Преди малко, на кръстовището на Скобелев и Л. Кошут една парантия с джип размаза момиче на асфалта.
На пешеходната пътека!
Бързане, завой, спирачки, глухо тупване.
Хора помагащи и пречещи и... момиче в локва кръв на средата на пътя.
Нервни клаксони отвсякъде.
Нервни и бързащи - някой някъде ги чака, а тук друг им пречи.
А може би не ги чака? Може би е навик някакъв.
Брониран?
И марката на тази броня ни рисува в профил и анфас.
И с бронята на джип е по-лесно. Почти не се усеща откат в "точката на пресичане".
И е цинично. И ми се реве...
My death waits like a beggar blind
who sees the world through an unlit mind
throw him a dime
for the passing time...
3 коментара:
Душата е вечна -
като птица лекокрила отлита
и далеч, далеч остава суетата на живота, калта, мръсотията и чернотата...
...
И мен ме боли.
Но продължаваме...
В информация за пътно-транспортните произшествия за изминалото денонощие обявиха, че момичето е живо, но с опасност за живота.
Дано да...
Гледката на безпомощност, безсилие и фаталност няма да избледнее скоро.
Гледката на безпомощност, безсилие и фаталност е част от чувствителността и от човечността ни...
Ако й кажем "да" ще бъде... ще бъде ... може би по-лесно.
Сърдечни поздрави :)
Публикуване на коментар