неделя, 7 март 2010 г.

Отново ГМО провал

Отдавна се говори, че към токсичния продукт на бактерията Bacillus thuringiensis вредителите си изграждат резистентност. Това е, което може да се очаква, и което се случва с повечето пестициди.
Неизвестно обаче по каква причина, нещо толкова ефимерно, като ефективността на конкретен високо специфичен пестицид, някой решава да го вгради "за постоянно" в генетичната система на културите - напр. при тютюна, царевицата, памука.
Глупаво ли? Не. Нищо не е глупаво, щом осигурява приходи.

Сега обаче дори ГМО спекулант Но.1 в света - "Монсанто" признава, че конкретно в Индия нещата са се провалили:
"Резистентността е естествена и може да се очаква" - казват от "Монсанто" в изявление. Компанията обяснява тази устойчивост на вредителя към Bt токсина Cry1Ac в Индия по следния начин:
"преждевременна употреба на неодобрени семена",
а също и на:
"близост до други ниви, в които се развъждат вредители"
Съветът на "Монсанто" към фермерите е да използват повече пестициди, както и в бъдеще да преминат на друг ГМО сорт, който съдържа гени за повече токсини - освен за Cry1Ac, също и Cry2Ab.
Или по принципа
1."създавам проблем (представяйки го за решение) - плащаш си"
2."намирам решение на "нововъзникналия" проблем - плащаш си...
Но това е добре позната порочна спирала.

сряда, 3 март 2010 г.

ГМО - "митове и легенди"... отново

Понеже напоследък темата за ГМО набъбна от паразитно съдържание, което пък язвително се използва от някои индивиди, държащи се безотговорно като отвързани идиоти, за създаване (и оборване) на ГМО "митове и легенди", реших да напиша този текст.
Парадно с вятърничаво дребнавата си заядливост изпъква тази публикация:

begem0t.wordpress.com

Не изостават много от темпа и други в блогосферата, макар и не до там претенциозно витиевати:

svetliospace.wordpress.com
e-lect.net
и др.

Неприятно съм изненадан и от позицията на много уважавания от мен Григор Гачев по темата:

www.gatchev.info

Както и да е, моята задача, като противник на освобождаването на ГМО в околната среда, се оказа значително по-лесна - просто намерих писмо от индийски учени загрижени от методите и темповете на налагане на този тип култури в страната им. Те излагат доводите си против като отговор на твърдения (в извадки от писмото). Самото писмо е публикувано тук, като към всяко твърдение-отговор има препратка към научна публикация за проведено изследване:

"С бързия напредък на съвремената биология ГМО културите се развиват с помощта на генноинженерни методи, които подобряват някои техни характеристики. Това включва противодействие на насекоми вредители, устойчивост на хербициди, устойчивост на вируси и подобрено качество на продукцията."


- Повече от 95% от всички ГМО култури са създадени или да синтезират инсектицид, или да са издръжливи на хербициди, или и двете;
- Въпреки многогодишните проучвания, досега няма ГМО култури, които да са с подобрено качество на продукцията;
- Към днешна дата има само четири икономически значими ГМО култури (соя, царевица, памук, рапица), повечето от които се изпозват за фураж. Всички те са въведени в края на 90-те години. Оттогава няма други икономически жизнеспособни ГМО култури на пазара, което се дължи главно на отказа на фермерите да отглеждат други ГМО култури (като пшеница, картофи и ориз) поради липса на икономически интерес.
- ГМО културите не са широко приети по света. Около 95% от всички ГМО култури се произвеждат в 5 страни: САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и Бразилия. Ако се включи и ГМО памукът, тогава в тази група са и Индия и Китай. Единствената ГМО култура, разрешена за култивиране в Европейския съюз, е царевичният хибрид MON810, който пък е забранен в няколко страни членки заради документирани проблеми със здравето и околната среда.
- Само две малко разпространени култури са пуснати в САЩ (вид тиква и папая), както и един в Мексико (вид тиква), които са създадени с цел устойчивост на вируси. Успехът от това обаче е спорен - видът тиква е устойчив на някои вируси, но е по-податлив на насекомни вредители.

"Очаква се ГМО културите да бъдат устойчиви на суша, на засоляване, с по-ефективно използване на азота в почвата, с увеличена реколта и подобрени качествени и хранителни показатели."


- Това са хипотетични твърдения, които се представят от ГМО индустрията от 15 години, които въпреки огромните суми, инвестирани в проучвания, засега остават само обещания. Основният проблем се сътои в това, че ГМО са все още недобре проучена, несъвършена и трудно контролируема технология, която е неспособна да създаде растения, съдържащи търсените качества в такова единство, което да отговори на предизвикателствата на околната среда.
- От друга страна вече съществуват култури, които са устойчиви на засушаване и засоляване, или имат подобрено усвояване на почвения азот. Получени са по естествен път, или чрез генно маркирана хибридизация. Тези методи за подобряване на сортовете са устойчиви и безопасни, евтини са и с голяма възвръщаемост.

"От най-голямо значение е способността на ГМО да допринесе за увеличаване на продуктивността, запазване на биологичното разнообразие, намаляване въздействието върху околната среда от земеделието, като противодействие на климатичните промени и намаляване на парниковите газове, за евтино производство на биогорива и др."


- Продуктивност - ГМО не увеличава продуктивността. Към днешна дата добивите от ГМО култури не са по-добри, а при ГМО соята са и по-ниски. В доклад от 2009г. относно 20 академични проучвания ясно се показва, че при отглеждането на устойчива на хербициди ГМО соя няма увеличение в добивите. Има незначително увеличение при устойчивата на насекомни вредители ГМО царевица. Този доклад показва, че увеличаването на реколтата в двете култури през последните 13 години се дължи на отглеждане по традиционните методи, или подобряване на земеделските практики.
- Запазване на биологичното разнообразие - В Южна Америка заради ГМО соята се е ускорило обезлесяването на Амазонските дъждовни гори.
- Намаляване влиянието на земеделието върху околната среда - Отглеждането на ГМО култури води до разширено използване на пестициди.
- Забавяне на климатичните промени - Устойчивите на хербициди посеви не намаляват емисиите на парникови газове. От друга страна, климатичните промени водят до резки, крайни и непредсказуеми промени във времето, които изискват културите да бъдат гъвкави, издръжливи и колкото е възможно повече генетично разнообразни.
ГМО предлага точно обратното.

"Загрижеността, че ГМО технологията може да провокира нестабилност на генетично ниво и има неблагоприятно въздействие върху здравето, не се подкрепя от научни доказателства"


- Това твърдение е неиздържано от научна гледна точка, защото:
1.Генната транформация може да създаде нови биохимични процеси, които са непредсказуеми и за които няма естествена история, за да могат да се разглеждат като безопасни;
2.Процесът на генетична трансформация е силно мутагенен и води до нарушения в генетичната структура и функция на обработваното растение, което води до нарушения в биохимията на самото растение. Това може да доведе до появата на нови токсини и алергени, както и до занижаване на хранителните му качества.
3.Въпросът не е в това дали има нарушения в генната функция и биохимия, а до каква степен те са изявени във всяко ГМО растение. Например, в ГМО хибрида царевица MON810 над 40 протеина са със значително променени нива в сравнение с нормалния вид, което включва и появата на нов алергизиращ протеин.
4.Множество проучвания при храненето на животни показват негативни влияния върху здравето, което включва бъбреци, черен дроб, черва, кръвните клетки, кръвната биохимия и имунната система.
5.Най-голямо безпокойство предизвикват тези проучвания, които показват негативни здравни последици от такива ГМО култури, които вече са били одобрени и са в търговската мрежа от 10-13 години. Това свидетелства за несъотвествие на критериите и събираните данни, на основата на които се прави такова одобрение.

Още веднъж цялото писмо може да се прочете на този адрес, както и да се проверят източниците в основата на тези отговори.

В заключение да добавя едно ширещо се твърдение, че противниците на освобождаването на ГМО в природата са "противници и на прогреса". Макар че самото понятие "прогрес" се нуждае от дефиниция, все пак да приемем, че става дума конкретно за развиване на ГМО технологията и ролята й в човешкия живот.
Та точно това твърдение е лишено от всякакво основание, т.к. ГМО технологията в самата си идея е лабораторен метод, а не полеви, извършва се в контролирани условия и в такива условия е максимално ефективен. На ГМО методите може да се разчита за лечение на редица генетични заболявания например, или за създаване на организми със специфични свойства - произвеждащи лекарства, или пък борещи се с тежки замърсявания.
На тоя етап обаче няма показания, нито необходимост, ГМО продукти да бъдат пускани в околната среда. Разбира се, ако изключим чисто спекулативно мошеническите такива на самозабравили се търгаши.