четвъртък, 24 януари 2008 г.

Точка на пресичане или с джип е по-лесно

Това е цинизъм. Или ми се реве.

Преди малко, на кръстовището на Скобелев и Л. Кошут една парантия с джип размаза момиче на асфалта.

На пешеходната пътека!

Бързане, завой, спирачки, глухо тупване.
Хора помагащи и пречещи и... момиче в локва кръв на средата на пътя.
Нервни клаксони отвсякъде.
Нервни и бързащи - някой някъде ги чака, а тук друг им пречи.
А може би не ги чака? Може би е навик някакъв.
Брониран?
И марката на тази броня ни рисува в профил и анфас.
И с бронята на джип е по-лесно. Почти не се усеща откат в "точката на пресичане".

И е цинично. И ми се реве...

My death waits like a beggar blind
who sees the world through an unlit mind
throw him a dime
for the passing time...

Рила виси на косъм...

Изключително съм радостен да споделя, че в цялата гнилоч има и нещо светло. И светлото са тези хора на кадрите долу. А светлото е във всеки смисъл.
Добрата новина е, че стават все повече тези, за които светът не се състои само от "добиви".

23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на
св.Климент Охридски


ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И
БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА,
а причината, че такива проекти има
за всяка планина в България!
http://saverila.ludost.net/

Това беше днес.

Когато тръгваме...



Когато трябва да кажем нещо...



А ето и малко снимки от събитието: