... 3

Това всъщност е отговор към статията на Селин за "Пропастта".
Там се препънах няколко пъти при постинга и затова публикувам отговора си тук.

Лично мен ме смущават твърде различните виждания по проблема. Нямам намерение да налагам своята гледна точка никому, но ми се ще някои хора, гледащи на проблема изключително безметежно и, бих казал, вятърничаво, да се опитат да подходят леко встрани от обичайната си ежедневна рутина. Хората са изключително различни и като личности и като възможности за влияние върху обществени нагласи, становища, движения.

По-долу е отговорът ми към посочената статия:

***
Въпросът не е чак толкова пространен, че да бъде означен като философски (освен доколкото всички въпроси са в крайна сметка И философски).
Нещата в случая се свеждат до елементарна логика и известна способност за наблюдение над социалните явления.

Но преди да изложа вкратце същността, едно малко отклонение. На блога на dzver се получи интересна дискусия със силен информативен заряд. Един от коментиралите дописката за проявата обосновано твърдеше, че тоталното наблюдение в Интернет е една химера. Обяснението за незапознатите изглежда сложно (но сами може да проследите разговора по горната препратка). Аз обаче имам две забележки, които не съм споделил там:

1)Идеята съществува, въпрос на време е технологията да я настигне;
2)Не е от съществено значение да следиш ВСИЧКИ хора, далеч по-важно е да следиш КОГОТО ТИ ИСКАШ, стига да имаш одобрението на обществото (към момента такова си съществува).

И така, имаме следното (в разбъркан ред):
- възможност да се следят "интересни" хора;
- обществено одобрение да се следят някои (или всички) хора;
- сложна (от широкомащабна обществена гледна точка) процедура по следенето;
- "разрешително" за следене дадено само на определена институция;
- "обикновените" хора "нямат" какво да крият (това е стереотип, който се приема за удобна даденост)
- "необикновените" хора се забелязват лесно по проявената от тях активност (това е факт)...

Със сигурност има и още предпоставки. Но изводите, които могат да се направят, не са чак толкова много. От прима виста се сещам за два и се отнасят за следене само на "необикновените" хора:
1)"необикновените" хора са престъпници, добре е (за цялото общество) да се държат под око;
2)"необикновените" хора са обществено ангажирани с кауза, която е неудобна на настоящата власт.

Първият случай е ясен - престъпници, събиране на факти, съд, затвор (идилия).

Вторият случай е по-интересен (и по-сложен, поради което обществеността е склонна да "не го вижда" - тук е "пропастта"). Неудобни на властта хора могат лесно да бъдат оклеветени с изопачена, извадена от контекст или направо измислена информация (процедурата по събиране е сложна за обяснение, а също и правото върху тази информация приналдежи на определена институция). Резултатът - неутрализация на общественото (гражданското) движение, социална стагнация - висша цел за (почти) всяка власт.
***

А относно анонимността и свободата - те така или иначе си вървят заедно. Дори и в най-невинния случай неанонимността отнема от свободата ти, като те поставя в рамките на собствената ти личност (представата за нея у другите или у теб самия).
Наскоро попаднах на някаква инициатива, призоваваща за премахване на анонимността в интернет. Авторът на това нещо имал желанието да провери що за личност е този, който твърди еди си какво. На мен това ми прозвуча като форма на девиантност, изместваща фокуса на същественото. Или странен вид воайорство, отдаващ по-голямо значение на формата (личността) пред съдържанието на дадено изявление, или представяне на идея, становище, мнение.
Разбира се, че няма начин да подкрепя подобно лекомислие.

събота, 25 октомври 2008 г.

За петициите

Предстои да разберем дали записаният в петиция граждански глас може да означава нещо.
Конкретният повод е идването на Европейската комисия по петициите на 30-ти октомври тази година (след няколко дни), а поводът пък за нейното идване са няколкото петиции, организирани от коалицията от природозащитни граждански сдружения "За да остане природа в България".

Коалицията от НПО-та на този ден организира граждански прояви в подкрепа на исканията в петициите:

Ето защо, Коалиция "За да остане природа в България", ПП "Зелените" и вносителите на петиции в Европейския парламент канят всички подкрепили петициите за Иракли, Рила, Странджа, Калиакра, Родопите, както и всички, които подкрепят каузата за опазване на българската природа, да изявят публично своята позиция на 30.10.2008 г., четвъртък, в 12.30 пред Представителството на Европейската Комисия в София (улица "Московска" №9). Нека покажем, че зад хилядите подписи на хартия стоят истински хиляди хора!!!


