Адресът в Интернет е този:
http://www.liberalvalues.org.nz/
Заглавието й е "Противоречията на капитализма".
Статията е структурирана с убедителността и е издържана в логиката на средновековен теологичен труд - така съм се чувствал когато съм чел разни неща от "Естествена теология" на Уйлям Палей. Разликата е, че там, където теолозите използват думата "Бог", Перон поставя "Капитализъм".
Но нека погледнем по-отблизо онази част, която се отнася до взаимоотношенията на свободния пазар с идеята за устойчиво развитие.
Подзаглавието е: "Environmental Objections" ("Природозащитни възражения").
Ето я първата теза:
We all know that capitalism is destroying the planet. Take "nonrenewable" resources. The greens love to argue about how capitalism is using up the natural resources. A nonrenewable resource is obviously a resource that, once used, vanishes. A lump of coal that is burned is no longer a lump of coal and thus is nonrenewable. It doesn't matter that all the natural resources that are commonly used by man have known supplies that will last us for centuries. The fact is that a resource that is nonrenewable must disappear someday-or so they assume. There are many reasons why this is simply not true, but let's grant the greens their premises for a moment. Capitalism is evil because it uses resources that are destructible.
(Всички знаем, че капитализмът разрушава планетата. Да вземем например "невъзобновимите" ресурси. На зелените им харесва да обясняват как капитализмът изчерпва природните ресурси. Невъзобновимият ресурс очевидно е този, който веднъж използван, след това се губи. Парче въглен, което се изгаря, вече не е парче въглен и следователно е невъзобновяемо. Няма значение, че всички природни ресурси, които обикновено използваме, биха ни стигнали за столетия. Факт е, че този ресурс е невъзобновим и един ден ще изчезне, или поне така твърдят те. Има множество причини, поради които това просто не е вярно, но нека за момента приемем, че са прави. Капитализмът е зло, защото използва ресурси, които са разрушими.)
Така, когато нещо се отрича с претенцията за достоверност, то трябва да бъде аргументирано. Твърденията в написаното всъщност са верни до там, където се казва, че... не са, но за момента това не било толкова важно. Не може да се структурира хипотеза с допускането, че нещо, което принципно не е вярно, за момента е вярно (освен ако не става дума за емоционални състояния, там нещата никога не са толкова категорични). И така - каква е
разликата между възобновими и невъзобновими ресурси
Принципно разлика не би трябвало да има, ако възприемем основния природен закон за запазване на енергията (в крайна сметка всичко се свежда до определени стойности енергия), според който енергията в една затворена система си остава постоянна и не се губи. Следователно и ресурсите, които са разнообразна форма на съществуване на енергията, не би трябвало да се губят. Така поне работи познатата ни Вселена.
Но да оставим вселената и да се върнем на планетата Земя (малко късче от вселената, с което засега единствено разполагаме). В рамките на планетата Земя се говори за кръговрат на веществата и поток на енергията. Или, доколкото материята остава под някаква форма на разположение в рамките на планетата, то енергията само минава от тук под формата на поток и не се рециклира. Ето една важна особеност
- Земята не е затворена система
Първичен източник на енергия за планетата Земя основно е Слънцето (влиянието на другите звезди, макар да го има, не е толкова значително). Поради своето разположение извън пределите на Земята, Слънцето (и другите звезди) не се намира под прякото въздействие на човека и следователно може да се приема просто като даденост. Затова нека погледнем какво става с т.нар.
кръговрат на веществата в рамките на планетата
Водата се изпарява от океана, или в ролята си на разтворител от телата на различни организми, и се връща отново в океаните под формата на валеж. Кислородът се използва за дишане и се образува при фотосинтезата. Въглеродът се използва за храна, отделя се при дишане от организмите и отново чрез процеса фотосинтеза се превръща в храна. Азот, фосфор, сяра и т.н... Определено количество от тези вещества се намира в непрекъснат кръгов преход от една форма на съществуване в друга - кръговрат, при който отпадъкът от една дейност се явява изходен материал (ресурс) за друга.
Понякога това кръгово движение се нарушава от нещо значимо, системата губи първоначалното си равновесие и след известни колебания се установява на друго равновесие. При новото равновесие количествата на веществата, които се въртят в кръговрата, са в нови, различни, съотношения - така се получават натрупвания на вещества, които са извадени от тази размяна. Казано по друг начин, натрупва се отпадък. Резултат от такова натрупване на вещества, извадени от кръговрата, са залежите от въглища и петрол - те са един вид отпадък при съвременното планетарно равновесие.
Някои от веществата на планетата Земя човекът употребява в услуга на собственото си съществуване - тези вещества се явяват ресурси за него. Именно
от гледна точка на човека
ресурсите могат да се делят на неизчерпаеми и изчерпаеми, като вторите от своя страна се делят на възобновими и невъзобновими. От гледна точка на човека, защото, както вече стана дума, в природата нищо не се губи завинаги, а и никой друг, освен човекът, не може да оцени такава загуба. Неизчерпаеми са онези ресурси, които в човешки обозрими отрязъци от време са неизменни и наличието им не зависи от интензивността на тяхното използване. Такива са слънчевата енергия, енергията на вятъра, на приливите, на водния кръговрат и др. От друга страна изчерпаеми са всички онези ресурси, които намаляват пропорционално на тяхното използване.
И точно тук, при тези изчерпаеми ресурси, е съсредоточено разминаването между схващанията на хора като Перон и концепцията за устойчиво развитие. Изграждането на икономика, основана на невъзобновими изчерпаеми ресурси, т.е. такива, които в обозрими отрязъци от време не се възстановяват забележимо, е неустойчиво. И то не само защото в един момент ресурсите за нея ще свършат. Далеч преди това ще се натрупат значителни предпоставки за процеси с катастрофална за човека същност. С най-голямо значение към момента са процесите по промяна на климата, дължащи се главно на връщане в кръговрата на вещества, които при съвременното планетарно равновесие са извадени от него. А това изваждане е станало много преди да се появи човекът.
Вместо това, устойчивото развитие предлага нещо, което не се харесва на хора като Перон (не се наемам да гадая за мотивите му) - използване на възобновими изчерпаеми ресурси,
но с мярката на тяхната скорост на възобновяване
Възобновими изчерпаеми ресурси са тези, при които в природата тече непрекъснат процес на количествено и качествено възстановяване. Такива са горските масиви, селскостопанската и животинската продукция, природните екосистеми и др. За тях важи с пълна сила поговорката за "кокошката, която снася златни яйца" - експлоатацията на тези ресурси трябва да се ограничава от скоростта им на възобновяване. В противен случай може да се стигне до повратна точка и преход към невъзобновимост. Невъзобновима е например загубата на биологично разнообразие.
Втората теза в статията на Перон се използва като някакъв "контрапункт" на първата:
But that's not all. Capitalism is also evil because it creates resources that are not destructible. If you think the greens get upset when modern society uses a nonrenewable resource, look how they act when renewable resources are used. Plastic is evil because it doesn't degenerate. But what are the choices? Under any economic system some resources have to be used. We can use resources that are destroyed-but that is evil. Or we can use resources that are not destroyed-but that's evil as well. As the late Professor Petr Beckmann noted, the greens have a unique argument: "If it is nonrenewable, don't use it, use something indestructible instead; if it is indestructible, don't use it either. Nothing is feasible except the two possibilities he [the environmentalist] has set his heart on: a return to the caves or doomsday."
(Но това не е всичко. Капитализмът е злина също и затова, защото създава ресурси, които са неразградими. Ако си мислите, че зелените са разтревожени защото съвременното общество използва невъзобновими ресурси, вижте как реагират, когато се използват възобновими ресурси. Пласмасата е зло, защото не се разгражда. Но какъв е избор има? При която и да е икономическа система трябва да се използват ресурси. Можем да използваме ресурси, които се разрушават, но това е злина. Или можем да използваме ресурси, които не се разграждат, но това също е злина. Както покойният професор Питър Бекман отбелязва, зелените имат уникален аргумент: "Ако е невъзобновим, не го използвайте, нека се използва нещо неразрушимо вместо това; Ако е неразградимо, също не го използвайте. Нищо не е подходящо, освен двете възможности, които той (природозащитникът) е възприел: или връщане към пещерите или страшен съд".)
Тук господинът, умишлено или поради невежество, съвсем се оплита в терминологията на природоползването, на която вече се спрях по-подробно. От една страна бърка термина "неизчерпаеми" с квалификацията "неразградими" (?!), а от друга - пластмасите не са природен ресурс, а са вторичен продукт. Пластмаси се получават от полимеризация на въглеводороди. Изходният ресурс може да бъде както от невъзобновимите изкопаеми горива, така и от възобновими части на растения или животни. В края на горния цитат, вместо извод, Перон завършва с препратка към изпаднало от нищото изказване на някакъв професор, чийто авторитет вероятно трябва да бъде завишен от факта, че е покоен (изказването му е от 1973 г.).
И не просто всяка икономическа система се нуждае от ресурси - всеки жив организъм използва такива за съществуването си. А ако за една амеба, с изключително просто устроена регулационна система, е съвсем естествено да използва устойчиво ресурсите на средата си, то това би трябвало да става с още по-голяма лекота при човека, който разчита на висша нервна дейност.
Понеже се стремя всеки фанатизъм да ми е чужд (включително и природозащитният такъв, колкото и да изглежда недостоверно в блога ми), няма как да приема сериозно такива "доводи". Причината изобщо да обръщам внимание на тези глупости се изрязява във факта, че мнозинството хора просто не си дават сметка за същността на това, което се казва от разни псевдоавторитети. Между другото, открих, че интерес към обсъжданата статия е проявен и от Института за пазарна икономика в България, където се натъкнах на превод на статията.
Няма как да не е смущаващо за мен, предвид претенциите, които има тази организация, за разпространяването на икономически знания. Лично аз считам, че няма нищо по-хубаво от един добре насочван от обществените приоритети капитализъм.
