Новговор, буква "П" - политкоректност

Една жена на висок пост, кметица, тия дни каза, че насилените жени са по-виновни от насилниците си.
Не го каза точно с тия думи. Първо, защото беше на немски. И второ, защото ако беше точен преводът, този път щяха не само да я наръгат с нож, ами сигурно и да я застрелят. Но смисълът беше този - жените (не много, към стотина) се оплакаха, че са насилени навръх Нова година, а тя им обеща да ги научи как да се държат по-добре с насилниците си, та те да ги насилват по-рядко.
Но така, извадено от контекста, може би звучи много вулгарно и цинично.
Според мен обаче, контекстът няма да промени кой знае колко нещата, да не кажа хич. Нека да видим.

През февруари, миналата година (2015) наследничката на Астрид Линдгрен обяви, че ще "поправи" книгата на майка си за "Пипи Дългото чорапче" - ще махне "н"-думата (негър). А тя, както всички знаем, е обидна така, както у нас е обидна "ц"-думата (циганин). Измислицата на Пипи за баща, който е "негърски крал", а пък тя - вероятна "негърска принцеса" е част от очарованието на симпатичната героиня от детските книжки. Сега това вече го няма - героинята е една идея по-скучна (пардон, по-безобидна) и със съответно по-скучен (т.е. безобиден) баща, "крал на Южните морета" (по новговор). Тук отварям скоба и се опитвам да си представя как би звучала операта "Трубадур" от Верди, ако всички "ц"-думи се заменят подобаващо и безобидно. Сигурно не по-малко гротескно, отколкото редакцията на пипиния баща. Или пък ако обидното за някои наши сънародници заглавие на вазовото "Под игото" стане нещо като "По време на културното многообразие".
Драматизирам, разбира се. Това няма как да стане. Да не би някой да е посегнал на култови световни романи, като този на Агата Кристи "Десет малки негърчета"?

Решавам все пак да проверя в интернет и веднага се изумявам колко бедна обща култура имам:

"През 1939 г. романът излиза в Лондон със заглавието "Десет малки негърчета". В САЩ се появява като "Десет малки индианчета". Има и още по-деликатни версии като "Десет малки войничета" и дори "Десет малки морячета", тъй като винаги се намира някой обиден. Негърският остров, където се развива действието, се превръща съответно в индиански, войнишки, моряшки...
От 1985 г., когато манията по политически коректния език преплува океана, във Великобритания трайно се налага най-неутралното заглавие And Then There Were None."

А на мен ми се струва, че в това последно заглавие има по-дълбок смисъл, отколкото изглежда. Но по-нататък - оказва се, че "Десет малки индианчета" е не по-малко обидно от "Десет малки "н"-думи". Така "Десет малки "и"-думи" става... "Десет малки мечета". Това е за песента с това име, не за книгата.
Стана малко объркано, но като казах песента, се сетих, че Джон Ленън беше изпял през 1972г. една песен с изумително глупавото (от мултикултурно-безобидна гледна точка) заглавие: "Жената е "н"-думата на света". В интернет под песните обикновено има коментари и аз не сдържам любопитството си. Попадам на следния ентусиазиран коментар:

"I never knew he was such a fucking racist!!"

Не е шега - ето.
https://www.youtube.com/watch?v=CtY5bv-oxLE

Така научавам, че Джон Ленън е един скапан расист, само защото е сглупил да озаглави песента си така, а не, примерно "Н-думите са жените на света". Така е безобидно сякаш (освен ако жените не поискат "ж"-думи в унисон с джендър икуалити модата и други такива неща).
И все пак може пък наистина да е бил расист. Двумисъл, един вид, както казваше един журналист през 40-те години на миналия век:

"Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него...".

Човекът си е мислел, че пише утопия, а то се е оказало рецепта за следващите поколения.

Но нека се върна на жената-кмет, с която започнах.
Преди няколко месеца тя седна на кметския стол в един хубав немски град на брега на Рейн. Настани се там с много любов към едни чужди граждани, които тя обяви, че не са чужди, а са просто "хора в нужда". На местните хора много им хареса това и те я наградиха с приятелско наръгване с нож. Тя оживя и затова продължи да настоява, че нямало различни култури, а имало различни хора. А пък дори и да имало различни култури, те, различните култури, не са нищо друго, освен едно голямо "мултикултурно" общество с различни хора в него. Двумисъл, както се казва.
И понеже "хората в нужда" изглежда се държаха съвсем различно и имаха неочаквани мултикултурни нужди (малко кражби, малко изнасилвания), тя беше изправена пред избор - да каже, че е сгрешила, или... да обърне другата страна на двумислената монета. Т.е. да научи пострадалите жени на правилно мултикултурно поведение и морал. Защото с двумисъл е невъзможно да се греши - пак според оня младок от 40-те:

"Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“."

Скимтенето на Сидеров

Неадекватното, но затова пък шумно джавкащо, политическо пале сега скимти жално, защото са го ритнали:



Цитирам част от казаното в това видео:

"Хора, вероятно подставени лица, нападнаха с обиди и провокации, противно на моралните правила на националистите, още на борда на самолета. Явно с цел да провокират чисто човешкия им защитен инстинкт. Поводът за скалъпената ситуация е организирането на митинг от Атака с искане на оставка на областния управител на варненска област Иван Великов и неговият заместник Мерткан Ибрямов..."

Относно първата част в това твърдение ("скалъпената ситуация"), което цели да оневини джавкащото пале, от прокуратурата се казва, че "има достатъчно данни, че Волен Сидеров е извършил престъпление, съгласно показанията на всичките 22-ма свидетеля по случая".

Относно втората част ("поводът") - въпросният митинг иска "оставка" на политическо лице, което неадекватната политическа шайка всъщност подкрепя в парламента. И вместо този диалог да започне именно там, в парламента, джавкащото политическо пале се вре в светлината на медиите, като дразни хората и посяга да удря полицаи.
Както казах, палето е неадекватно. Още по-неадекватни обаче са неговите защитници. Позволих си да кажа какво мисля под това парацал-видео, а именно:

"Кой ми напълни гащите" - това е въпросът на Сидеров! Мястото на тоя простак е в затвора!

 И в отговор (сега вече изтрит) получих следното:

radopaskalev .

Абе silvercoinbg, що не идеш да направиш една обиколко около блока за освежаване!

Ако имаше малко нещо в кухата ти кофа дето я носиш, и ако можеше да разбереш поне малко за какво се борят хора като Сидеров, нямаше да седиш по цял ден на компютъра и да лайнодумаш глупости. България е в положението , в което е , заради олигофрени като теб , които нямат грам съвест и чакат всичко да им падне от небето. Иди се образовай!

Защото "хората като Сидеров" се борят за едно единствено нещо - медийно внимание. Без него  джавкащият помияр отива под килима. (Е, доколкото зависи от мен, аз ще му помагам медийно.)
Не случайно на другото място, където е качено това видео, коментарите са забранени:

Така става, защото всички добре знаем как постъпва това лице - то джавка шумно и щом му се скарат, то бързо се скрива под масата:

Нека да видим сега под коя маса ще се скрие от деянието си, което, по думите на пряк свидетел, се изразява в следното:

"Бях на борда на самолета и знам много добре точно какво се случи. Група членове на Атака, както се оказа по-късно, бяха заели шест двойни седалки в самолета във втора класа и смущаваха спокойствието на останалите пътници с неприемливото си и невъзпитано поведение. Викаха, смееха се, лидерът им бе застанал изправен на пътеката, за да поддържа "анимацията" им. Седнала зад тях жена се възмути от поведението им като показа само с мимика и въздишка, че и пречат и си сложи слушалки, за да не ги чува. Сидеров коментира на висок глас, че "другарката", както я нарече, е недоволна от поведението им и я иронизира. След което започна да я напада нея и останалите близкостоящи пътници с думите "вие от къде имате пари за билет за самолет? вие данъци ли укривате? абе тия хора откъде намират пари за самолет?!!" Скоро успя да провокира пътничката със слушалките да му отговори, като тя каза, че не го разбира на сравнително добър български, дамата се оказа чужденка. След което Сидеров и проведе своеобразен разпит, като почти и крешеще, липсваха само шамарите. Дамата се разстрои и в един момент каза нещо на словенски, а тя му се беше представила като французойка. Тогава Сидеров я нарече "лъжкиня" и "терористка" и започна да иска документите и, защото явно според него една французойка не може да владее чужди езици. Искаше да знае какво прави тя в България, размахваше пред нея депутатската си карта и твърдеше, че има право да и вземе документите, защото е депутат, сочеше значката на Атака на ревера си и питаше "плаши ли ви значката ми?". Извиках стюардесата и я помолих да въдвори някакъв ред, така, че скоро тя отведе почти разплаканата чужденка със себе си, а Сидеров останал без жертва, която да тероризира скоро седна на мястото си. И без друго полетът беше вече към края си и той трябваше да прекрати шоуто си. Чух скоро стюардесата да го умолява "да върне документите на госпожата" и че "командирът е казал", не знам какво още е направил. Но всичко не беше свършило. Няколко минути след като влязохме в автобуса за отвеждане до летището, Сидеров хвана за реверите един пътник и се опита да се сбие с него, крещеше "Какви българи сте вие, вие сте путьовци! Ти на мен "простак" ли ще казваш!". Дойдоха 3-4 служители на летището със сигнални жилетки и ги разтърваха. Странното е, че Сидеров беше оставен в автобуса, вместо да бъде свален, защото явно застрашаваше останалите пътници. След това не знам дали е имало и други инциденти, защото нямах багаж и побързах да си тръгна.

Всичко това е изключително срамно и обидно! Как е възможно подобни хора да бъдат в българския парламент и ние да им плащаме с данъците си!! Защо такива хора трябва да тероризират обществото ни и никой да не смее да се разправи с тях? Персоналът на България Еър и летище Варна не въдвориха в достатъчна степен ред и не защитиха пътниците."

Cut Fat Talk, или не си признавайте, че сте дебели!

Отдавна не се бях сащисвал до такава степен от социална глупост, че да пълня блога си с размисли на глас за нея.
Сигурно сте чували оная закана "Като станем повече, ще видите вие кой е нормалният!". Тя е казана по друг повод, но се отнася с пълна сила за феномена, за който днес ми е думата.

Дебелите хора
Станаха относително много и им дойде смелостта да заявят себе си:

"Дебел звучи гордо!" 

"Да си дебел, значи, че се храниш добре и умееш да се наслаждаваш на живота."

"Стройните жени не могат да бъдат майки, защото не могат да износят дете."

"Във фитнес салона мирише на пот и е пълно с комплексирани хора."

"Имам хормонален дисбаланс и не трябва да се преуморявам."

"Всички мъже харесват дебели жени, но ги е срам да си го признаят."

"Веригите за бързо хранене са виновни, че аз съм слабохарактерен и дебел - ще ги осъдя за много пари."  (Вариант на "американската мечта")

"Изобщо не съм дебел, само съм малко подпухнал."

"Метаболизмът ми е бавен, затова съм пухкав."

"Истинските дами тежат на мястото си и никога не са припряни."

"Диетите са пълна глупост, защото след тях пак трупам килограми до небесата."

И така нататък, и така нататък...

Всичко това сме го чували вече под една или друга форма и сме свикнали да го търпим. В крайна сметка дебелаците са били подложени на немалко подигравки през живота си - нормално е да са объркани и да си търсят оправдания, вместо решения.
От няколко години обаче набира сили един нов лозунг. Нов символ верую, проповядван с религиозен захлас, опиянение и фанатизъм:

"Не съм аз дебел, а огледалото е криво и тясно!"

"Забранете си да си казвате истината за вашето тяло!"
(На английски лозунгите са кратки и запомнящи се - звучат така: "Cut Fat Talk" или "Fat Talk Free"):



А някаква британска министърка ("министърка на равните права", явно има и такива изгъзици в Англия) направо е обявила, че трябва да се забрани думата "паласки" ("Muffin tops"), защото за последните 10 години било станало нормално жените да са с паласки. А тая дума ги била обиждала, видиш ли...

Според мен това е нов етап в интелектуалното падение на човека към неспособност да се оцени критично реалността. По-голямо затъване дори от розовия сапунен мехур на "позитивното мислене". Възторг от инфантилната фантазия и поредна капитулация пред неспособността да си решиш личните проблеми. Това е като посягането с две ръце към "спасителната сламка" на обречения да се удави.
Това е също и нов повод да се оправдае създаването на трайна психологическа зависимост от онези развлекателни продукти на хранителната индустрия, които са напълно излишни на човешкия организъм и съвършено чужди на здравословното хранене (т. нар. "Junk food").

И няма как да не се запитам - ако дебелите хора (с тресящи се шкембе, паласки, дебели бедра и трътлести задници), вместо да се напъват непрекъснато да лъжат себе си, вложат тази енергия в действия да живеят по-здравословно и активно, дали няма тялото им по естествен път да стане такова, че да си го харесат? При това наистина?
Дали тогава няма да изчезнат и поводите да обсъждаме глобалната епидемия от затлъстяване в развитите страни? Какво може да е решението?

Аз мисля, че ни трябва само малко истина. И смелост да я погледнем в очите.
Пречи ни единствено упорството на глупостта.

Но все пак, понеже простотията си е простотия, а тя бива осмивана от нормалните хора - един виц от Urban Dictionary:

Определение за "Fat talk" 

Това е когато дебели хора си говорят.

Например:

Дебела жена 1: Ти опита ли новия Биг Мак? 

Дебела жена 2: Не, вкусничък ли е? 

Дебела жена 1: Да! Взех си големия - разкошен е! Изядох го за две минути. 

Дебела жена 2: MMMMMMMMMMMMMMMM!

Нормативен Мюнхаузен

Никога не съм считал за забавни човешките прояви на глупост, безразсъдство и простотия. Има немалко вицове, основани на тези изумителни феномени, но за зла участ не са ми подобрявали настроението. Обикновено отвръщам глава от парадното празноглавие, но твърде често то има непреодолим контекст.

Тогава, когато чуждото малоумие ограбва всеки един от нас по някакъв начин.

Министерството на околната среда и водите (съкратено МОСВ) е призвано да се грижи за здравословната ни среда и опазването на формираните през хилядолетията природни дадености на страната ни. Стилистичен вариант на това е записан в мисията на тази институция.
Там пише също, че МОСВ търси партньорство и у другите институции в държавата.
Доколко обаче описаното по-долу партньорство (по реален, както се казва, случай) постига набелязаните цели, е тъжна тема за размисъл. При това след като попремине първоначалното цунами от справедлив гняв.

Както всяка държавна институция, МОСВ също работи с правна материя, за която цел имат юридически екип, оглавяван от лицето Венета Владимирова, титулувана "старши юрисконсулт" на МОСВ:



Както се вижда от текста, въпросното лице претендира за присъждане на някакво юрисконсултско възнаграждение. Нека да видим за какво:



Човек, който владее правната материя, обикновено има сериозно обосновани претенции за материално обезпечение. Претенциите са нещо естествено при добре свършена работа.
Аз обаче имам претенции към качеството на резултата. Нещо повече, сигурен съм, че човек трудно би намерил спокоен език, за да коментира по същество онова, което пише черно на бяло в разсъжденията на това лице. В първия момент се получава някакво мисловно и емоционално затишие, в което човек се чуди дали онзи, който е написал това, е пълен идиот, или пишещият го е решил да ошашави четящия.
После емоцията взима връх:



Казано накратко, от написаното по-горе се разбира, че "гола сеч" в националните паркове е забранена тогава и само тогава, ако секачът след това има намерение да залеси оголения терен. Ако не си и помислял да заселяваш, след като си осякъл вековна гора, няма проблем - сечи колкото си щеш.
Фантазията на писателя Рудолф Ерих Распе е стигнала само дотам, че да накара протагониста си да се издърпа сам за косата от блатото. Докато набеденото за "старши юрисконсулт на МОСВ" лице, Венета Владимирова, обявява горите в националните паркове (създадени за опазването на горски екосистеми) за... незаконни.

И още, за да затвърди безспорно интересния си маниер на разсъждение, лицето Венета Владимирова дава урок по геометрия:



Понеже е известно, че двата влека са разположени един до друг и са успоредни, горното е все едно да премериш дължината на пътека, като събереш дължините на лявата и дясната й страни.
След като се поуспокои четящият написаното от юрисконсулта на МОСВ, той може трезво да прецени, че на лицето Венета Владимирова едва ли й стига дееспособността със собствени сили да съобрази как да пресече безопасно квартална уличка.
Би могъл и просто да махне с ръка и да отмине, ако под тези съчинения не беше сложил тежкия си утвърдителен печат Върховният Административен Съд на Република България...

ГМО - "митове и легенди"... отново

Понеже напоследък темата за ГМО набъбна от паразитно съдържание, което пък язвително се използва от някои индивиди, държащи се безотговорно като отвързани идиоти, за създаване (и оборване) на ГМО "митове и легенди", реших да напиша този текст.
Парадно с вятърничаво дребнавата си заядливост изпъква тази публикация:

begem0t.wordpress.com

Не изостават много от темпа и други в блогосферата, макар и не до там претенциозно витиевати:

svetliospace.wordpress.com
e-lect.net
и др.

Неприятно съм изненадан и от позицията на много уважавания от мен Григор Гачев по темата:

www.gatchev.info

Както и да е, моята задача, като противник на освобождаването на ГМО в околната среда, се оказа значително по-лесна - просто намерих писмо от индийски учени загрижени от методите и темповете на налагане на този тип култури в страната им. Те излагат доводите си против като отговор на твърдения (в извадки от писмото). Самото писмо е публикувано тук, като към всяко твърдение-отговор има препратка към научна публикация за проведено изследване:

"С бързия напредък на съвремената биология ГМО културите се развиват с помощта на генноинженерни методи, които подобряват някои техни характеристики. Това включва противодействие на насекоми вредители, устойчивост на хербициди, устойчивост на вируси и подобрено качество на продукцията."

- Повече от 95% от всички ГМО култури са създадени или да синтезират инсектицид, или да са издръжливи на хербициди, или и двете;
- Въпреки многогодишните проучвания, досега няма ГМО култури, които да са с подобрено качество на продукцията;
- Към днешна дата има само четири икономически значими ГМО култури (соя, царевица, памук, рапица), повечето от които се изпозват за фураж. Всички те са въведени в края на 90-те години. Оттогава няма други икономически жизнеспособни ГМО култури на пазара, което се дължи главно на отказа на фермерите да отглеждат други ГМО култури (като пшеница, картофи и ориз) поради липса на икономически интерес.
- ГМО културите не са широко приети по света. Около 95% от всички ГМО култури се произвеждат в 5 страни: САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и Бразилия. Ако се включи и ГМО памукът, тогава в тази група са и Индия и Китай. Единствената ГМО култура, разрешена за култивиране в Европейския съюз, е царевичният хибрид MON810, който пък е забранен в няколко страни членки заради документирани проблеми със здравето и околната среда.
- Само две малко разпространени култури са пуснати в САЩ (вид тиква и папая), както и един в Мексико (вид тиква), които са създадени с цел устойчивост на вируси. Успехът от това обаче е спорен - видът тиква е устойчив на някои вируси, но е по-податлив на насекомни вредители.

"Очаква се ГМО културите да бъдат устойчиви на суша, на засоляване, с по-ефективно използване на азота в почвата, с увеличена реколта и подобрени качествени и хранителни показатели."

- Това са хипотетични твърдения, които се представят от ГМО индустрията от 15 години, които въпреки огромните суми, инвестирани в проучвания, засега остават само обещания. Основният проблем се сътои в това, че ГМО са все още недобре проучена, несъвършена и трудно контролируема технология, която е неспособна да създаде растения, съдържащи търсените качества в такова единство, което да отговори на предизвикателствата на околната среда.
- От друга страна вече съществуват култури, които са устойчиви на засушаване и засоляване, или имат подобрено усвояване на почвения азот. Получени са по естествен път, или чрез генно маркирана хибридизация. Тези методи за подобряване на сортовете са устойчиви и безопасни, евтини са и с голяма възвръщаемост.

"От най-голямо значение е способността на ГМО да допринесе за увеличаване на продуктивността, запазване на биологичното разнообразие, намаляване въздействието върху околната среда от земеделието, като противодействие на климатичните промени и намаляване на парниковите газове, за евтино производство на биогорива и др."

- Продуктивност - ГМО не увеличава продуктивността. Към днешна дата добивите от ГМО култури не са по-добри, а при ГМО соята са и по-ниски. В доклад от 2009г. относно 20 академични проучвания ясно се показва, че при отглеждането на устойчива на хербициди ГМО соя няма увеличение в добивите. Има незначително увеличение при устойчивата на насекомни вредители ГМО царевица. Този доклад показва, че увеличаването на реколтата в двете култури през последните 13 години се дължи на отглеждане по традиционните методи, или подобряване на земеделските практики.
- Запазване на биологичното разнообразие - В Южна Америка заради ГМО соята се е ускорило обезлесяването на Амазонските дъждовни гори.
- Намаляване влиянието на земеделието върху околната среда - Отглеждането на ГМО култури води до разширено използване на пестициди.
- Забавяне на климатичните промени - Устойчивите на хербициди посеви не намаляват емисиите на парникови газове. От друга страна, климатичните промени водят до резки, крайни и непредсказуеми промени във времето, които изискват културите да бъдат гъвкави, издръжливи и колкото е възможно повече генетично разнообразни.
ГМО предлага точно обратното.

"Загрижеността, че ГМО технологията може да провокира нестабилност на генетично ниво и има неблагоприятно въздействие върху здравето, не се подкрепя от научни доказателства"

- Това твърдение е неиздържано от научна гледна точка, защото:
1.Генната транформация може да създаде нови биохимични процеси, които са непредсказуеми и за които няма естествена история, за да могат да се разглеждат като безопасни;
2.Процесът на генетична трансформация е силно мутагенен и води до нарушения в генетичната структура и функция на обработваното растение, което води до нарушения в биохимията на самото растение. Това може да доведе до появата на нови токсини и алергени, както и до занижаване на хранителните му качества.
3.Въпросът не е в това дали има нарушения в генната функция и биохимия, а до каква степен те са изявени във всяко ГМО растение. Например, в ГМО хибрида царевица MON810 над 40 протеина са със значително променени нива в сравнение с нормалния вид, което включва и появата на нов алергизиращ протеин.
4.Множество проучвания при храненето на животни показват негативни влияния върху здравето, което включва бъбреци, черен дроб, черва, кръвните клетки, кръвната биохимия и имунната система.
5.Най-голямо безпокойство предизвикват тези проучвания, които показват негативни здравни последици от такива ГМО култури, които вече са били одобрени и са в търговската мрежа от 10-13 години. Това свидетелства за несъотвествие на критериите и събираните данни, на основата на които се прави такова одобрение.

Още веднъж цялото писмо може да се прочете на този адрес, както и да се проверят източниците в основата на тези отговори.

В заключение да добавя едно ширещо се твърдение, че противниците на освобождаването на ГМО в природата са "противници и на прогреса". Макар че самото понятие "прогрес" се нуждае от дефиниция, все пак да приемем, че става дума конкретно за развиване на ГМО технологията и ролята й в човешкия живот.
Та точно това твърдение е лишено от всякакво основание, т.к. ГМО технологията в самата си идея е лабораторен метод, а не полеви, извършва се в контролирани условия и в такива условия е максимално ефективен. На ГМО методите може да се разчита за лечение на редица генетични заболявания например, или за създаване на организми със специфични свойства - произвеждащи лекарства, или пък борещи се с тежки замърсявания.
На тоя етап обаче няма показания, нито необходимост, ГМО продукти да бъдат пускани в околната среда. Разбира се, ако изключим чисто спекулативно мошеническите такива на самозабравили се търгаши.

Станишев освиркан във Варна

Когато медиите мълчат, събитията трябва да стават достояние благодарение на блоговете. Няма да коментирам събитието на видеото, просто го публикувам така, както го намерих публикувано другаде. Записът е от любителска камера:

Социологически проучвания вместо избори

Питам се дали няма да е по-удачно. Предимствата му са, че се губи много по-малко време и е несравнимо по-евтино. Необходимо е само да се определи размерът на извадката, която да се приема за представителна, а също и да се узакони допустимата статистическа грешка. Защото то и при реалните избори само извадка гласува, а при преброяването стават разни грешки. Викам си, понеже така и така живеем в сурогат на демокрацията, то и изборите трябва да са подобаващо застъпени в социума.

На такива псевдодемократични размисли ме поведе интервюто с някакъв професор Михаил Константинов, което е публикувано в e-vestnik. Член на ЦИК от квотата на СДС. След убедителното му представяне като човек с ерудиция и значимо влияние в обществото (това за влиянието е свързано както с ерудицията, така и със самото представяне като такъв в статията всъщност, важно е за утвърждаването на публикацията като сериозна), той бива запитан за мнение по следните въпроси:

Първи въпрос:

Какво се случва с гласа на човек, който е дал вота си за малка партия, на която не й достигат избиратели, за да влезе в парламента?

Първи отговор:

- Нищо не се случва с такъв глас. Гласът на избирател, който е гласувал за малка партия, пуснал е невалидна бюлетина, бил е за гъби, или даже е умрял преди изборите, има един-единствен ефект върху изборния резултат – нулев.

ПЪРВИ ИЗВОД:
- Значение има само това гласуване, което засяга партии, които ще преминат поставената законодателно бариера за участие в политиката.

Следват два въпроса, първият от които е без значение, т.к. на него вече е отговорено, а също и един за придаване на миризма на разговора, т.к. има много косвена връзка с представената биографична справка на интервюирания в началото. Към поантата на разговора ни връщат обаче следващите два въпроса.

Втори въпрос:

Влияят ли социологическите проучвания на избирателя и как?

Втори отговор:

- Влияят, но това влияние не е еднозначно. Слабите прогнози за дадена партия могат да разколебаят избирателите да гласуват за нея, за да не загубят гласа си. Но пък такива слаби прогнози могат да мобилизират някои избиратели. На свой ред силните прогнози за дадена партия могат да демотивират избирателите на тази партия и те да гласуват по-малко от очакваното. Така че прогнозите са инструмент с две остриета.

ВТОРИ ИЗВОД:
Социологическите прогнози не променят забележимо нагласите на избирателите.

Трети въпрос:

Досега има ли социологически агенции, които да познават точно резултатите от изборите?

Трети отговор:

- Повечето агенции се професионализираха и познават доста точно. Българската социологическа колегия вече сама се е определила и е казала кой става и кой – не. Тези, които се опитват да излъжат, рискуват това да им е за последно. А една социологическа агенция не се храни основно от избори. А от проучвания за прах за пране, примерно. И ако изгуби доверието на клиентите си, това означава край с нея.

ТРЕТИ ИЗВОД:
Социологическите агенции имат ясни мотиви да представят максимално точни прогнозни резултати от проучванията си.

ОБОБЩЕНИЕ:
Изключително неудачно е да се позволява съществуването на партии с недостатъчно добре установена електорална подкрепа. Ако за една партия прогнозите статистически значимо показват невъзможност за прескачане на изборния праг, тя трябва да отпадне от изборите. Изключително неудачно се оказва и самото провеждане на изборите, т.к. социологическите проучвания дават достатъчно точна прогноза за електоралните нагласи и за последващите резултати - те се оказват статистически значимо еднакви с прогнозите. И накрая, но далеч не на последно място, изключително неудачно е да се позволява съществуването на каквито и да било партии, т.к. социологическите проучвания могат много точно и категорично да представят електоралните търсения на политическа реалност така, както е например това за прах за пране. Трябва само да се проведат социологически проучвания относно избора на методика и за допустимата статистическа грешка.

Юлий Москов - още един платен простак

Юлий Москов

След кръчмарския словесен маясъл на експоната Божидар Димитров срещу природозащитната общност офшорната чума е впрегнала за настъпление друго от придворните си телета - възпитаникът на "Народна младеж", Юлий Москов.
Ето какви лъжи е натворил хулителят в две поредни дописки в стил спънат фалшив патос в притежавания от него парцал, който принципно не чета, но други ме упътиха към него:

Витоша е мъртва планина. От 20 години, може и повече, там нищо не се случва. Само се разрушава - сгради, лифтове, влекове. Разрушават се пътищата и пътеките.
(Източник: Парцалът)

- Витоша обаче не е строителна площадка. А пътеките се поддържат добре. Туристическата маркировка се подновява, поставят се означения за пешеходните маршрути и се инсталират препятствия за нароилите се напоследък моторни превозни средства в непозволената за тях територия. Противостои се и срещу големите престъпници в планината - "Витоша ски" АД.

Всяка планина без хора е мъртва. Без хора тя подивява. И се изражда. Колкото дървета да има и колкото камъни да има.
(Източник: Парцалът)

- Този израз е верен за думата "селище" (град, село, махала), но не и за планината. Планината е предизвикателство към човека, не населено място. Най-ценна е тя за човека когато е истинска и когато я има.

Камъните не са по-важни от хората. Също и дърветата. Защо го наричат Природен парк "Витоша", нали парковете са за хората?
(Източник: Парцалът)

- "Камъните не са по-важни от хората." Точно така! Тук съм съгласен. Това трябва да запомнят любителите на бетонирането на планините! А паркът е "природен" именно защото неговото съществуване е вречено на опазване на природата. На природата, която да радва човеците и да им дава отмора и усещане за девствена чистота, непреходност и святост.

И изведнъж - стотици деца на "Алеко"! И сняг, много сняг. И тишина. Няма по-чисто от детски гласове в планината. Като кристални звънчета, ако човек има душа да ги чуе. Но първо е да си човек.
(Източник: Парцалът)

- Гавра с всичко човешко е да прикриваш търгашеските си напъни зад детската гълчава.

Какво беше Банско само преди десетина години? Малко градче, разнебитени улички, опустяло място, в което единствените разхождащи се обекти бяха овцете на бай Георги. А ски зоната? Ски зона нямаше.
(Източник: Парцалът)

- За Витоша говори, Банско му в акъла! Що така? И все за ски-зоната. То в Банско ски-"строителите" оставиха кална следа и бутнаха свлачища да вървят. А и кои бяха тия чутовни "строители". "Юлен" на Цеко Минев? А не са ли тия същите, дето съсипват сега на Витоша? Май са същите, а? И коя ли муза е напъпила в обсъждания тук господин, че се орезилява така дебилно заради някой си Цеко Минев? Мога само да гадая $$$.

Слагачът обаче не спира до тук, щял да търси работа на хората от кварталите Бояна, Драгалевци и Симеоново, хора бедни и малоимотни, обрулени от тежкия живот и от безработицата стари софиянци:

И не се сещат какво ще стане, ако в Бояна, Драгалевци, Симеоново научат на колко нови работни места и на какви хубави заплати могат да се радват, ако планината заживее отново за хората.
(Източник: Парцалът)

- А дали тия хора няма да намерят този платен драскач, Юлий Москов, и да му нашибат с пръчки продажния задник, когато им потекат кални чешмите? Къде ли ще се скрие? Може би при шефа си Майкъл Чорни? Най-добре!

Ами защото един файтон ментарджии искат да направят така, че в България ски да стане мръсна дума. И съсипват всичко. Преднамерено, последователно, с особена жестокост. Съсипват и природата, без никой да ги хване за врата и да ги изхвърли.
(Източник: Парцалът)

- Точно така, драги! Тия ментарджии като теб поругаха и продължават да хулят името на страната ни, която се слави със съхранената си природа. Точно тия уроди трябва да натирим! Я по затворите, я в странство.

И да не забравя:
Ей, Москов, върви на майната си!
(И аз мога да съм простак)

...Само дето нещата много взеха да се навързват. Едно от правителствените келемета, Стефан Юруков от Държавната агенция по горите, за което в заменките на гори няма нищо лошо, се е озъбило срещу трима директори на природни паркове, сред които и на Природен парк "Витоша". Няма и месец след обсъждания пасквил. А поводи легални няма открити...

Environmental Objections

Случайно попаднах на любопитна публикация с автор Джим Перон, директор на Института за либерални ценности.
Адресът в Интернет е този:

http://www.liberalvalues.org.nz/

Заглавието й е "Противоречията на капитализма".
Статията е структурирана с убедителността и е издържана в логиката на средновековен теологичен труд - така съм се чувствал когато съм чел разни неща от "Естествена теология" на Уйлям Палей. Разликата е, че там, където теолозите използват думата "Бог", Перон поставя "Капитализъм".
Но нека погледнем по-отблизо онази част, която се отнася до взаимоотношенията на свободния пазар с идеята за устойчиво развитие.
Подзаглавието е: "Environmental Objections" ("Природозащитни възражения").

Ето я първата теза:

We all know that capitalism is destroying the planet. Take "nonrenewable" resources. The greens love to argue about how capitalism is using up the natural resources. A nonrenewable resource is obviously a resource that, once used, vanishes. A lump of coal that is burned is no longer a lump of coal and thus is nonrenewable. It doesn't matter that all the natural resources that are commonly used by man have known supplies that will last us for centuries. The fact is that a resource that is nonrenewable must disappear someday-or so they assume. There are many reasons why this is simply not true, but let's grant the greens their premises for a moment. Capitalism is evil because it uses resources that are destructible.

(Всички знаем, че капитализмът разрушава планетата. Да вземем например "невъзобновимите" ресурси. На зелените им харесва да обясняват как капитализмът изчерпва природните ресурси. Невъзобновимият ресурс очевидно е този, който веднъж използван, след това се губи. Парче въглен, което се изгаря, вече не е парче въглен и следователно е невъзобновяемо. Няма значение, че всички природни ресурси, които обикновено използваме, биха ни стигнали за столетия. Факт е, че този ресурс е невъзобновим и един ден ще изчезне, или поне така твърдят те. Има множество причини, поради които това просто не е вярно, но нека за момента приемем, че са прави. Капитализмът е зло, защото използва ресурси, които са разрушими.)

Така, когато нещо се отрича с претенцията за достоверност, то трябва да бъде аргументирано. Твърденията в написаното всъщност са верни до там, където се казва, че... не са, но за момента това не било толкова важно. Не може да се структурира хипотеза с допускането, че нещо, което принципно не е вярно, за момента е вярно (освен ако не става дума за емоционални състояния, там нещата никога не са толкова категорични). И така - каква е

разликата между възобновими и невъзобновими ресурси

Принципно разлика не би трябвало да има, ако възприемем основния природен закон за запазване на енергията (в крайна сметка всичко се свежда до определени стойности енергия), според който енергията в една затворена система си остава постоянна и не се губи. Следователно и ресурсите, които са разнообразна форма на съществуване на енергията, не би трябвало да се губят. Така поне работи познатата ни Вселена.
Но да оставим вселената и да се върнем на планетата Земя (малко късче от вселената, с което засега единствено разполагаме). В рамките на планетата Земя се говори за кръговрат на веществата и поток на енергията. Или, доколкото материята остава под някаква форма на разположение в рамките на планетата, то енергията само минава от тук под формата на поток и не се рециклира. Ето една важна особеност

- Земята не е затворена система

Първичен източник на енергия за планетата Земя основно е Слънцето (влиянието на другите звезди, макар да го има, не е толкова значително). Поради своето разположение извън пределите на Земята, Слънцето (и другите звезди) не се намира под прякото въздействие на човека и следователно може да се приема просто като даденост. Затова нека погледнем какво става с т.нар.

кръговрат на веществата в рамките на планетата

Водата се изпарява от океана, или в ролята си на разтворител от телата на различни организми, и се връща отново в океаните под формата на валеж. Кислородът се използва за дишане и се образува при фотосинтезата. Въглеродът се използва за храна, отделя се при дишане от организмите и отново чрез процеса фотосинтеза се превръща в храна. Азот, фосфор, сяра и т.н... Определено количество от тези вещества се намира в непрекъснат кръгов преход от една форма на съществуване в друга - кръговрат, при който отпадъкът от една дейност се явява изходен материал (ресурс) за друга.
Понякога това кръгово движение се нарушава от нещо значимо, системата губи първоначалното си равновесие и след известни колебания се установява на друго равновесие. При новото равновесие количествата на веществата, които се въртят в кръговрата, са в нови, различни, съотношения - така се получават натрупвания на вещества, които са извадени от тази размяна. Казано по друг начин, натрупва се отпадък. Резултат от такова натрупване на вещества, извадени от кръговрата, са залежите от въглища и петрол - те са един вид отпадък при съвременното планетарно равновесие.
Някои от веществата на планетата Земя човекът употребява в услуга на собственото си съществуване - тези вещества се явяват ресурси за него. Именно

от гледна точка на човека

ресурсите могат да се делят на неизчерпаеми и изчерпаеми, като вторите от своя страна се делят на възобновими и невъзобновими. От гледна точка на човека, защото, както вече стана дума, в природата нищо не се губи завинаги, а и никой друг, освен човекът, не може да оцени такава загуба. Неизчерпаеми са онези ресурси, които в човешки обозрими отрязъци от време са неизменни и наличието им не зависи от интензивността на тяхното използване. Такива са слънчевата енергия, енергията на вятъра, на приливите, на водния кръговрат и др. От друга страна изчерпаеми са всички онези ресурси, които намаляват пропорционално на тяхното използване.

И точно тук, при тези изчерпаеми ресурси, е съсредоточено разминаването между схващанията на хора като Перон и концепцията за устойчиво развитие. Изграждането на икономика, основана на невъзобновими изчерпаеми ресурси, т.е. такива, които в обозрими отрязъци от време не се възстановяват забележимо, е неустойчиво. И то не само защото в един момент ресурсите за нея ще свършат. Далеч преди това ще се натрупат значителни предпоставки за процеси с катастрофална за човека същност. С най-голямо значение към момента са процесите по промяна на климата, дължащи се главно на връщане в кръговрата на вещества, които при съвременното планетарно равновесие са извадени от него. А това изваждане е станало много преди да се появи човекът.
Вместо това, устойчивото развитие предлага нещо, което не се харесва на хора като Перон (не се наемам да гадая за мотивите му) - използване на възобновими изчерпаеми ресурси,

но с мярката на тяхната скорост на възобновяване

Възобновими изчерпаеми ресурси са тези, при които в природата тече непрекъснат процес на количествено и качествено възстановяване. Такива са горските масиви, селскостопанската и животинската продукция, природните екосистеми и др. За тях важи с пълна сила поговорката за "кокошката, която снася златни яйца" - експлоатацията на тези ресурси трябва да се ограничава от скоростта им на възобновяване. В противен случай може да се стигне до повратна точка и преход към невъзобновимост. Невъзобновима е например загубата на биологично разнообразие.

Втората теза в статията на Перон се използва като някакъв "контрапункт" на първата:

But that's not all. Capitalism is also evil because it creates resources that are not destructible. If you think the greens get upset when modern society uses a nonrenewable resource, look how they act when renewable resources are used. Plastic is evil because it doesn't degenerate. But what are the choices? Under any economic system some resources have to be used. We can use resources that are destroyed-but that is evil. Or we can use resources that are not destroyed-but that's evil as well. As the late Professor Petr Beckmann noted, the greens have a unique argument: "If it is nonrenewable, don't use it, use something indestructible instead; if it is indestructible, don't use it either. Nothing is feasible except the two possibilities he [the environmentalist] has set his heart on: a return to the caves or doomsday."

(Но това не е всичко. Капитализмът е злина също и затова, защото създава ресурси, които са неразградими. Ако си мислите, че зелените са разтревожени защото съвременното общество използва невъзобновими ресурси, вижте как реагират, когато се използват възобновими ресурси. Пласмасата е зло, защото не се разгражда. Но какъв е избор има? При която и да е икономическа система трябва да се използват ресурси. Можем да използваме ресурси, които се разрушават, но това е злина. Или можем да използваме ресурси, които не се разграждат, но това също е злина. Както покойният професор Питър Бекман отбелязва, зелените имат уникален аргумент: "Ако е невъзобновим, не го използвайте, нека се използва нещо неразрушимо вместо това; Ако е неразградимо, също не го използвайте. Нищо не е подходящо, освен двете възможности, които той (природозащитникът) е възприел: или връщане към пещерите или страшен съд".)

Тук господинът, умишлено или поради невежество, съвсем се оплита в терминологията на природоползването, на която вече се спрях по-подробно. От една страна бърка термина "неизчерпаеми" с квалификацията "неразградими" (?!), а от друга - пластмасите не са природен ресурс, а са вторичен продукт. Пластмаси се получават от полимеризация на въглеводороди. Изходният ресурс може да бъде както от невъзобновимите изкопаеми горива, така и от възобновими части на растения или животни. В края на горния цитат, вместо извод, Перон завършва с препратка към изпаднало от нищото изказване на някакъв професор, чийто авторитет вероятно трябва да бъде завишен от факта, че е покоен (изказването му е от 1973 г.).
И не просто всяка икономическа система се нуждае от ресурси - всеки жив организъм използва такива за съществуването си. А ако за една амеба, с изключително просто устроена регулационна система, е съвсем естествено да използва устойчиво ресурсите на средата си, то това би трябвало да става с още по-голяма лекота при човека, който разчита на висша нервна дейност.

Понеже се стремя всеки фанатизъм да ми е чужд (включително и природозащитният такъв, колкото и да изглежда недостоверно в блога ми), няма как да приема сериозно такива "доводи". Причината изобщо да обръщам внимание на тези глупости се изрязява във факта, че мнозинството хора просто не си дават сметка за същността на това, което се казва от разни псевдоавторитети. Между другото, открих, че интерес към обсъжданата статия е проявен и от Института за пазарна икономика в България, където се натъкнах на превод на статията.

Няма как да не е смущаващо за мен, предвид претенциите, които има тази организация, за разпространяването на икономически знания. Лично аз считам, че няма нищо по-хубаво от един добре насочван от обществените приоритети капитализъм.

Феодални времена

Или васални - кой от която страна го прочете.
В обектива фотогенично се набиват образите на Коце Маца и Галеви Брос. Хора мошеници по всяко мнение, обаче васалите им доволни отстояват дълга си да ги защитят в труден момент.

Ей го, Коце Маца, иде с отпечатъци от белезници на ръцете, олекнал със солидна глоба и с условна присъда. Признал си човекът, виновен е. И нали признатият грях бил половин грях, немците го пуснали. Бързо раздали правосъдие - немска работа. Нямало даже време човекът да хване някое хронично заболяване, което не щеше да му се размине в български затвор.
Но всичко е за добро, когато свършва добре.
В Петрич го чака червен килим. Един от васалните кметове във владението му, с лека извивка в гърба и блясък в очите, споделил (от в-к "Сега"):

"Още когато го арестуваха, ви казах, че той е несправедливо обвинен. Сега съм доволен, че истината възтържествува"

Останалите крепостни вече приготвят венци и цветя за "Добре дошъл" на пречистения като сълза господар в родното му имение.

Още не се е разплел възелът около феодалите Галеви Брос, но и тук васални гласове обединяват сили за подкрепа. Целият крепостен съвет на старейшините подготвил прочувствена декларация в защита на двамата си господари. А обикновените крепостни тръпнат в очакване завръщането на повелителя си.

...

Звучи като антиутопичен фарс, но такава всъщност е реалността.
Манталитетът на тукашните явно не е мръднал от средните робски векове насам.

Фраугарманщина

Убеден съм, че едва ли има човек, който да обхваща човешката глупост в реални граници. Мнозина дори твърдят, че такива няма пред тази способност. Изследването на глупостта обаче според мен е също толкова ценно, колкото и изследването на всяко друго умение. То може да ни покаже някакви обществени тенденции.

Знам, че глупостта се открива повсеместно, но сега впрях погледа си на Fru Garman - напориста дама, чийто силует ще щъка по зебрата на пътните знаци за пешеходна пътека в Швеция:



Досега това изключително право принадлежеше единствено на силуета на Herr Garman - нейната уважавана половинка от мъжки пол:



На това решение се е спрял художникът Karl-Gustaf Gustafson през 1955-та, но времената днес са други.
У нас този пътен знак също има овехтял патриархален уклон:



И понеже дискриминацията е отявлено социално зло, ако се зароди брожение за осъвременяване на стандартите за това изображение в наши условия, аз бих искал да участвам с това предложение:



Мисля си, че шведите са твърде шарен народ, та не са се сетили да махнат "позорящите" белези на пол от съществуващото изображение и да го стилизират до безполово такова, щом това създава социално напрежение. В знаковите изображения белезите на пола трябва да присъстват тогава, когато носят някаква информация - например за дамска или мъжка тоалетна. Но това са си мои разсъждения и е възможно да нямат връзка с реалността.

Между другото, търси се Mrs. Walker...

За Божидар Димитров и простотията

Божидар Димитров

Високият наратив* на всезнайкото Божидар Димитров тоя път се е впрегнал да разнищва екологията и еколозите. Трибуната му е преотстъпена (поради нехайство или целеустремно е друг въпрос) от "Монитор"-ния дериват в-к "Политика":

http://www.politika.bg/

Обвинителят Димитров този път сочи с пръст еколозите, които били нарочили някакви писти над Банско за "екологично вредни". Но пък "пропуснали" да легнат на асфалта за да спрат "Кремиковци" и комините на ТЕЦ "Марица Изток"...
Лежането на асфалта било за дреболии някакви - "едно мижаво хотелче край Царево на два-три етажа и половина". Или пък вдигали медиен шум за да "спрат възстановяването на една рибарска хижа в природния резерват "Яйлата"".

Словоблудството на този титан на мисълта** припомня и един пасквил*** от началото на годината:

"Какви ще бъдат тези мерки, знаем от миналата година. Тогава една от многобройните им организации обяви, че е поставила бомба, която ще предизвика лавина."

Но понеже никой не разбра кой точно е авторът на тези заплахи, такова подозрително злопаметие ме кара да си мисля, че е напълно възможно точно г-н Димитров да е бил автор на тези заплахи. Никак не е изключено. Самият той е поразително невъздържан и агресивен, с което дори се хвали във въпросната статия:

"Пепелникът ми е от масивен мрамор. Сграбчих го и подгоних еколога. По-бърз от мен излезе и слава богу. Сигурно сега щях да бъда следствен по дело за тежка телесна повреда."

Поводът за тази хвалба не подлежи на доказване, важно е, че господинът е мъжкар от сой и не си поплюва.

Но стига съм преразказвал. Така че по същество със забележките:

1. "Големите замърсители на българската природа" (визираните от дърдоркото "Кремиковци" и ТЕЦ "Марица Изток") отдавна са заклеймени от природозащитниците. Но те са опасни и пряко за човешкото здраве и това е станало ясно и на последния прошляк. А ролята на природозащитните организации е да сигнализират за нередности, които обикновеният гражданин трудно би разпознал в зародиш. Защото когато ножът е очевидно опрял до кокала, всеки може да бъде популист.
2. За "странната избирателност на българските еколози" вече обясних по-горе. Сега думата ми ще е за избирателността на обсъждания "виден общественик" с маниери на кръчмарски пенкилер. На читателя трябва да бъде ясно, че въпросното лице (Божидар Димитров) е консултант в новоучредения: Съюз на инвеститорите в туризма, в чийто управителен съвет са доста любопитни персони (Ветко Арабаджиев - "Виктория груп", Людмил Стойков - "Дюни", Евгения Банева - "Русалка" и др.)
3. Резерватът "Яйлата" край с. Камен бряг не е природен такъв, а е археологически (любопитен факт е, че господинът не е наясно с това, най-малкото предвид ценза, с който е "обществено известен"). Изливането на грозен бетон там е чисто и просто незаконно. Такова е и мнението на Марио Иванов - главен експерт в Националния институт за паметниците на културата и председател на комисията, която извърши проверка на законността на започнатото строителство на сграда на територията на резервата. Повече информация тук:
   http://www.dnevnik.bg/

В заключение:
Трибуната на простака трябва да бъде издърпвана безцеремонно изпод краката му.

_____________________
БЕЛЕЖКИ:
*Висок наратив - съвкупност от думи, които като цяло изглеждат по един начин, но след като бъдат обяснени от други хора, значението им се променя. За автор на този израз често се сочи Лютви Местан от противоконституционната партия ДПС.

**Титан на мисълта - в оригинал изразът е използван за означаване на хора, споделили високоинтелектуални умозаключения, обобщаващи много върхови достижения на човешкия опит. Напоследък обаче, както и по-горе, този израз се използва и в ироничен аспект за название на човек с изключително ялови и дори комични напъни в тази посока.

***Пасквил - клевета, злословие по нечий адрес. За мен еталон за пасквил в съвременната журналистическа история е например статията във в-к "Монитор" от 12.02.2007г. под заглавие "Банско обедини курортите срещу екотерора" с автор Павлина Живкова, за която статия писах навремето на други места.

Видиотени журналя

Прочетох това и то цитирано на няколко места:

26 септември 2007 | 02:49 |
Докато по-голямата част от учителите в страната стачкуват, децата се движат по улиците на родните си градове. За съжаление, в следствие на това се стигна до смъртни случаи в цялата страна. 13-годишно дете загина, след като върху него се срути стена в Козлодуй. А 13-годишно момиче загина при катастрофа в Стара Загора. Други четирима души тежко пострадаха.
В тежката катастрофа в понеделник край село Градево също загина дете, а друго бе ранено. Инцидентът бе причинен от шофьор без шофьорска книжка.

А източникът е този: http://www.focus-news.net/


Щеше да бъде някакъв жалък опит за манипулиране на общественото мнение, АКО ги нямаше думичките "В_СЛЕДСТВИЕ НА ТОВА" (написани неграмотно, но това е друга тема, която съм си обещал). То е пряко обвинение и сочене с пръст.
Само аз ли знам, че когато децата не са на училище, за тях отговорност носят техните родители?