Датата на събитието е 30.10.2008г., часът е около обяд.

Повече подробности може да прочетете на страниците на организаторите:

forthenature.org ("За да остане природа в България")

bulgariangreens.org (ПП "Зелените")

петък, 24 октомври 2008 г.

А защо не "Spotless mind"

Имаше един такъв филм "Eternal sunshine of the spotless mind" с Джим Кери. Идеята е да забравиш по желание нещо, чието припомняне ти носи психическа болка. Филмът се справя добре, един от любимите ми е. Сега са се справили добре и някакви учени от Медицинския колеж в Джорджия. Те са намерили начин да сложат пръст пред осъзнаването на спомени, които са свързани с изпитване на болка в миналото. И не само това - те могат напълно да заличават такива спомени.

WASHINGTON (AFP) - US

Целият път на паметта поетапно е следният: възприемане -> затвърждаване -> съхраняване -> припомняне. Учените са установили, че определен ензим е отговорен за паметовите процеси и когато този ензим се образува в по-големи количества в мозъка, тогава, освен че се блокира припомнянето, също се изтриват и записите в "склада". И то се изтрива само това, което в момента на повишената концентрация на ензима се е припомняло.

Хитро.
Засега само в ГМО-мишки, утре и в магазинната мрежа.
А на мен ми хрумна, че при един по-напреднал етап на проучванията (е, не е задължително да е на финален, може и пробна серия да е, обикновено така става) може да се произведаждат филм-таблетки за определено ниво болезненост на спомените, които сме си наумили да затрием.
И понеже тревожността и черногледството по тия ширини е национална черта, то такива "прахчета на щастието", по-широкоспектърни обаче, може да се пускат във водоизточниците, та да не берат хората излишни ядове с разни гоцета, мистър клийнове, глистове и всякаква агентурна паплач.
Така и вълкът сит (паплачта) и агнето цяло (на емоционална диета обаче).
И ще отпадне необходимостта от сложното и засукано обществено НЛП.

вторник, 21 октомври 2008 г.

Не искаме кич!

"Искаме природа!
Не искаме кич!




Такова беше мотото на това шествие за природата.
Кичът е нещо грозно, вопиюща проява на безвкусица. То е като да отидеш по анцунг на опера, да закичиш Батков с орден, или да вдигнеш туристически клозет върху дюните на плажа - същински цирей върху скулите на момиче.
Кичът е естетическо възприятие.

И тази демонстрация беше с естетически уклон, насочващ вниманието към дисонанса, който внася в пейзажа един некадърник. Всъщност, ако некадърникът беше един, щеше да е лесно - има некадърник, има проблем, няма некадърник...
Некадърниците обаче са много. И са споменавани често по различни проблеми, които те създават. Ние искаме те да си отидат. Доброволно, ако може.

Шествието започна от пилоните на НДК и приключи пред една от особено вредните напоследък институции:



Пред въпросната институция се проведе кичозно ревю с голяма конкуренция:



Относно самата организация мога да кажа, че бях леко разочарован от късното обявяване на събитието - само три дни преди случването му. А аз дори научих едва вчера. Очаквано и хората този път бяха по-малко от миналия път.
В проявата се забеляза и паразитно (от моя гледна точка) участие на хора, които развяха флагове на крайните националисти от БНС:



Все пак, след неколкократни възгласи на възмущение от участниците в събитието, знамената бяха прибрани от техните носители, а самите те продължиха участието си в шествието:



За мен това е правилният начин. Сравнявам го с една друга проява наскоро, за която писах - за "Свобода, а не страх" говоря. Но има и друго. Вероятно на "Свобода, а не страх" крайните националисти оправдано са очаквали присъствие на крайни анархисти и са използвали събитието за арена на собствените си пререкания. Неприятно. Дано това не се допусне никога на митингите за природата.

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Срещу безвкусицата с... кич

:-)

Да, идеята този път е такава:

"Без вкус и без притеснение - модно (произ)шествие на 21 октомври, София"


21 октомври, 19 часа, на пилоните на НДК

"Да онагледим безвкусицата, която заличава българската природа!!"




forthenature.org

петък, 17 октомври 2008 г.

Интересни времена

Не могат да се оплачат журналистите, новините валят с такава интензивност, че не успявам дори да ги следя.

- Барети в Дупница; мутрите Галеви изчезнали; Галеви се явили на спявка доброволно; кметът-подлога на Галеви замазва положението; по темата предстои развитие;

- Отрепката Батков предложен за "най-високото отличие" - Орден "Стара планина"; Отрепката Батков награден за рождения си ден от отрепката Гоце с въпросното "най-високо отличие"; темата изглежда приключена (освен ако някои хора с достойнство не решат да върнат позорното вече "отличие");

- Ахмед Емин, един от най-доверените хора на Доган (също носител на "най-високото отличие"), се е самозастрелял в района на едно от любимите ми места за разходка; този доверен човек е свързан с информацията, че Атака и ДПС поделят еднаква политическа ниша, а също и цели (твърдението е, че ДПС е сериозен финансов спонсор на Атака); по темата предстои развитие;

- Мистър Клийн щял да дарява за благотворителност оцапаните пари на престъпната си партия; в момента текат пазарлъци (разбирай разследване на Европейската комисия) за колко точно е сумата на оцапаните пари, че да не се минат Мистър Клийн и сие; засега и тук чакаме;

- Притеснен за "доброто" си име Запалката заведе дело за клевета срещу немски разследващ журналист (заради "доброто" си име Запалката и друг път се е пенявил на чуждестранни разследващи журналисти); знае се, че немският журналист Юрген Рот му е отделил местенце в книгата си "Новите демони", но тя още не е излязла официално и Запалката не я е чел; истинско пиянско риалити...

- Ъм, да, още някакви си "сметки", че загубата на биологично разнообразие е невъобразимо по-голяма щета в сравнение с превъзнасяната текуща глобална финансова криза.

събота, 11 октомври 2008 г.

Трябва да те държа под око... 2



Едно от дърветата в парка беше накичено с някои нещица, чиято употреба би станала по-скоро неприятна и дори вредна, ако Европа клекне пред една особена порода лобисти за промяна в законите:



Напомням, че този митинг беше общоевропейска проява с призив "Свобода, а не страх".
Организатори за България бяха:

http://svobodata.org/

Като обяснението за проявата се съдържа в следния текст:
За да изразим протеста си срещу манията за сигурност и прекомерно следене, ние ще излезем по улиците на европейските столици на 11 октомври 2008. Призоваваме всички да се присъединят към мирния ни протест. Политиците ще видят, че искаме да излезем и да защитим свободите си.


По всичко изглеждаше обаче, че най-призвани са се почувствали крайни националисти и крайни анархисти. Площадчето в парка се напълни с такива знамена:



... и в съседство с такива:



На страницата на организаторите е записано, че проявата е подкрепена официално от партия "Зелените", но в групата не се забелязваха техни отличителни белези. После се разбра, че все пак е имало неколцина, които са предоставили мегафон за организаторите.
Аз лично не можах да се почувствам част от това събитие.
Имаше някои удачни плакати, които успях да заснема, като например този:



... или тези:



И все пак основната идея беше "СВОБОДА, А НЕ СТРАХ". Прилича ми на един друг призив, писан преди малко повече от стотина години.
Но кой ли може да даде дефиниция на "Свобода"...

вторник, 7 октомври 2008 г.

Член 15-ти...

... От Конституцията на РБ. Ей това отдолу е масовката пред "Невски" на видео:



И на картинка:



А анархистите, бидейки природозащитници някак между другото, за моя приятна изненада малката им групичка се вписа много добре с писаното си послание:



Велоеволюцията само започва с придобиването на велосипед. После трябват и велосипедни алеи:



Пробваме се с идеята "на който тропа, ще му се отвори", щото затова се вдигна тоя шум, а и още ще се вдига.



Дразни ни фактът, че културата по тия ширини е приела за нормално да се отваря тогава, когато се разбие вратата. Но ако трябва и това ще стане. Мяра за мяра.

forthenature.org

неделя, 5 октомври 2008 г.

Фраугарманщина

Убеден съм, че едва ли има човек, който да обхваща човешката глупост в реални граници. Мнозина дори твърдят, че такива няма пред тази способност. Изследването на глупостта обаче според мен е също толкова ценно, колкото и изследването на всяко друго умение. То може да ни покаже някакви обществени тенденции.

Знам, че глупостта се открива повсеместно, но сега впрях погледа си на Fru Garman - напориста дама, чийто силует ще щъка по зебрата на пътните знаци за пешеходна пътека в Швеция:



Досега това изключително право принадлежеше единствено на силуета на Herr Garman - нейната уважавана половинка от мъжки пол:



На това решение се е спрял художникът Karl-Gustaf Gustafson през 1955-та, но времената днес са други.
У нас този пътен знак също има овехтял патриархален уклон:



И понеже дискриминацията е отявлено социално зло, ако се зароди брожение за осъвременяване на стандартите за това изображение в наши условия, аз бих искал да участвам с това предложение:



Мисля си, че шведите са твърде шарен народ, та не са се сетили да махнат "позорящите" белези на пол от съществуващото изображение и да го стилизират до безполово такова, щом това създава социално напрежение. В знаковите изображения белезите на пола трябва да присъстват тогава, когато носят някаква информация - например за дамска или мъжка тоалетна. Но това са си мои разсъждения и е възможно да нямат връзка с реалността.

Между другото, търси се Mrs. Walker...

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Трябва да те държа под око...

... иначе кой знае какви ще ги свършиш.
Нали "хората са всякога лоши, докато не им бъде наложено да бъдат добри". На Макиавели това е свършило работа като обосновка за необходимия контрол в обществото.
Общоизвестно е, че малките деца, изоставени от контрола на родителите си, са склонни да вършат неща, твърде малко от които бихме назовали чистосърдечно полезни и добри. Този контрол е необходим и обществото е определило възрастта 18 години като приемлива за отпадането му. После идва другият контрол...
- Но кой е в ролята на "родител" при този контрол върху пълнолетните членове на обществото?
- Какви са допустимите средства за този контрол?
- Къде са границите на гарантираното от Конституцията право на личен живот?
Обществото не е единодушно по тези въпроси и е оставило решението в ръцете на други. Но какви са тези други и доколко е доказан високият им морал - това в очите на гражданството е величина със случаен характер.

Не мога и нямам претенциите да мога да дам категоричен отговор на тези въпроси. Нито на въпроса дали ще рухне обществената сигурност, ако изведнъж изчезнат всички камери по улиците, всички подслушвателни устройства, всякакви специални разузнавателни средства... следенето на трафика в Интернет... Но мога и виждам, че "неудобни" записи от камери изчезват мистериозно, записи на разговори се използват за изнудване, уж "секретни" (т.е. които не могат да бъдат публикувани) записи се използват за опозоряване и клеветене...

Сега вече тази наблюдателница се пренася в световната мрежа. В Интернет, направил света едно по-социално място и сближил хора от двата края на света.
И в този социален свят шепа хора, една шайка с много пари и силно лоби, имат претенциите да определят кое е "законно" и кое не в мрежата. Тези хора не са избрани от обществото, но те имат власт върху избраните. Те искат да контролират Интернет. Те обаче са малко.

Много сме ние, които не сме единодушни относно личната си свобода. Но нека това се промени. Нека се съберем и покажем, че държим на правата си. И че наистина сме повече и по-силни. Датата е:

11 октомври, 2008 година


Тогава и светът ще бъде с нас и ние ще сме с него. За повече информация следете тези източници (клик върху банерите):




събота, 6 септември 2008 г.

Коце Маца пак се омацал

Пипнали го по наставление от "Интерпол" във Византийско, още се пляскат по челото защо не е станало в България, но по-натам може и да се осветли. Иначе момчето е напористо и работливо, не си е мило ръцете от зората на 90-те години и се говори, че немците баш затова му пуснали потерята. Други пък иначе разправят, но и това ще излезе.

А на нашето момче евала да му направиш, занимава се с обширна обществена дейност - и в политиката, и в спорта, и в... държавния резерв. Виж сега, това за държавния резерв е старо и неактуално - отпреди цели две години е и дори и полицаите вече не ги вълнува професионално (това и генералният комисар на МВР Павлин Димитров ще го потвърди). Ама отмъкнал там няколкостотин хиляди тона жито и още почти толкова нафта. Ми кво толкоз, имал възможност, запасил се човекът. Сега е общински съветник в Петрич, обаче като нищо го мешат и със самия кмет (гърците се уплашили да не са уловили цял кмет, та питали посланика ни там, е, не са, леко да им е).

