петък, 24 октомври 2008 г.

А защо не "Spotless mind"

Имаше един такъв филм "Eternal sunshine of the spotless mind" с Джим Кери. Идеята е да забравиш по желание нещо, чието припомняне ти носи психическа болка. Филмът се справя добре, един от любимите ми е. Сега са се справили добре и някакви учени от Медицинския колеж в Джорджия. Те са намерили начин да сложат пръст пред осъзнаването на спомени, които са свързани с изпитване на болка в миналото. И не само това - те могат напълно да заличават такива спомени.

WASHINGTON (AFP) - US

Целият път на паметта поетапно е следният: възприемане -> затвърждаване -> съхраняване -> припомняне. Учените са установили, че определен ензим е отговорен за паметовите процеси и когато този ензим се образува в по-големи количества в мозъка, тогава, освен че се блокира припомнянето, също се изтриват и записите в "склада". И то се изтрива само това, което в момента на повишената концентрация на ензима се е припомняло.

Хитро.
Засега само в ГМО-мишки, утре и в магазинната мрежа.
А на мен ми хрумна, че при един по-напреднал етап на проучванията (е, не е задължително да е на финален, може и пробна серия да е, обикновено така става) може да се произведаждат филм-таблетки за определено ниво болезненост на спомените, които сме си наумили да затрием.
И понеже тревожността и черногледството по тия ширини е национална черта, то такива "прахчета на щастието", по-широкоспектърни обаче, може да се пускат във водоизточниците, та да не берат хората излишни ядове с разни гоцета, мистър клийнове, глистове и всякаква агентурна паплач.
Така и вълкът сит (паплачта) и агнето цяло (на емоционална диета обаче).
И ще отпадне необходимостта от сложното и засукано обществено НЛП.

Няма коментари: