1. Какво е лошото на комунизма?
Някой ще каже, че при него има изкуствена "уравниловка" между хората. Че изключително интелигентният и можещ човек се приравнява насила с простака и некадърника.
Това обаче не е заложено в идеята за комунистическо общество. То е следствие. Идеята е перфектна, хората обаче не са.
Лошото на комунизма е, че хората са неудържимо привлечени от тази изумително красива и съвършено непостижима идея.
В момента от тази чума ни пази единствено споменът за уродливия резултат от високорисковия експеримент с обществата на стотици милиони хора.
2. Какво е лошото на ГМО?
Това е технология, която дава в ръцете на човека "божествената" възможност да се разпорежда с какви черти (функции, характеристики или свойства) да се роди някакъв организъм. Или поне да поправи грешките в случайността и играта на гените. Да излекува уродливостите. Да победи природата в борбата с лошите климатични условия. Да нахрани гладните...
Идеята е изумително красива.
Лошото е, че в момента нямаме друга защита срещу тази красота, освен здравият разум на шепата учени, занимаващи се със сложните проблеми на околната среда. Този здрав разум, който ни казва, че човекът не може да предвиди безкрайното множество от рискове, когато променя основите на нещо живо. Че това променено живо нещо после може самостоятелно да променя други живи неща. И то тогава, когато е много далеч от контрола на човека и неговите "безгрешни" технологии. Промени, за които най-удачно вероятно е само сравнението с Кутията на Пандора от древногръцката митология.
3. Какво е лошото на АЕЦ?
Това е технология, която може да осигури на човека енергия, идваща от самата сърцевина на всичко съществуващо - енергията на атома. Такава е и енергията, създавана в звездите и нашето слънце. С пълната власт над тази енергия човекът би станал независим от произвола на природните стихии не само на нашата планета, но и където и да е във вселената.
Бленувана идея.
И почти реалност - създадените от човека технологии за власт над тази енергия са защитени срещу всякакви технически грешки. Защото грешките, водещи до аварии, се допускат само от човек. Това показва практиката досега. А нямаме защита срещу човешките грешки. От могъщата сила на изпуснатия атом ни предпазва единствено чистата случайност. Но често виждаме, че случайността е несигурен защитник. А гибелният злодей тук - радиацията - е невидим за човешките сетива.
4. Какво е лошото на повсеместния контрол върху хората?
Чрез технологиите за следене на хората ще знаем всеки къде се намира в момента и какво прави. Ще имаме увереността, че живеем в един сигурен свят. Свят, който можем да държим под око. Няма да се притесняваме за нашите близки, за децата ни на улицата. А отклонилите се от правия път хора ще бъдат веднага идентифицирани и поправяни. Технологията за такава цел отдавна съществува и тя е напълно обективна.
Идеята е една осъществима мечта.
Само че... кой ще насочва технологията? Кой ще решава кой се е "отклонил от правия път"? Някой човек, който не допуска грешки ли? Някой, чиято почтеност е извън всякакво съмнение? Кой е той?
Засега светът няма друга защита от тази идея, освен здравият разум на оскъдно малцинство хора, припомнящи отношението между сигурността и свободата. Както и няколко художествени произведения, сред които е и филмът, от който е представеният по-горе откъс.
5. Какво е лошото на хидравличното разбиване (фракинг) за добив на шистов газ?
Чрез тази технология човекът може да извлече и най-малките мехурчета енергия дори от безплодната скала. Шистов газ. Когато другите изкопаеми горива привършват, това изглежда като възможност за съвсем ново начало. Изглежда като брилянтна идея. Технологията е сигурна, безгрешна... дотам, докъдето можем да я виждаме.
Но колко надълбоко можем да надникнем?
Имаме ли "безгрешна" технология, която да ни информира какво се случва на няколко километра под повърхността на земята? Ако поради нечия грешка на голяма дълбочина се инжектира отрова, ще можем ли да разберем къде ще попадне тя? И след колко време? Може ли някой да даде категоричен отговор на такъв въпрос?
Рискът е неизвестното в едно уравнение.
Изброените по-горе технологии безспорно носят полза за човека. Но тях ги свързва едно нещо - пълната неизвестност относно границите на опасността. При тези няколко случая никой не може да каже колко големи биха били щетите, ако нещо се обърка. Ако някой човек направи грешка. Единствено можем да се научим да избягваме употребата на тези технологии. Поне засега.
Показват се публикациите с етикет ГМО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ГМО. Показване на всички публикации
вторник, 5 февруари 2013 г.
сряда, 12 декември 2012 г.
За един референдум отвъд океана, или какви са правилата на лъжата
Реториката се използва за убеждаване на един човек, или малка група от хора.
Пропагандата се използва за убеждаване на хиляди и милиони хора.
Наясно съм, че да убедиш някого в идея, която досега е била чужда за него, често е вид образование, което вероятно е полезно за този някой. Макар и невинаги.
Измамата обаче винаги е средство да навредиш на човека срещу теб.
Измамата се използва за заблуда както при реториката, така и при пропагандата.
В демократичните общества, където информацията достига до получателя си по много алтернативни пътища, а откровената лъжа често е незаконна, възможностите за измама на аудиторията са сведени главно до тези три типа:
- Измама чрез пропускане на важна информация - пред аудиторията се изтъкват само онези факти, които устройват измамника;
- Измама чрез заглушаване ("затрупване") на важната информация - аудиторията се залива с несъществена, странична информация, при което става много трудно да се открие важното;
- Измама чрез изопачаване на последствията - важната информация се представя на аудиторията, но следствията от нея или се омаловажават, или се преувеличават гротескно, в зависимост от интересите на измамника.
На помощ на тези три подхода е цялата огромна палитра от предразсъдъци, нагласи и система от ценности на обществото, спрямо което се извършва измамата.
За да илюстрирам тези подходи в измамата на едро, ще си послужа с примери от кампанията с позиция "ПРОТИВ" на референдума за това дали в етикетите на храните, съдържащи генно модифицирани съставки (ГМО), да се посочва този факт. Т.е. дали на етикета да пише нещо като "Съдържа ГМО". Референдумът се проведе преди около месец и нещо в щата Калифорния, САЩ. А законовата поправка, която урежда това, е под номер 37 (Поправка 37, известна със съкращението "Prop 37").
Примери за пропускане на важна информация
Според твърденията на противниците на Поправка 37, етикетирането ще увеличи годишните разходи за храна средно с 400 долара на домакинство, съгласно направено изследване.
Пропуснатата информация:
Изследването е установило, че има силна нагласа сред производителите на храни да не поставят етикет "Съдържа ГМО" на продуктите си. За да не поставят такъв етикет обаче, те биха спрели да използват ГМО в продуктите си. И вместо ГМО, биха използвали по-скъпите органични продукти. По този начин крайният продукт ще бъде с по-висока цена.
- продукти без ГМО (и съответно без етикет "Съдържа ГМО") ще бъдат по-скъпи;
- продукти, съдържащи ГМО, ще си останат на същата цена.
Т.е. твърдението на измамника в случая би било вярно само за онези домакинства, които предпочетат да избягват храните с етикет "Съдържа ГМО". Това по никакъв начин не означава, че слагането на етикет оскъпява храните.
Това е най-изчистен пример за тази техника за измама, без да се използват предразсъдъците на аудиторията.
В друг пример (виж илюстрацията) за същата техника в допълнение се използва както предразсъдъкът към бюрокрацията, така е извършен и пренос на авторитета на научното звание на цитирания към други области, по които той не е компетентен:
"Поправка 37 е безсмислена от научна и икономическа гледна точка. Само ще създаде скъпи и ненужни правила, бюрократични пречки, съдебни процеси и високи цени на храните."
Тук са пропуснати детайли за всички аспекти на казаното, като се разчита единствено на научния авторитет на цитирания. Само че цитираният учен, доцент Боб Голдберг, е специалист по молекулярна биология и по-конкретно по генетика на растенията. В цитата обаче господинът говори не за молекулярна биология, а за икономика, държавно управление и съдебна система, за което няма информация дали е компетентен.
Пример за измама чрез заглушаване (затрупване) на важната информация с голям обем маловажна (несъществена) информация
"Соевото мляко трябва да има етикет, но млякото от кравата не. Кучешката храна трябва да има етикет, но месото за човешка консумация не. Мляко, яйца, месо, пилета - не трябва да имат етикет. Храната, продавана в магазинчетата трябва да има етикет, въпреки че същата храна, продавана в ресторантите, не трябва да има етикет. Това са абсурдни изключения."
Реалност:
Информация за съдържание на ГМО трябва да има на етикета на тези стоки, които... имат етикет. Толкова. Останалото е просто шум.
Примери за измама чрез изопачаване на последствията
"Поправка 37 ще увеличи бюрокрацията за администриране на сложните изисквания за наблюдение на десетки хиляди етикети на храни в десетки хиляди магазинчета, борси, ферми и компании. Всъщност, няма граници за това колко милиони ще се загубят за бюрокрация, бумащина и съдебни процеси. Това е празен чек... плащан от данъкоплатците."
Реално:
- Към този момент съществува административна организация за следене на съдържанието в етикетите на храните и нова бюрокрация няма да се създава за следене на още един допълнителен надпис (този за ГМО);
- Приемането на нови правила и въвеждането на изследвания за няколко допълнителни съставки към храните, би струвало под един милион долара, съгласно независимо проучване (PDF файл).
Друг пример за изопачаване на последствията, но с използване и на предразсъдък към адвокатите и противопоставянето им на дребните предприемачи.
"Поправка 37 създава изцяло нова категория за съдебно изнудване, позволяваща адвокатите да съдят семейните ферми и магазинчета, без никакво доказателство за вреда. Изправени пред възможността за съдебно изнудване, дребните стопани и собствениците на магазинчета ще трябва или да се съобразят с новите изисквания, или да плащат за защита в съда. Във всички случаи адвокатите стават по-богати, но потребителите плащат високите сметки и данъци. Не е чудно, че адвокатите, които ще спечелят от Поправка 37, участват в кампания по налагането й."
Реално:
- Поправка 37 е написана от експерти по храните, здравни специалисти и фермери, а не от адвокати;
- Разходите за дребните стопани и собствениците на магазинчета ще бъдат единствено за еднократна промяна на етикетите;
- Относно "съдебното изнудване", вярно е точно в обратна посока - големите корпорации, производители на ГМО (и спонсори на тази кампания), изнудват дребните стопани чрез непрекъснати съдебни процеси;
- Относно "доказателството за вреда" - производителят и в момента носи отговорност за съставките и съотношенията между тях в храните, които продава. Например, съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, оцветители, консерванти, калории, наличие на алергени и др. Ако те не съответстват на обявеното на етикета, производителят може да бъде наказан, без при това да има доказана вреда за някого.
В резултат от успеха на тази кампания "ПРОТИВ", колкото и нелепи да са твърденията в нея, хората в САЩ се отказаха от информиран избор по отношение на ГМО в храната им. Може би част от отговора се дължи и на голямата разлика в бюджета на двете кампании:
В резултат от успеха на тази кампания "ПРОТИВ", колкото и нелепи да са твърденията в нея, хората в САЩ се отказаха от информиран избор по отношение на ГМО в храната им. Може би част от отговора се дължи и на голямата разлика в бюджета на двете кампании:
Съвсем скоро предстои един твърде важен референдум и у нас. Преди него се провежда кампания. В следващите дни ще прегледам тази кампания под лупата за откриване на измами.
неделя, 7 март 2010 г.
Отново ГМО провал
Отдавна се говори, че към токсичния продукт на бактерията Bacillus thuringiensis вредителите си изграждат резистентност. Това е, което може да се очаква, и което се случва с повечето пестициди.
Неизвестно обаче по каква причина, нещо толкова ефимерно, като ефективността на конкретен високо специфичен пестицид, някой решава да го вгради "за постоянно" в генетичната система на културите - напр. при тютюна, царевицата, памука.
Глупаво ли? Не. Нищо не е глупаво, щом осигурява приходи.
Сега обаче дори ГМО спекулант Но.1 в света - "Монсанто" признава, че конкретно в Индия нещата са се провалили:
"Резистентността е естествена и може да се очаква" - казват от "Монсанто" в изявление. Компанията обяснява тази устойчивост на вредителя към Bt токсина Cry1Ac в Индия по следния начин:
"преждевременна употреба на неодобрени семена",
а също и на:
"близост до други ниви, в които се развъждат вредители"
Съветът на "Монсанто" към фермерите е да използват повече пестициди, както и в бъдеще да преминат на друг ГМО сорт, който съдържа гени за повече токсини - освен за Cry1Ac, също и Cry2Ab.
