събота, 30 октомври 2010 г.

Архивите са живи - из "Анти Биг Брадър"

Понеже напоследък откривам, че съм зарязал надзора и интереса си към блога, реших да публикувам нещо, което беше становището ми в част от дискусия в един форум, който вече отдавна не представлява интерес за мен. С удоволствие (и немалко изненада) преди малко открих, че html файлът си е все още в моето уеб пространство там. Текстът е от преди близо шест години (без две седмици). Публикувам го непроменен - не само от архивна вманиаченост, а и защото не съм променил забележимо мнението си оттогава:

**********
Тук ще се опитам да опиша на що годе разбираем език някои утвърдени закономерности от социалната психология, касаещи темата "Анти "Биг Брадър""

І. За оръдията на влияние и слабите места в човешкото съзнание и подсъзнание. От науката за животинското поведение е известен принципът "СТИМУЛ - РЕАКЦИЯ". Той се изразява в промяна на поведението на животното при наличието на някакъв стимул - форма на клюна, издаване на определен звук, окраска на тялото (оперението, козината) и т.н. В тези случаи животните са като автомати -> има го този стимул - реагират по точно определен начин, няма го стимула - поведението е друго. При хората е по-сложно. При човека също има заложени такива "клопки" в мозъка от типа "стимул-реакция", но се намират в тези му части (на мозъка), които много наподобяват животинския. Поведението, което се заражда там, често се означава от хората като "животински страсти", или "подсъзнание" - те определят желанието за храна, за вода, за размножаване, ориентирането при новост ("любопитството"), стадното поведение, агресията, желанието за доминиране (власт) и т.н. Това са все слаби места, чрез които човек може да се окаже "кукла на конци" в нечии ловки ръце. При човека обаче има и други части на мозъка, различни от животинските, в които протича висша нервна дейност (съзнание). Тя обаче се явява нещо като "софтуер" по отношение на подобните на животинските части (в които реакциите са заложени "хардуерно"). Това принуждава хората да използват висша нервна дейност (мислене) само в краен случай, когато животинските части на мозъка не могат да се справят (общественият живот обикновено принуждава хората да мислят по-често). Както вече казах някъде, хората с "лениво мислене" са по дефиниция около 95% (в смисъл повечето хора). Сред останалите 5%, които изразходват много енергия в мислене, има и такива (нима някой се учудва), които са склонни да експлоатират за "нечисти цели" ленивостта в мисленето на мнозинството. Те са установили как да "натискат копчетата" на хората (да използват заложеното в животинските части на мозъка поведение) и да печелят от това. Как става конкретно - попитайте рекламните агенти, или прочетете някоя книжка...

ІІ. За стереотипите и "Крепостта на глупаците" В социалната психология са известни редица ситуации, които се описват като "психологически капан". Те са резултат от погрешна "икономия на мислене". Хората в повечето случаи се ръководят от наложени стереотипи, които са се утвърдили като безпогрешни - нещо като автоматизирана реакция (подобно е на усвояването на шофьорски умения - отначало се замисляме как да превключваме скоростите, а след известно време това става сякаш от самосебе си; стереотипите също са умения, но са усвоени от цялото общество за дълъг период от време и се предават от човек на човек). Такъв стереотип е СОЦИАЛНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -> колкото повече хора са ангажирани в някаква дейност, толкова по-малка е вероятността тази дейност да е грешка. Смисълът е очевиден - икономия на мислене, гледаме какво правят другите и така се ориентираме кое е правилно (възникването на модите, по посещаемостта на филмите се ориентираме за качеството им и т.н.). В повечето случаи това дава повече от задоволителни резултати. Само че налице са и ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КАПАНИ, резултат от погрешно използване на стереотипите. Един такъв капан се означава като "КРЕПОСТ НА ГЛУПАЦИТЕ". При него много хора се оказват ангажирани в дейност, която първоначално се приема като правилна (за такава е представена примерно от реклама, или от "ухо на ухо"), но след като се появят разумни и логични опровержения срещу правотата, хората много трудно се отказват от започнатата дейност. Дори агресивно оспорват очевидната логичност на аргументите против тази "правота". Или просто отклоняват новата информация в "девета глуха" (типичното "заравяне на главата в пясъка").

ІІІ. Всичко за "Биг Брадър" - защо това предаване е манипулация и защо е психологически капан от типа "Крепост на глупаците"
"Биг Брадър" е:
1. телевизионно шоу;
2. предизвикателство към зрителя и участниците;
3. новост за България;
4. провокация към воайорските наклонности у човека (психологична категория);
5. най-пошлото нещо, давано по телевизията (морална категория);
6. най-гледаното предаване в цял свят;
7. унижение на човешкото достойнтство (предимно морална категория);
8. нарушаване неприкосновеността на личния живот на човека (законова и морална категория);
9. шоу на обикновени хора...

Обърнете внимание, че твърдения 4, 5, 7 и 8 се нуждаят от допълнително обяснение и обмисляне. В рекламата по принцип никога не се използват такива твърдения - хората не обичат да мислят и прибягват до мислене само в краен случай. Пък и нали ВСИЧКИ КАЗВАТ (стереотип), че "ИСТИНАТА Е ВИНАГИ ПРОСТА" (грешен стереотип - истината е всякаква, просто способностите на повечето хора се простират само до "простата" истина, макар че във все по-усложняващия се свят "истината" също ще става все по-сложна). Но...
Но останалите твърдения предизвикват естествения интерес (подсъзнателното любопитство) на зрителя и представят шоуто в твърде "благочестива" светлина.
Първо е атакувано естественото любопитство на хората и то с такава агресивност, че докарва нищо неподозиращият (вероятно) зрител до доброволна патология (воайорство - екстремална и обществено неприемлива крайност на любопитството към... "поезията на ежедневието" на другите, както се казва в един филм). Второ (засега) се атакува желанието за власт - зрителят има "божествената" способност (разбира се, срещу съответната сума) да определи кой от участниците в шоуто да остане и кой да отпадне.
Тази "проста истина" е сламката, за която препатилият от какви ли не глупости зрител се хваща и с двете ръце и триумфално обявява долнопробното шоу за най-интересното събитие по телевизията. После се появява някакъв (някакви), който твърди, че това не е истината (или поне не цялата истина). Нещата, видиш ли, били малко по-сложни (тъпанар, той ли ще ми каже, та аз вече съм направил избора сам). И ето, зрителят се оказва ангажиран в някаква дейност (гледане на предаването), което по-късно някой го представя за погрешно. И въпреки, че този някой претендира, че обосновава логично твърденията си, то вече изборът е направен и нови твърдения не се приемат в "крепостта" (освен това "ние (зрителите) сме много и сме по-силни" - няма място за съмнения).

ІV. За свободата на избор. Дали всички могат да избират. За избор са необходими две, или повече, алтернативи. Освен това е необходимо да има критерии (един или повече), по които да се избира. В рекламите на каквото и да е не се посочват възможните избори (алтернативи), а ако се прави, то това винаги е в нейн ущърб (всеки добър рекламен агент знае, че сравнението винаги води до лоши резултати, всъщност всяка реклама, която кара хората да мислят, е обречена). В една реклама се представят ограничен брой показатели, които показват рекламираната стока само в положителна светлина. Освен това тези показатели не се нуждаят от допълнително обяснение (виж т.ІІІ). Ако същевременно тези показатели бъдат подкрепени и от информация за някой важен стереотип ("повечето хора купуват това", ""Биг Брадър" е най-гледаното предаване по света"), рекламата обикновено хваща не малко хора. Хората нямат време да търсят други показатели (още повече пък такива, които се нуждаят от допълнително мислене). За целта си има специалисти и организации (пример СЕМ или "Федерация на потребителите"). Т.е. "изборът" е направен по твърде ограничен и тенденциозен набор от показатели. Нима този избор е... "свободен"? Ще кажете, че всеки е имал право да потърси и други алтернативи. "Да, ама не", защото "НЯМА ВРЕМЕ" - човек трябва да прави стотици и хиляди такива избори ежедневно. Някои от тези избори са важни, а други - не, но е въпрос от висшия пилотаж да се определи кои са важните (особено ако последствията не са ясни и моментални), разчита се предимно на индивидуалния жизнения опит (или интуйцията). Това не е свобода, това е "клопката на ежедневието".

V. Защо пиша всичко това? Защото ми се ще хората в по-малка степен да бъдат манипулируеми, да обмислят малко повече изборите, които правят. Защото тези, които сега гласуват за изгонването на някого си от Къщата, утре ще гласуват за кмет, за правителство, в някои референдум и т.н. Как мога да съм сигурен, че тогава ще направят верния и обмислен избор, след като виждам как им дърпат конците сега по такъв елементарен начин с някакво ТВ шоу. В едно общество всеки е зависим в някаква степен от всички останали. По този начин мен лично ме засяга начинът, по който другите правят своя избор. Същото това общество осъзнава своята взаимозависимост и по тази причина, примерно, е направило задължително училищното образование до определена образователна степен... Тук се чудя дали в часовете по психология или часовете на класа учителите намериха някакво време да обсъдят с учениците си "Феномена "Биг Брадър"".

-=14-ноември-2004=-

**********
Край на цитата.