Фраугарманщина

Убеден съм, че едва ли има човек, който да обхваща човешката глупост в реални граници. Мнозина дори твърдят, че такива няма пред тази способност. Изследването на глупостта обаче според мен е също толкова ценно, колкото и изследването на всяко друго умение. То може да ни покаже някакви обществени тенденции.

Знам, че глупостта се открива повсеместно, но сега впрях погледа си на Fru Garman - напориста дама, чийто силует ще щъка по зебрата на пътните знаци за пешеходна пътека в Швеция:



Досега това изключително право принадлежеше единствено на силуета на Herr Garman - нейната уважавана половинка от мъжки пол:



На това решение се е спрял художникът Karl-Gustaf Gustafson през 1955-та, но времената днес са други.
У нас този пътен знак също има овехтял патриархален уклон:



И понеже дискриминацията е отявлено социално зло, ако се зароди брожение за осъвременяване на стандартите за това изображение в наши условия, аз бих искал да участвам с това предложение:



Мисля си, че шведите са твърде шарен народ, та не са се сетили да махнат "позорящите" белези на пол от съществуващото изображение и да го стилизират до безполово такова, щом това създава социално напрежение. В знаковите изображения белезите на пола трябва да присъстват тогава, когато носят някаква информация - например за дамска или мъжка тоалетна. Но това са си мои разсъждения и е възможно да нямат връзка с реалността.

Между другото, търси се Mrs. Walker...