Или по принципа
1."създавам проблем (представяйки го за решение) - плащаш си"
2."намирам решение на "нововъзникналия" проблем - плащаш си...
Но това е добре позната порочна спирала.
Неизвестно обаче по каква причина, нещо толкова ефимерно, като ефективността на конкретен високо специфичен пестицид, някой решава да го вгради "за постоянно" в генетичната система на културите - напр. при тютюна, царевицата, памука.
Глупаво ли? Не. Нищо не е глупаво, щом осигурява приходи.
Сега обаче дори ГМО спекулант Но.1 в света - "Монсанто" признава, че конкретно в Индия нещата са се провалили:
"Резистентността е естествена и може да се очаква" - казват от "Монсанто" в изявление. Компанията обяснява тази устойчивост на вредителя към Bt токсина Cry1Ac в Индия по следния начин:
"преждевременна употреба на неодобрени семена",
а също и на:
"близост до други ниви, в които се развъждат вредители"
Съветът на "Монсанто" към фермерите е да използват повече пестициди, както и в бъдеще да преминат на друг ГМО сорт, който съдържа гени за повече токсини - освен за Cry1Ac, също и Cry2Ab.
Или по принципа
1."създавам проблем (представяйки го за решение) - плащаш си"
2."намирам решение на "нововъзникналия" проблем - плащаш си...
Но това е добре позната порочна спирала.
сряда, 3 март 2010 г.
ГМО - "митове и легенди"... отново
Понеже напоследък темата за ГМО набъбна от паразитно съдържание, което пък язвително се използва от някои индивиди, държащи се безотговорно като отвързани идиоти, за създаване (и оборване) на ГМО "митове и легенди", реших да напиша този текст.
Парадно с вятърничаво дребнавата си заядливост изпъква тази публикация:
begem0t.wordpress.com
Не изостават много от темпа и други в блогосферата, макар и не до там претенциозно витиевати:
svetliospace.wordpress.com
e-lect.net
и др.
Неприятно съм изненадан и от позицията на много уважавания от мен Григор Гачев по темата:
www.gatchev.info
Както и да е, моята задача, като противник на освобождаването на ГМО в околната среда, се оказа значително по-лесна - просто намерих писмо от индийски учени загрижени от методите и темповете на налагане на този тип култури в страната им. Те излагат доводите си против като отговор на твърдения (в извадки от писмото). Самото писмо е публикувано тук, като към всяко твърдение-отговор има препратка към научна публикация за проведено изследване:
- Повече от 95% от всички ГМО култури са създадени или да синтезират инсектицид, или да са издръжливи на хербициди, или и двете;
- Въпреки многогодишните проучвания, досега няма ГМО култури, които да са с подобрено качество на продукцията;
- Към днешна дата има само четири икономически значими ГМО култури (соя, царевица, памук, рапица), повечето от които се изпозват за фураж. Всички те са въведени в края на 90-те години. Оттогава няма други икономически жизнеспособни ГМО култури на пазара, което се дължи главно на отказа на фермерите да отглеждат други ГМО култури (като пшеница, картофи и ориз) поради липса на икономически интерес.
- ГМО културите не са широко приети по света. Около 95% от всички ГМО култури се произвеждат в 5 страни: САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и Бразилия. Ако се включи и ГМО памукът, тогава в тази група са и Индия и Китай. Единствената ГМО култура, разрешена за култивиране в Европейския съюз, е царевичният хибрид MON810, който пък е забранен в няколко страни членки заради документирани проблеми със здравето и околната среда.
- Само две малко разпространени култури са пуснати в САЩ (вид тиква и папая), както и един в Мексико (вид тиква), които са създадени с цел устойчивост на вируси. Успехът от това обаче е спорен - видът тиква е устойчив на някои вируси, но е по-податлив на насекомни вредители.
- Това са хипотетични твърдения, които се представят от ГМО индустрията от 15 години, които въпреки огромните суми, инвестирани в проучвания, засега остават само обещания. Основният проблем се сътои в това, че ГМО са все още недобре проучена, несъвършена и трудно контролируема технология, която е неспособна да създаде растения, съдържащи търсените качества в такова единство, което да отговори на предизвикателствата на околната среда.
- От друга страна вече съществуват култури, които са устойчиви на засушаване и засоляване, или имат подобрено усвояване на почвения азот. Получени са по естествен път, или чрез генно маркирана хибридизация. Тези методи за подобряване на сортовете са устойчиви и безопасни, евтини са и с голяма възвръщаемост.
- Продуктивност - ГМО не увеличава продуктивността. Към днешна дата добивите от ГМО култури не са по-добри, а при ГМО соята са и по-ниски. В доклад от 2009г. относно 20 академични проучвания ясно се показва, че при отглеждането на устойчива на хербициди ГМО соя няма увеличение в добивите. Има незначително увеличение при устойчивата на насекомни вредители ГМО царевица. Този доклад показва, че увеличаването на реколтата в двете култури през последните 13 години се дължи на отглеждане по традиционните методи, или подобряване на земеделските практики.
- Запазване на биологичното разнообразие - В Южна Америка заради ГМО соята се е ускорило обезлесяването на Амазонските дъждовни гори.
- Намаляване влиянието на земеделието върху околната среда - Отглеждането на ГМО култури води до разширено използване на пестициди.
- Забавяне на климатичните промени - Устойчивите на хербициди посеви не намаляват емисиите на парникови газове. От друга страна, климатичните промени водят до резки, крайни и непредсказуеми промени във времето, които изискват културите да бъдат гъвкави, издръжливи и колкото е възможно повече генетично разнообразни.
ГМО предлага точно обратното.
- Това твърдение е неиздържано от научна гледна точка, защото:
1.Генната транформация може да създаде нови биохимични процеси, които са непредсказуеми и за които няма естествена история, за да могат да се разглеждат като безопасни;
2.Процесът на генетична трансформация е силно мутагенен и води до нарушения в генетичната структура и функция на обработваното растение, което води до нарушения в биохимията на самото растение. Това може да доведе до появата на нови токсини и алергени, както и до занижаване на хранителните му качества.
3.Въпросът не е в това дали има нарушения в генната функция и биохимия, а до каква степен те са изявени във всяко ГМО растение. Например, в ГМО хибрида царевица MON810 над 40 протеина са със значително променени нива в сравнение с нормалния вид, което включва и появата на нов алергизиращ протеин.
4.Множество проучвания при храненето на животни показват негативни влияния върху здравето, което включва бъбреци, черен дроб, черва, кръвните клетки, кръвната биохимия и имунната система.
5.Най-голямо безпокойство предизвикват тези проучвания, които показват негативни здравни последици от такива ГМО култури, които вече са били одобрени и са в търговската мрежа от 10-13 години. Това свидетелства за несъотвествие на критериите и събираните данни, на основата на които се прави такова одобрение.
Още веднъж цялото писмо може да се прочете на този адрес, както и да се проверят източниците в основата на тези отговори.
В заключение да добавя едно ширещо се твърдение, че противниците на освобождаването на ГМО в природата са "противници и на прогреса". Макар че самото понятие "прогрес" се нуждае от дефиниция, все пак да приемем, че става дума конкретно за развиване на ГМО технологията и ролята й в човешкия живот.
Та точно това твърдение е лишено от всякакво основание, т.к. ГМО технологията в самата си идея е лабораторен метод, а не полеви, извършва се в контролирани условия и в такива условия е максимално ефективен. На ГМО методите може да се разчита за лечение на редица генетични заболявания например, или за създаване на организми със специфични свойства - произвеждащи лекарства, или пък борещи се с тежки замърсявания.
На тоя етап обаче няма показания, нито необходимост, ГМО продукти да бъдат пускани в околната среда. Разбира се, ако изключим чисто спекулативно мошеническите такива на самозабравили се търгаши.
Парадно с вятърничаво дребнавата си заядливост изпъква тази публикация:
begem0t.wordpress.com
Не изостават много от темпа и други в блогосферата, макар и не до там претенциозно витиевати:
svetliospace.wordpress.com
e-lect.net
и др.
Неприятно съм изненадан и от позицията на много уважавания от мен Григор Гачев по темата:
www.gatchev.info
Както и да е, моята задача, като противник на освобождаването на ГМО в околната среда, се оказа значително по-лесна - просто намерих писмо от индийски учени загрижени от методите и темповете на налагане на този тип култури в страната им. Те излагат доводите си против като отговор на твърдения (в извадки от писмото). Самото писмо е публикувано тук, като към всяко твърдение-отговор има препратка към научна публикация за проведено изследване:
"С бързия напредък на съвремената биология ГМО културите се развиват с помощта на генноинженерни методи, които подобряват някои техни характеристики. Това включва противодействие на насекоми вредители, устойчивост на хербициди, устойчивост на вируси и подобрено качество на продукцията."
- Повече от 95% от всички ГМО култури са създадени или да синтезират инсектицид, или да са издръжливи на хербициди, или и двете;
- Въпреки многогодишните проучвания, досега няма ГМО култури, които да са с подобрено качество на продукцията;
- Към днешна дата има само четири икономически значими ГМО култури (соя, царевица, памук, рапица), повечето от които се изпозват за фураж. Всички те са въведени в края на 90-те години. Оттогава няма други икономически жизнеспособни ГМО култури на пазара, което се дължи главно на отказа на фермерите да отглеждат други ГМО култури (като пшеница, картофи и ориз) поради липса на икономически интерес.
- ГМО културите не са широко приети по света. Около 95% от всички ГМО култури се произвеждат в 5 страни: САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и Бразилия. Ако се включи и ГМО памукът, тогава в тази група са и Индия и Китай. Единствената ГМО култура, разрешена за култивиране в Европейския съюз, е царевичният хибрид MON810, който пък е забранен в няколко страни членки заради документирани проблеми със здравето и околната среда.
- Само две малко разпространени култури са пуснати в САЩ (вид тиква и папая), както и един в Мексико (вид тиква), които са създадени с цел устойчивост на вируси. Успехът от това обаче е спорен - видът тиква е устойчив на някои вируси, но е по-податлив на насекомни вредители.
"Очаква се ГМО културите да бъдат устойчиви на суша, на засоляване, с по-ефективно използване на азота в почвата, с увеличена реколта и подобрени качествени и хранителни показатели."
- Това са хипотетични твърдения, които се представят от ГМО индустрията от 15 години, които въпреки огромните суми, инвестирани в проучвания, засега остават само обещания. Основният проблем се сътои в това, че ГМО са все още недобре проучена, несъвършена и трудно контролируема технология, която е неспособна да създаде растения, съдържащи търсените качества в такова единство, което да отговори на предизвикателствата на околната среда.
- От друга страна вече съществуват култури, които са устойчиви на засушаване и засоляване, или имат подобрено усвояване на почвения азот. Получени са по естествен път, или чрез генно маркирана хибридизация. Тези методи за подобряване на сортовете са устойчиви и безопасни, евтини са и с голяма възвръщаемост.
"От най-голямо значение е способността на ГМО да допринесе за увеличаване на продуктивността, запазване на биологичното разнообразие, намаляване въздействието върху околната среда от земеделието, като противодействие на климатичните промени и намаляване на парниковите газове, за евтино производство на биогорива и др."
- Продуктивност - ГМО не увеличава продуктивността. Към днешна дата добивите от ГМО култури не са по-добри, а при ГМО соята са и по-ниски. В доклад от 2009г. относно 20 академични проучвания ясно се показва, че при отглеждането на устойчива на хербициди ГМО соя няма увеличение в добивите. Има незначително увеличение при устойчивата на насекомни вредители ГМО царевица. Този доклад показва, че увеличаването на реколтата в двете култури през последните 13 години се дължи на отглеждане по традиционните методи, или подобряване на земеделските практики.
- Запазване на биологичното разнообразие - В Южна Америка заради ГМО соята се е ускорило обезлесяването на Амазонските дъждовни гори.
- Намаляване влиянието на земеделието върху околната среда - Отглеждането на ГМО култури води до разширено използване на пестициди.
- Забавяне на климатичните промени - Устойчивите на хербициди посеви не намаляват емисиите на парникови газове. От друга страна, климатичните промени водят до резки, крайни и непредсказуеми промени във времето, които изискват културите да бъдат гъвкави, издръжливи и колкото е възможно повече генетично разнообразни.
ГМО предлага точно обратното.
