Това всъщност е отговор към статията на Селин за "Пропастта".
Там се препънах няколко пъти при постинга и затова публикувам отговора си тук.
Лично мен ме смущават твърде различните виждания по проблема. Нямам намерение да налагам своята гледна точка никому, но ми се ще някои хора, гледащи на проблема изключително безметежно и, бих казал, вятърничаво, да се опитат да подходят леко встрани от обичайната си ежедневна рутина. Хората са изключително различни и като личности и като възможности за влияние върху обществени нагласи, становища, движения.
По-долу е отговорът ми към посочената статия:
***
Въпросът не е чак толкова пространен, че да бъде означен като философски (освен доколкото всички въпроси са в крайна сметка И философски).
Нещата в случая се свеждат до елементарна логика и известна способност за наблюдение над социалните явления.
Но преди да изложа вкратце същността, едно малко отклонение. На блога на dzver се получи интересна дискусия със силен информативен заряд. Един от коментиралите дописката за проявата обосновано твърдеше, че тоталното наблюдение в Интернет е една химера. Обяснението за незапознатите изглежда сложно (но сами може да проследите разговора по горната препратка). Аз обаче имам две забележки, които не съм споделил там:
1)Идеята съществува, въпрос на време е технологията да я настигне;
2)Не е от съществено значение да следиш ВСИЧКИ хора, далеч по-важно е да следиш КОГОТО ТИ ИСКАШ, стига да имаш одобрението на обществото (към момента такова си съществува).
И така, имаме следното (в разбъркан ред):
- възможност да се следят "интересни" хора;
- обществено одобрение да се следят някои (или всички) хора;
- сложна (от широкомащабна обществена гледна точка) процедура по следенето;
- "разрешително" за следене дадено само на определена институция;
- "обикновените" хора "нямат" какво да крият (това е стереотип, който се приема за удобна даденост)
- "необикновените" хора се забелязват лесно по проявената от тях активност (това е факт)...
Със сигурност има и още предпоставки. Но изводите, които могат да се направят, не са чак толкова много. От прима виста се сещам за два и се отнасят за следене само на "необикновените" хора:
1)"необикновените" хора са престъпници, добре е (за цялото общество) да се държат под око;
2)"необикновените" хора са обществено ангажирани с кауза, която е неудобна на настоящата власт.
Първият случай е ясен - престъпници, събиране на факти, съд, затвор (идилия).
Вторият случай е по-интересен (и по-сложен, поради което обществеността е склонна да "не го вижда" - тук е "пропастта"). Неудобни на властта хора могат лесно да бъдат оклеветени с изопачена, извадена от контекст или направо измислена информация (процедурата по събиране е сложна за обяснение, а също и правото върху тази информация приналдежи на определена институция). Резултатът - неутрализация на общественото (гражданското) движение, социална стагнация - висша цел за (почти) всяка власт.
***
А относно анонимността и свободата - те така или иначе си вървят заедно. Дори и в най-невинния случай неанонимността отнема от свободата ти, като те поставя в рамките на собствената ти личност (представата за нея у другите или у теб самия).
Наскоро попаднах на някаква инициатива, призоваваща за премахване на анонимността в интернет. Авторът на това нещо имал желанието да провери що за личност е този, който твърди еди си какво. На мен това ми прозвуча като форма на девиантност, изместваща фокуса на същественото. Или странен вид воайорство, отдаващ по-голямо значение на формата (личността) пред съдържанието на дадено изявление, или представяне на идея, становище, мнение.
Разбира се, че няма начин да подкрепя подобно лекомислие.
четвъртък, 30 октомври 2008 г.
събота, 25 октомври 2008 г.
За петициите
Предстои да разберем дали записаният в петиция граждански глас може да означава нещо.
Конкретният повод е идването на Европейската комисия по петициите на 30-ти октомври тази година (след няколко дни), а поводът пък за нейното идване са няколкото петиции, организирани от коалицията от природозащитни граждански сдружения "За да остане природа в България".
Коалицията от НПО-та на този ден организира граждански прояви в подкрепа на исканията в петициите:
Датата на събитието е 30.10.2008г., часът е около обяд.
Повече подробности може да прочетете на страниците на организаторите:
forthenature.org ("За да остане природа в България")
bulgariangreens.org (ПП "Зелените")
Конкретният повод е идването на Европейската комисия по петициите на 30-ти октомври тази година (след няколко дни), а поводът пък за нейното идване са няколкото петиции, организирани от коалицията от природозащитни граждански сдружения "За да остане природа в България".
Коалицията от НПО-та на този ден организира граждански прояви в подкрепа на исканията в петициите:
Ето защо, Коалиция "За да остане природа в България", ПП "Зелените" и вносителите на петиции в Европейския парламент канят всички подкрепили петициите за Иракли, Рила, Странджа, Калиакра, Родопите, както и всички, които подкрепят каузата за опазване на българската природа, да изявят публично своята позиция на 30.10.2008 г., четвъртък, в 12.30 пред Представителството на Европейската Комисия в София (улица "Московска" №9). Нека покажем, че зад хилядите подписи на хартия стоят истински хиляди хора!!!
Датата на събитието е 30.10.2008г., часът е около обяд.
Повече подробности може да прочетете на страниците на организаторите:
forthenature.org ("За да остане природа в България")
bulgariangreens.org (ПП "Зелените")
петък, 24 октомври 2008 г.
А защо не "Spotless mind"
Имаше един такъв филм "Eternal sunshine of the spotless mind" с Джим Кери. Идеята е да забравиш по желание нещо, чието припомняне ти носи психическа болка. Филмът се справя добре, един от любимите ми е. Сега са се справили добре и някакви учени от Медицинския колеж в Джорджия. Те са намерили начин да сложат пръст пред осъзнаването на спомени, които са свързани с изпитване на болка в миналото. И не само това - те могат напълно да заличават такива спомени.
WASHINGTON (AFP) - US
Целият път на паметта поетапно е следният: възприемане -> затвърждаване -> съхраняване -> припомняне. Учените са установили, че определен ензим е отговорен за паметовите процеси и когато този ензим се образува в по-големи количества в мозъка, тогава, освен че се блокира припомнянето, също се изтриват и записите в "склада". И то се изтрива само това, което в момента на повишената концентрация на ензима се е припомняло.
Хитро.
Засега само в ГМО-мишки, утре и в магазинната мрежа.
А на мен ми хрумна, че при един по-напреднал етап на проучванията (е, не е задължително да е на финален, може и пробна серия да е, обикновено така става) може да се произведаждат филм-таблетки за определено ниво болезненост на спомените, които сме си наумили да затрием.
И понеже тревожността и черногледството по тия ширини е национална черта, то такива "прахчета на щастието", по-широкоспектърни обаче, може да се пускат във водоизточниците, та да не берат хората излишни ядове с разни гоцета, мистър клийнове, глистове и всякаква агентурна паплач.
Така и вълкът сит (паплачта) и агнето цяло (на емоционална диета обаче).
И ще отпадне необходимостта от сложното и засукано обществено НЛП.
WASHINGTON (AFP) - US
Целият път на паметта поетапно е следният: възприемане -> затвърждаване -> съхраняване -> припомняне. Учените са установили, че определен ензим е отговорен за паметовите процеси и когато този ензим се образува в по-големи количества в мозъка, тогава, освен че се блокира припомнянето, също се изтриват и записите в "склада". И то се изтрива само това, което в момента на повишената концентрация на ензима се е припомняло.
Хитро.
Засега само в ГМО-мишки, утре и в магазинната мрежа.
А на мен ми хрумна, че при един по-напреднал етап на проучванията (е, не е задължително да е на финален, може и пробна серия да е, обикновено така става) може да се произведаждат филм-таблетки за определено ниво болезненост на спомените, които сме си наумили да затрием.
И понеже тревожността и черногледството по тия ширини е национална черта, то такива "прахчета на щастието", по-широкоспектърни обаче, може да се пускат във водоизточниците, та да не берат хората излишни ядове с разни гоцета, мистър клийнове, глистове и всякаква агентурна паплач.
Така и вълкът сит (паплачта) и агнето цяло (на емоционална диета обаче).
И ще отпадне необходимостта от сложното и засукано обществено НЛП.
вторник, 21 октомври 2008 г.
Не искаме кич!
"Искаме природа!
Не искаме кич!
Такова беше мотото на това шествие за природата.
Кичът е нещо грозно, вопиюща проява на безвкусица. То е като да отидеш по анцунг на опера, да закичиш Батков с орден, или да вдигнеш туристически клозет върху дюните на плажа - същински цирей върху скулите на момиче.
Кичът е естетическо възприятие.
И тази демонстрация беше с естетически уклон, насочващ вниманието към дисонанса, който внася в пейзажа един некадърник. Всъщност, ако некадърникът беше един, щеше да е лесно - има некадърник, има проблем, няма некадърник...
Некадърниците обаче са много. И са споменавани често по различни проблеми, които те създават. Ние искаме те да си отидат. Доброволно, ако може.
Шествието започна от пилоните на НДК и приключи пред една от особено вредните напоследък институции:
Пред въпросната институция се проведе кичозно ревю с голяма конкуренция:
Относно самата организация мога да кажа, че бях леко разочарован от късното обявяване на събитието - само три дни преди случването му. А аз дори научих едва вчера. Очаквано и хората този път бяха по-малко от миналия път.
В проявата се забеляза и паразитно (от моя гледна точка) участие на хора, които развяха флагове на крайните националисти от БНС:
Все пак, след неколкократни възгласи на възмущение от участниците в събитието, знамената бяха прибрани от техните носители, а самите те продължиха участието си в шествието:
За мен това е правилният начин. Сравнявам го с една друга проява наскоро, за която писах - за "Свобода, а не страх" говоря. Но има и друго. Вероятно на "Свобода, а не страх" крайните националисти оправдано са очаквали присъствие на крайни анархисти и са използвали събитието за арена на собствените си пререкания. Неприятно. Дано това не се допусне никога на митингите за природата.
Не искаме кич!
Такова беше мотото на това шествие за природата.
Кичът е нещо грозно, вопиюща проява на безвкусица. То е като да отидеш по анцунг на опера, да закичиш Батков с орден, или да вдигнеш туристически клозет върху дюните на плажа - същински цирей върху скулите на момиче.
Кичът е естетическо възприятие.
И тази демонстрация беше с естетически уклон, насочващ вниманието към дисонанса, който внася в пейзажа един некадърник. Всъщност, ако некадърникът беше един, щеше да е лесно - има некадърник, има проблем, няма некадърник...
Некадърниците обаче са много. И са споменавани често по различни проблеми, които те създават. Ние искаме те да си отидат. Доброволно, ако може.
Шествието започна от пилоните на НДК и приключи пред една от особено вредните напоследък институции:
Пред въпросната институция се проведе кичозно ревю с голяма конкуренция:
Относно самата организация мога да кажа, че бях леко разочарован от късното обявяване на събитието - само три дни преди случването му. А аз дори научих едва вчера. Очаквано и хората този път бяха по-малко от миналия път.
В проявата се забеляза и паразитно (от моя гледна точка) участие на хора, които развяха флагове на крайните националисти от БНС:
Все пак, след неколкократни възгласи на възмущение от участниците в събитието, знамената бяха прибрани от техните носители, а самите те продължиха участието си в шествието:
За мен това е правилният начин. Сравнявам го с една друга проява наскоро, за която писах - за "Свобода, а не страх" говоря. Но има и друго. Вероятно на "Свобода, а не страх" крайните националисти оправдано са очаквали присъствие на крайни анархисти и са използвали събитието за арена на собствените си пререкания. Неприятно. Дано това не се допусне никога на митингите за природата.
понеделник, 20 октомври 2008 г.
Срещу безвкусицата с... кич
:-)
21 октомври, 19 часа, на пилоните на НДК
forthenature.org
Да, идеята този път е такава:
"Без вкус и без притеснение - модно (произ)шествие на 21 октомври, София"
21 октомври, 19 часа, на пилоните на НДК
"Да онагледим безвкусицата, която заличава българската природа!!"
forthenature.org
петък, 17 октомври 2008 г.
Интересни времена
Не могат да се оплачат журналистите, новините валят с такава интензивност, че не успявам дори да ги следя.
- Барети в Дупница; мутрите Галеви изчезнали; Галеви се явили на спявка доброволно; кметът-подлога на Галеви замазва положението; по темата предстои развитие;
- Отрепката Батков предложен за "най-високото отличие" - Орден "Стара планина"; Отрепката Батков награден за рождения си ден от отрепката Гоце с въпросното "най-високо отличие"; темата изглежда приключена (освен ако някои хора с достойнство не решат да върнат позорното вече "отличие");
- Ахмед Емин, един от най-доверените хора на Доган (също носител на "най-високото отличие"), се е самозастрелял в района на едно от любимите ми места за разходка; този доверен човек е свързан с информацията, че Атака и ДПС поделят еднаква политическа ниша, а също и цели (твърдението е, че ДПС е сериозен финансов спонсор на Атака); по темата предстои развитие;
- Мистър Клийн щял да дарява за благотворителност оцапаните пари на престъпната си партия; в момента текат пазарлъци (разбирай разследване на Европейската комисия) за колко точно е сумата на оцапаните пари, че да не се минат Мистър Клийн и сие; засега и тук чакаме;
- Притеснен за "доброто" си име Запалката заведе дело за клевета срещу немски разследващ журналист (заради "доброто" си име Запалката и друг път се е пенявил на чуждестранни разследващи журналисти); знае се, че немският журналист Юрген Рот му е отделил местенце в книгата си "Новите демони", но тя още не е излязла официално и Запалката не я е чел; истинско пиянско риалити...
- Ъм, да, още някакви си "сметки", че загубата на биологично разнообразие е невъобразимо по-голяма щета в сравнение с превъзнасяната текуща глобална финансова криза.
- Барети в Дупница; мутрите Галеви изчезнали; Галеви се явили на спявка доброволно; кметът-подлога на Галеви замазва положението; по темата предстои развитие;
- Отрепката Батков предложен за "най-високото отличие" - Орден "Стара планина"; Отрепката Батков награден за рождения си ден от отрепката Гоце с въпросното "най-високо отличие"; темата изглежда приключена (освен ако някои хора с достойнство не решат да върнат позорното вече "отличие");
- Ахмед Емин, един от най-доверените хора на Доган (също носител на "най-високото отличие"), се е самозастрелял в района на едно от любимите ми места за разходка; този доверен човек е свързан с информацията, че Атака и ДПС поделят еднаква политическа ниша, а също и цели (твърдението е, че ДПС е сериозен финансов спонсор на Атака); по темата предстои развитие;
- Мистър Клийн щял да дарява за благотворителност оцапаните пари на престъпната си партия; в момента текат пазарлъци (разбирай разследване на Европейската комисия) за колко точно е сумата на оцапаните пари, че да не се минат Мистър Клийн и сие; засега и тук чакаме;
- Притеснен за "доброто" си име Запалката заведе дело за клевета срещу немски разследващ журналист (заради "доброто" си име Запалката и друг път се е пенявил на чуждестранни разследващи журналисти); знае се, че немският журналист Юрген Рот му е отделил местенце в книгата си "Новите демони", но тя още не е излязла официално и Запалката не я е чел; истинско пиянско риалити...
- Ъм, да, още някакви си "сметки", че загубата на биологично разнообразие е невъобразимо по-голяма щета в сравнение с превъзнасяната текуща глобална финансова криза.
събота, 11 октомври 2008 г.
Трябва да те държа под око... 2
Едно от дърветата в парка беше накичено с някои нещица, чиято употреба би станала по-скоро неприятна и дори вредна, ако Европа клекне пред една особена порода лобисти за промяна в законите:
Напомням, че този митинг беше общоевропейска проява с призив "Свобода, а не страх".
Организатори за България бяха:
http://svobodata.org/
Като обяснението за проявата се съдържа в следния текст:
За да изразим протеста си срещу манията за сигурност и прекомерно следене, ние ще излезем по улиците на европейските столици на 11 октомври 2008. Призоваваме всички да се присъединят към мирния ни протест. Политиците ще видят, че искаме да излезем и да защитим свободите си.
По всичко изглеждаше обаче, че най-призвани са се почувствали крайни националисти и крайни анархисти. Площадчето в парка се напълни с такива знамена:
... и в съседство с такива:
На страницата на организаторите е записано, че проявата е подкрепена официално от партия "Зелените", но в групата не се забелязваха техни отличителни белези. После се разбра, че все пак е имало неколцина, които са предоставили мегафон за организаторите.
Аз лично не можах да се почувствам част от това събитие.
Имаше някои удачни плакати, които успях да заснема, като например този:
... или тези:
И все пак основната идея беше "СВОБОДА, А НЕ СТРАХ". Прилича ми на един друг призив, писан преди малко повече от стотина години.
Но кой ли може да даде дефиниция на "Свобода"...
вторник, 7 октомври 2008 г.
Член 15-ти...
... От Конституцията на РБ. Ей това отдолу е масовката пред "Невски" на видео:
И на картинка:
А анархистите, бидейки природозащитници някак между другото, за моя приятна изненада малката им групичка се вписа много добре с писаното си послание:
Велоеволюцията само започва с придобиването на велосипед. После трябват и велосипедни алеи:
Пробваме се с идеята "на който тропа, ще му се отвори", щото затова се вдигна тоя шум, а и още ще се вдига.
Дразни ни фактът, че културата по тия ширини е приела за нормално да се отваря тогава, когато се разбие вратата. Но ако трябва и това ще стане. Мяра за мяра.
forthenature.org
И на картинка:
А анархистите, бидейки природозащитници някак между другото, за моя приятна изненада малката им групичка се вписа много добре с писаното си послание:
Велоеволюцията само започва с придобиването на велосипед. После трябват и велосипедни алеи:
Пробваме се с идеята "на който тропа, ще му се отвори", щото затова се вдигна тоя шум, а и още ще се вдига.
Дразни ни фактът, че културата по тия ширини е приела за нормално да се отваря тогава, когато се разбие вратата. Но ако трябва и това ще стане. Мяра за мяра.
forthenature.org
неделя, 5 октомври 2008 г.
Фраугарманщина
Убеден съм, че едва ли има човек, който да обхваща човешката глупост в реални граници. Мнозина дори твърдят, че такива няма пред тази способност. Изследването на глупостта обаче според мен е също толкова ценно, колкото и изследването на всяко друго умение. То може да ни покаже някакви обществени тенденции.
Знам, че глупостта се открива повсеместно, но сега впрях погледа си на Fru Garman - напориста дама, чийто силует ще щъка по зебрата на пътните знаци за пешеходна пътека в Швеция:
Досега това изключително право принадлежеше единствено на силуета на Herr Garman - нейната уважавана половинка от мъжки пол:
На това решение се е спрял художникът Karl-Gustaf Gustafson през 1955-та, но времената днес са други.
У нас този пътен знак също има овехтял патриархален уклон:
И понеже дискриминацията е отявлено социално зло, ако се зароди брожение за осъвременяване на стандартите за това изображение в наши условия, аз бих искал да участвам с това предложение:
Мисля си, че шведите са твърде шарен народ, та не са се сетили да махнат "позорящите" белези на пол от съществуващото изображение и да го стилизират до безполово такова, щом това създава социално напрежение. В знаковите изображения белезите на пола трябва да присъстват тогава, когато носят някаква информация - например за дамска или мъжка тоалетна. Но това са си мои разсъждения и е възможно да нямат връзка с реалността.
Между другото, търси се Mrs. Walker...
Знам, че глупостта се открива повсеместно, но сега впрях погледа си на Fru Garman - напориста дама, чийто силует ще щъка по зебрата на пътните знаци за пешеходна пътека в Швеция:
Досега това изключително право принадлежеше единствено на силуета на Herr Garman - нейната уважавана половинка от мъжки пол:
На това решение се е спрял художникът Karl-Gustaf Gustafson през 1955-та, но времената днес са други.
У нас този пътен знак също има овехтял патриархален уклон:
И понеже дискриминацията е отявлено социално зло, ако се зароди брожение за осъвременяване на стандартите за това изображение в наши условия, аз бих искал да участвам с това предложение:
Мисля си, че шведите са твърде шарен народ, та не са се сетили да махнат "позорящите" белези на пол от съществуващото изображение и да го стилизират до безполово такова, щом това създава социално напрежение. В знаковите изображения белезите на пола трябва да присъстват тогава, когато носят някаква информация - например за дамска или мъжка тоалетна. Но това са си мои разсъждения и е възможно да нямат връзка с реалността.
Между другото, търси се Mrs. Walker...
Абонамент за:
Публикации (Atom)