А преди година и кусур Коце Маца се пипна за зелено - сложиха го съпредседател на "Зелен Алианс", барабар със съкилий... със съучаст... с партньора му по "жътва" на държавно резервно жито Димитър Бухларски. Тандемът доскоро гордо стоеше на ръковИдното място на страницата им в Интернет, но наглостта си има своите граници и го махнаха.

В казания "Зелен Алианс" влизат "Български зелен кръст", "Движение за зелена България", "Зелени патрули" (на Амадеус Кръстев) и др. такива. От тях се пръкна едно политическо отроче - "Зелена България", за които писах миналата година на същата дата:
Зелена ли е "Зелена България"

После тия същите се събраха с шайката на Александър Каракачанов и подредиха обща партия "Зелена партия/Българските зелени".
Бе ей така се вият и сучат житейските пътища на хората...

неделя, 25 май 2008 г.

Преднамерена неефективност

Това е мой термин за един специален пазарен дефект. Той може и да си има назначен друг термин, но аз не го знам. Поне не съм го срещал описан разпознаваемо в литературата. Същността му е следната:
За продукт, чиято себестойност е изключително ниска спрямо очаквания оборот, който би генерирал, има две възможности - 1)пределната му цена е свръхвисока или 2)този продукт се спира от производство.

Няма да навлизам в детаили, но тази насока на мислене се появи когато преди малко не открих в аптеката един продукт (продавачката ми съобщи, че отдавна вече липсва по аптеките), който би трябвало да струва стотинки и който би стигнал на един човек за няколко години. Имаше негови заместители, които, въпреки ненужно усложнените допълнителни "удобства", бяха със съмнителна ефикасност. Засега пропуснах тази покупка, ще търся още. И си обещавам да посъбера малко повече факти в подкрепа на разсъжденията си.

Вероятно разновидност на този пазарен дефект е и намаляващата дълготрайност на продуктите във всеки смисъл. Защото не съществува пазарно обоснована причина един продукт да продължава да функционира дълго след като му изтече гаранционният срок (тук се сещам за IKEA - световно известен производител и търговец на мебели, който произвежда "модерни" мебели, т.е. такива, които се сменят често...)

неделя, 4 май 2008 г.

ЛИДЕР-ски подход

Из "ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ":

Чл.22., ал.1 Политическите партии не могат да извършват стопанска дейност.

ал. 2 Политическите партии нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.


Из "НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС":
Чл.167, ал.2 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

ал.3 (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

ал.4 (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3.

Казват, че криминалното престъпление "купуване на гласове" трудно се доказвало и че процедурата била недъгава и мъчно приложима. Все пак купуването на гласове е сделка, която става на скрито и не се документира...

Дали?!

петък, 11 април 2008 г.

НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА



Ти, "гражданино", не дойде и днес.
Но може и да се заблуждавам. Напълно е възможно да са дошли ВСИЧКИ граждани. Общо към стотината човека, отзовали се на призива на Гражданска инициатива "Справедливост", за които вече писах, обявиха следното:
Ние, гражданите на Република България:
Обвиняваме Президента!
Обвиняваме Народното събрание!
Обвиняваме Правителството!
Обвиняваме Главния прокурор!
Обвиняваме Кмета на София!
Обвиняваме цялата политическа върхушка!
Обвиняваме ги за престъпността, за корупцията, за бедността, за липсата на правосъдие, за емиграцията на младите!
Обвиняваме ги за това, че продадоха държавата на мафията!
Обвиняваме ги за това, че са част от мафията!

Искаме незабавна оставка на Президента!
Искаме оставката на правителството!
Искаме разпускане на Народното събрание и насрочване на избори за Велико народно събрание!
Искаме оставката на кмета на София!
Искаме оставката на Главния прокурор!
Вън мафията от държавата!

Напук на масовото нахъсване по форуми, кръчми и седянки срещу извратеното политическо и управленско битие ( "Гоце е приятел на Велчев, Велчев е приятел на Румен, Румен е приятел на Маджо, Маджо е приятел на Пашата, Пашата е приятел на Бойко, Бойко е приятел на Симеон, Симеон е приятел на Ахмед, Ахмед е приятел на Гоце..." ), все пак се оказа, че хората са по-малко отколкото изглежда.
Но и толкова стигат. Достатъчно са, нека ги има.
А пък това би могло да означава също, че само шепа хора могат да поддържат или променят статуквото. Повечето от хората по всяка вероятност са фон от граждански умъртвени души. Статистиката е интересно нещо...

неделя, 6 април 2008 г.

Паразити и ГМО

Миналата година по това време "Ню сайънтист" оповести нарастващата заплаха за житните посеви по света, идваща от една паразитна гъба от групата на ръждите ("ръжда" се нарича заради характерния вид, който придава на растението, приличащ на корозия по метал), наречена Ug99 (виж снимката, наречена е така, защото за първи път е открита в Уганда през 1999 г.).



http://environment.newscientist.com

Преди няколко дни същата медия напомни за заплахата, която вече е стигнала Иран и предизвиква тревога в Пакистан, Индия, Китай и др. страни от региона.
Твърди се, че от сортовете пшеница, които се използват повсеместно в момента, почти няма такъв, който да е устойчив на този паразит. При заразена реколта загубите бързо могат да стигнат до 100%. А спорите се разпространяват лесно чрез вятъра, чрез животни, чрез хора...
Създаден е и фонд, финансиран от Бил и Мелинда Гейтс:

http://www.wheatrust.cornell.edu

Идеята на проекта е да се създаде нов сорт пшеница, който да бъде устойчив на този паразит. Ще си сътрудничат три международни института - един в Мексико (CIMMYT), в Сирия (ICARDA) и във Филипините (IRRI).

Моментът изглежда удобен за реакция от страна на компании, които могат да предложат "решение" - генетично променена пшеница, която е устойчива на този паразит, или поне е устойчива на силни фунгициди (пестициди, които се използват за борба с гъбните паразити). В Интернет вече има много предупреждения за подобна заплаха:

http://onlinejournal.com

Заплахата е съвсем реална, като се има предвид становището на CIMMYT по отношение на генетично променените организми:

http://www.cimmyt.org

Където можем да прочетем:
"В последните две десетилетия биотехнологията създаде множество ценни инструменти и технологии, чрез които могат да се подобрят и съхранят всички семенни растения. В тази връзка CIMMYT вярва, че биотехнологията (която включва редица технологии като тъканни култури, отбор на маркирани генни последователности, описание на генома, както и генно инженерство) играе важна роля в подобряването на продуктивността, стабилността, качеството и използваемостта на сортовете царевица и пшеница в развиващите се страни, като в същото време се запазва околната среда. CIMMYT, както и техните дъщерни центрове - CGIAR - правят тези нови възможности, създадени от биологичните науки, обществено достояние, а допълвайки проучванията в частния сектор осигуряват достъп до тези технологии за по-бедните фермери и потребители."

... Същински Робин Худ, лошо като че няма...
Обаче "Monsanto", "Pioneer Hi-Breed" ("Dupont"), "Syngenta" и др. са гигантски корпорации, които освен че ПАТЕНТОВАТ изкуствено комбинирани генни последователности, също търсят подкрепа от общественото мнение за реализация на продуктите си. Те не са проверени за безопасност за човека и околната среда в дългосрочен план и не се очертава скоро да бъдат:

http://www.pinkyshow.org

Тук-там в Интернет се забелязват и "някои" въпроси. Ако си спомняте филма на Чарли Чаплин - "Хлапето", - там един дребосък чупеше стъклата на сградите в квартала, а след това героят на Чаплин минаваше и ги ремонтираше срещу заплащане... Защото спори от по-опасните видове паразитни гъби от групата на ръждите са били пазени по време на "Студената война" за евентуалната им роля на биологично оръжие. Вероятно чисти спекулации, но има и друго - житните растения са оцелели милиони години без да се грижи никой за тях чрез пестициди и торове. "Зелената революция" през 50-те и 60-те години на миналия век (случила се с дейното участие на Норман Борлауг, основател и дългогодишен ръководител на CIMMYT) даде на земеделския производител високодобивни сортове растения и силно отровни пестициди, но драстично намали разнообразието от култивирани сортове, получени от човека в резултат на селекция, продължила хиляди години. Но ето, сега се оказва, че един единствен паразит може да унищожи повечето от сортовете по света.
А и от няколко години потребяваното количество пшеница е повече от произведеното - резервите намаляват, пък гладът може да бъде убедителен.

И понеже става дума за генетично модифицирани организми (ГМО), тук си закачвам една статия като мигащо предупреждение:

http://www.mindfully.org

Защото ако заразата от паразити по културните растения би се възприела от всеки като заплаха, то заразата с ГМО не изглежда всекиму по този начин. Дори са много хората, които виждат в ГМО една панацея срещу глада и за увеличаване на благосъстоянието. След много години може и това да стане. Никой не знае. Но сега отварянето на "Кутията на Пандора" може да бъде кошмар, който е реалност за много селскостопански производители в Азия, а както се вижда и от последната статия, също и в Америка.

вторник, 25 март 2008 г.

Две дъги



Две са. Първо се появи едната, после за малко и другата.
Всъщност, последователността е първо градушка, после половин час от свободното ми време на завет и после това:



Но се оказа, че са две:



Както и да ги гледаш, все са си две:





Няколко човека ме видяха, че щракам разни нещица в небесата и наизлязоха под лекия ръмеж от любопитство. До мен на спирката имаше човек, който не показа никакъв интерес към оптичното явление. После видях, че има бял бастун...

вторник, 18 март 2008 г.

Уморено кръстовище



Да, ако някой не го е разпознал, това е кръстовището на бул. "Сливница" и бул. "Панчо Владигеров" непосредствено до метростанция "Сливница". Колите са спрели заради светофара, но не защото е червено...
Някои от шофьорите знаят, че има неписано правило (поне аз не знам да има писано такова), което казва, че при проблем със светофара се пропускат последователно по два автомобила във всяка от посоките. Това правило обаче не им помага. Има далеч по-важен въпрос: кои да бъдат тези два автомобила?
Заваля и реших да не чакам отговора.

сряда, 6 февруари 2008 г.

Пак доносници


не на шпионирането


Как ли да го коментирам това?

Сочиш му проблема, то ти гледа пръста.
Или, кога свободата престава да бъде ценност.
Или, какво е "лов на вещици" и има ли той почва у нас.
Или, каква е разликата между: 1)виновен до доказване на противното и 2)невинен до доказване на противното и къде сте вие.

Цялото заглавие на порочната наредба е това (търсете в Интернет, има я):

НАРЕДБА № 40 ОТ 7 ЯНУАРИ 2008 Г. ЗА КАТЕГОРИИТЕ ДАННИ И РЕДА, ПО КОЙТО СЕ СЪХРАНЯВАТ И ПРЕДОСТАВЯТ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯТА, ПРЕДОСТАВЯЩИ ОБЩЕСТВЕНИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И/ИЛИ УСЛУГИ, ЗА НУЖДИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Утре "пикникът" е за свободни хора и ще се проведе в градината пред телефонната палата на ул. Гурко 6. Срещу сградата на ДАИТС.
Часовникът ще сочи времето от 12.30 до 14.30 часа.

четвъртък, 24 януари 2008 г.

Точка на пресичане или с джип е по-лесно

Това е цинизъм. Или ми се реве.

Преди малко, на кръстовището на Скобелев и Л. Кошут една парантия с джип размаза момиче на асфалта.

На пешеходната пътека!

Бързане, завой, спирачки, глухо тупване.
Хора помагащи и пречещи и... момиче в локва кръв на средата на пътя.
Нервни клаксони отвсякъде.
Нервни и бързащи - някой някъде ги чака, а тук друг им пречи.
А може би не ги чака? Може би е навик някакъв.
Брониран?
И марката на тази броня ни рисува в профил и анфас.
И с бронята на джип е по-лесно. Почти не се усеща откат в "точката на пресичане".

И е цинично. И ми се реве...

My death waits like a beggar blind
who sees the world through an unlit mind
throw him a dime
for the passing time...

Рила виси на косъм...

Изключително съм радостен да споделя, че в цялата гнилоч има и нещо светло. И светлото са тези хора на кадрите долу. А светлото е във всеки смисъл.
Добрата новина е, че стават все повече тези, за които светът не се състои само от "добиви".

23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на
св.Климент Охридски


ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И
БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА,
а причината, че такива проекти има
за всяка планина в България!
http://saverila.ludost.net/

Това беше днес.

Когато тръгваме...



Когато трябва да кажем нещо...



А ето и малко снимки от събитието: