събота, 23 февруари 2013 г.

Такса "Сградна инсталация" - две мнения

Мнение 1:
Колкото повече топлинна енергия използват хората около мен, толкова по-топло става и при мен. Чрез такса "Сградна инсталация" е справедливо аз да поема част от сметката на съседите си.

Мнение 2:
Чрез такса "Сградна инсталация" аз плащам за топлинните загуби на съседите си. Колкото повече загуби имат те, толкова повече плащам аз. Такса "Сградна инсталация" е изключително несправедлива, защото така съседите ми решават колко топлина да използвам и плащам. А аз бих искал сам да определям колко топлинна енергия да използвам.

неделя, 10 февруари 2013 г.

Народът срещу произвола на енергийния феодализъм

Често ще срещнете фразата "енергиен монопол".
Монопол значи, че имаш само един възможен избор. Ако ти изнася, го правиш, ако не, оправяй се сам.
При феодализма нямаш нито един възможен избор. Изборът вече е направен от друг, а на теб ти остава единствено да плащаш крепостен данък. Колкото ти поискат, толкова.

"Крепостен роб на Топлофикация"
В положение на такъв енергиен феодал е Топлофикация.
Ако си им абонат и живееш в етажна собственост, нямаш никакво право да кажеш "не ви искам повече". Не можеш да затвориш кранчето на радиатора и да не плащаш нищо, защото съществува феодалното право "сградна инсталация". Чрез "сградна инсталация" ти взимат половината на пълното ползване, въпреки че нищо не си ползвал.
От това положение на хората им писва и все по-често излизат на улицата:



Решението
То е описано в Директива на Европейската общност номер 32 от 2006 година, отнасяща се до енергийната ефективност. В чл.13 от нея е записано следното:
"Държавите-членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания, при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване."
Казано с други думи, необходимо е да се създадат условия за справедливост при отчитането и възможност за пълен контрол върху потреблението за всеки потребител.
В момента вървят програми за енергийна ефективност, при които с европейски средства сградите се санират. Интерес към тях почти напълно липсва. И това е съвсем разбираемо - ако кранчето на чешмата ми е нарочно направено да се затваря само наполовина, то каква ми е ползата да си сложа ново кранче, което пак ще се затваря само наполовина? Или каква ми е ползата да сложа топлоизолация, ако сметката ми за отопление ще си бъде все същата "сградна инсталация"?

Затова, вместо да се хвърлят парите от европейските фондове за глупости (саниране на сградите), нека те се използват за създаване на условия за "точно отчитане на реално консумираното количество енергия от крайния потребител". А думите "сградна инсталация" да се задраскат от порочните сега закони и наредби - загубите в сградата трябва да се разпределят между абонатите пропорционално на реалното им потребление.

След това оставете инициативата в ръцете на хората - те сами ще решат дали им е изгодно да дадат пари за саниране на жилището си. И без това повечето хора в момента го правят без да "усвояват" европейски пари.

вторник, 5 февруари 2013 г.

5 "безгрешни" технологии и "грешните" хора

1. Какво е лошото на комунизма?
Някой ще каже, че при него има изкуствена "уравниловка" между хората. Че изключително интелигентният и можещ човек се приравнява насила с простака и некадърника.
Това обаче не е заложено в идеята за комунистическо общество. То е следствие. Идеята е перфектна, хората обаче не са.
Лошото на комунизма е, че хората са неудържимо привлечени от тази изумително красива и съвършено непостижима идея.
В момента от тази чума ни пази единствено споменът за уродливия резултат от високорисковия експеримент с обществата на стотици милиони хора.



2. Какво е лошото на ГМО?
Това е технология, която дава в ръцете на човека "божествената" възможност да се разпорежда с какви черти (функции, характеристики или свойства) да се роди някакъв организъм. Или поне да поправи грешките в случайността и играта на гените. Да излекува уродливостите. Да победи природата в борбата с лошите климатични условия. Да нахрани гладните...
Идеята е изумително красива.
Лошото е, че в момента нямаме друга защита срещу тази красота, освен здравият разум на шепата учени, занимаващи се със сложните проблеми на околната среда. Този здрав разум, който ни казва, че човекът не може да предвиди безкрайното множество от рискове, когато променя основите на нещо живо. Че това променено живо нещо после може самостоятелно да променя други живи неща. И то тогава, когато е много далеч от контрола на човека и неговите "безгрешни" технологии. Промени, за които най-удачно вероятно е само сравнението с Кутията на Пандора от древногръцката митология.

3. Какво е лошото на АЕЦ?
Това е технология, която може да осигури на човека енергия, идваща от самата сърцевина на всичко съществуващо - енергията на атома. Такава е и енергията, създавана в звездите и нашето слънце. С пълната власт над тази енергия човекът би станал независим от произвола на природните стихии не само на нашата планета, но и където и да е във вселената.
Бленувана идея.
И почти реалност - създадените от човека технологии за власт над тази енергия са защитени срещу всякакви технически грешки. Защото грешките, водещи до аварии, се допускат само от човек. Това показва практиката досега. А нямаме защита срещу човешките грешки. От могъщата сила на изпуснатия атом ни предпазва единствено чистата случайност. Но често виждаме, че случайността е несигурен защитник. А гибелният злодей тук - радиацията - е невидим за човешките сетива.

4. Какво е лошото на повсеместния контрол върху хората?
Чрез технологиите за следене на хората ще знаем всеки къде се намира в момента и какво прави. Ще имаме увереността, че живеем в един сигурен свят. Свят, който можем да държим под око. Няма да се притесняваме за нашите близки, за децата ни на улицата. А отклонилите се от правия път хора ще бъдат веднага идентифицирани и поправяни. Технологията за такава цел отдавна съществува и тя е напълно обективна.
Идеята е една осъществима мечта.
Само че... кой ще насочва технологията? Кой ще решава кой се е "отклонил от правия път"? Някой човек, който не допуска грешки ли? Някой, чиято почтеност е извън всякакво съмнение? Кой е той?
Засега светът няма друга защита от тази идея, освен здравият разум на оскъдно малцинство хора, припомнящи отношението между сигурността и свободата. Както и няколко художествени произведения, сред които е и филмът, от който е представеният по-горе откъс.

5. Какво е лошото на хидравличното разбиване (фракинг) за добив на шистов газ?
Чрез тази технология човекът може да извлече и най-малките мехурчета енергия дори от безплодната скала. Шистов газ. Когато другите изкопаеми горива привършват, това изглежда като възможност за съвсем ново начало. Изглежда като брилянтна идея. Технологията е сигурна, безгрешна... дотам, докъдето можем да я виждаме.
Но колко надълбоко можем да надникнем?
Имаме ли "безгрешна" технология, която да ни информира какво се случва на няколко километра под повърхността на земята? Ако поради нечия грешка на голяма дълбочина се инжектира отрова, ще можем ли да разберем къде ще попадне тя? И след колко време? Може ли някой да даде категоричен отговор на такъв въпрос?

Рискът е неизвестното в едно уравнение.
Изброените по-горе технологии безспорно носят полза за човека. Но тях ги свързва едно нещо - пълната неизвестност относно границите на опасността. При тези няколко случая никой не може да каже колко големи биха били щетите, ако нещо се обърка. Ако някой човек направи грешка. Единствено можем да се научим да избягваме употребата на тези технологии. Поне засега.

петък, 1 февруари 2013 г.

Коментар за хонорар, или за платените писачи в интернет

Когато участват в дискусия в публичен интернет форум или социална мрежа, може би много хора си задават въпроса кои от коментиращите защитават лична позиция и кои изпълняват чужда поръчка срещу заплащане.
Особено ония коментиращи, които не са съгласни с нас!

поръчков коментар

Публикуването на поръчкови коментари срещу хонорар се използва за комерсиални (корпоративни) или политически цели. То със сигурност силно опорочава дискусията във виртуалното пространство.
Но нима коментатори на хонорар не са и всички професионални журналисти?

Някои дори виждат избягването на тоя феномен чрез насилствено намаляване на анонимността в интернет:
"изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта"
Работата обаче е там, че нечии три имена не говорят абсолютно нищо на хората, които не са срещали въпросната личност на живо. Трите имена са просто думи. Снимката - просто нечия снимка. Тези атрибути по никакъв начин не намаляват анонимността на участниците във виртуалната дискусия.
Например дали ще съм silvercoin, или ще съм Иван Петков Иванов*, огромното мнозинство хора не ме познават лично и за тях си оставам анонимен. И никой не може да знае със сигурност какви са целите на "анонимния" silvercoin или "неанонимния" Иван Петков Иванов.

А и всяко публикувано мнение в интернет е... нечия лична позиция.

Затова аз разделям коментарите в интернет на два основни типа:
  1. Допринасящи за дискусията.
  2. Пречещи на дискусията.
Коментарите, които допринасят за дискусията, са такива, които:
- изказват и аргументират теза (позиция, мнение);
- показват факти, които са лесно проверими от останалите участници в дискусията.

Коментарите, които пречат на дискусията, са такива, които:
- изказват теза, твърдение, оценка, но без аргументи за нея (примери: "Това е пълна глупост",  "Той е най-добрият президент досега", "АЕЦ "Белене" няма алтернатива", "Браво!", "Отдавна трябваше да го изгонят" и др.);
- показват факти, които е трудно или невъзможно да бъдат проверени от останалите участници в дискусията (това най-често са лъжи, тук използвам принципа "което не може да се докаже, значи не е достоверно");
- отклоняват вниманието към несъществени въпроси (примери: "Защо казваш/правиш това, а не онова...?", "Защо не си правил това тогава, а го правиш сега...?", "Има много по-важни теми от тази" и др.)
- изразяват само емоция (примери: "Тоя/тая ме побърква", "Не мога да я понасям тая", "Много ме кефи" и т.н.).
Нямам рецепта за реакция към двата типа коментари. Винаги зависи от конкретния контекст.

Анонимността в интернет създава порок в един единствен случай - ако е налице феноменът "мъртви души". Т.е. когато един човек се представя за много хора (например чрез голям брой различни регистрации в социалните мрежи). Проблемът съществува поради склонността на хората да си формират мнение в зависимост от статистиката - избират да подкрепят онова мнение, което има най-много поддръжници.

Във всички останали случаи считам, че анонимността в интернет допринася много повече за автентичността на дискусията - под закрилата на анонимността човек много по-искрено заявява позицията си. Защото анонимният няма никакви причини да бъде лицемерен...
______________________
* Името е само за илюстрация