Коментар за хонорар, или за платените писачи в интернет

Когато участват в дискусия в публичен интернет форум или социална мрежа, може би много хора си задават въпроса кои от коментиращите защитават лична позиция и кои изпълняват чужда поръчка срещу заплащане.
Особено ония коментиращи, които не са съгласни с нас!

Публикуването на поръчкови коментари срещу хонорар се използва за комерсиални (корпоративни) или политически цели. То със сигурност силно опорочава дискусията във виртуалното пространство.
Но нима коментатори на хонорар не са и всички професионални журналисти?

Някои дори виждат избягването на тоя феномен чрез насилствено намаляване на анонимността в интернет:

"изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта"

Работата обаче е там, че нечии три имена не говорят абсолютно нищо на хората, които не са срещали въпросната личност на живо. Трите имена са просто думи. Снимката - просто нечия снимка. Тези атрибути по никакъв начин не намаляват анонимността на участниците във виртуалната дискусия.
Например дали ще съм silvercoin, или ще съм Иван Петков Иванов*, огромното мнозинство хора не ме познават лично и за тях си оставам анонимен. И никой не може да знае със сигурност какви са целите на "анонимния" silvercoin или "неанонимния" Иван Петков Иванов.

А и всяко публикувано мнение в интернет е... нечия лична позиция.

Затова аз разделям коментарите в интернет на два основни типа:

1. Допринасящи за дискусията.
2. Пречещи на дискусията.

Коментарите, които допринасят за дискусията, са такива, които:
- изказват и аргументират теза (позиция, мнение);
- показват факти, които са лесно проверими от останалите участници в дискусията.

Коментарите, които пречат на дискусията, са такива, които:
- изказват теза, твърдение, оценка, но без аргументи за нея (примери: "Това е пълна глупост",  "Той е най-добрият президент досега", "АЕЦ "Белене" няма алтернатива", "Браво!", "Отдавна трябваше да го изгонят" и др.);
- показват факти, които е трудно или невъзможно да бъдат проверени от останалите участници в дискусията (това най-често са лъжи, тук използвам принципа "което не може да се докаже, значи не е достоверно");
- отклоняват вниманието към несъществени въпроси (примери: "Защо казваш/правиш това, а не онова...?", "Защо не си правил това тогава, а го правиш сега...?", "Има много по-важни теми от тази" и др.)
- изразяват само емоция (примери: "Тоя/тая ме побърква", "Не мога да я понасям тая", "Много ме кефи" и т.н.).
Нямам рецепта за реакция към двата типа коментари. Винаги зависи от конкретния контекст.

Анонимността в интернет създава порок в един единствен случай - ако е налице феноменът "мъртви души". Т.е. когато един човек се представя за много хора (например чрез голям брой различни регистрации в социалните мрежи). Проблемът съществува поради склонността на хората да си формират мнение в зависимост от статистиката - избират да подкрепят онова мнение, което има най-много поддръжници.

Във всички останали случаи считам, че анонимността в интернет допринася много повече за автентичността на дискусията - под закрилата на анонимността човек много по-искрено заявява позицията си. Защото анонимният няма никакви причини да бъде лицемерен...
______________________
* Името е само за илюстрация