"Загрижеността, че ГМО технологията може да провокира нестабилност на генетично ниво и има неблагоприятно въздействие върху здравето, не се подкрепя от научни доказателства"
- Това твърдение е неиздържано от научна гледна точка, защото:
1.Генната транформация може да създаде нови биохимични процеси, които са непредсказуеми и за които няма естествена история, за да могат да се разглеждат като безопасни;
2.Процесът на генетична трансформация е силно мутагенен и води до нарушения в генетичната структура и функция на обработваното растение, което води до нарушения в биохимията на самото растение. Това може да доведе до появата на нови токсини и алергени, както и до занижаване на хранителните му качества.
3.Въпросът не е в това дали има нарушения в генната функция и биохимия, а до каква степен те са изявени във всяко ГМО растение. Например, в ГМО хибрида царевица MON810 над 40 протеина са със значително променени нива в сравнение с нормалния вид, което включва и появата на нов алергизиращ протеин.
4.Множество проучвания при храненето на животни показват негативни влияния върху здравето, което включва бъбреци, черен дроб, черва, кръвните клетки, кръвната биохимия и имунната система.
5.Най-голямо безпокойство предизвикват тези проучвания, които показват негативни здравни последици от такива ГМО култури, които вече са били одобрени и са в търговската мрежа от 10-13 години. Това свидетелства за несъотвествие на критериите и събираните данни, на основата на които се прави такова одобрение.
Още веднъж цялото писмо може да се прочете на този адрес, както и да се проверят източниците в основата на тези отговори.
В заключение да добавя едно ширещо се твърдение, че противниците на освобождаването на ГМО в природата са "противници и на прогреса". Макар че самото понятие "прогрес" се нуждае от дефиниция, все пак да приемем, че става дума конкретно за развиване на ГМО технологията и ролята й в човешкия живот.
Та точно това твърдение е лишено от всякакво основание, т.к. ГМО технологията в самата си идея е лабораторен метод, а не полеви, извършва се в контролирани условия и в такива условия е максимално ефективен. На ГМО методите може да се разчита за лечение на редица генетични заболявания например, или за създаване на организми със специфични свойства - произвеждащи лекарства, или пък борещи се с тежки замърсявания.
На тоя етап обаче няма показания, нито необходимост, ГМО продукти да бъдат пускани в околната среда. Разбира се, ако изключим чисто спекулативно мошеническите такива на самозабравили се търгаши.
неделя, 31 януари 2010 г.
"България - свободна от ГМО" в картинки
Осъзнавайки биологичната неграмотност на хората около себе си, бях свикнал да гледам на тоя проблем като неизбежен "shit happens". Ситуация, в която мнозинството хора отново ще бъдат прецакани, защото не са им дадени нито време, нито възможност да се образоват достатъчно за взимането на правилно решение.
И макар все още да съм на това мнение, днешното събитие ми дава надежда, че в обществото се надига интерес и желание за защита срещу безхаберната и покварена политическа дискусия по проблема с организмите с патентована генетична фалшификация (ГМО).
Видео от събитието - завой при СУ:
И макар все още да съм на това мнение, днешното събитие ми дава надежда, че в обществото се надига интерес и желание за защита срещу безхаберната и покварена политическа дискусия по проблема с организмите с патентована генетична фалшификация (ГМО).
Видео от събитието - завой при СУ:
неделя, 6 април 2008 г.
Паразити и ГМО
Миналата година по това време "Ню сайънтист" оповести нарастващата заплаха за житните посеви по света, идваща от една паразитна гъба от групата на ръждите ("ръжда" се нарича заради характерния вид, който придава на растението, приличащ на корозия по метал), наречена Ug99 (виж снимката, наречена е така, защото за първи път е открита в Уганда през 1999 г.).
http://environment.newscientist.com
Преди няколко дни същата медия напомни за заплахата, която вече е стигнала Иран и предизвиква тревога в Пакистан, Индия, Китай и др. страни от региона.
Твърди се, че от сортовете пшеница, които се използват повсеместно в момента, почти няма такъв, който да е устойчив на този паразит. При заразена реколта загубите бързо могат да стигнат до 100%. А спорите се разпространяват лесно чрез вятъра, чрез животни, чрез хора...
Създаден е и фонд, финансиран от Бил и Мелинда Гейтс:
http://www.wheatrust.cornell.edu
Идеята на проекта е да се създаде нов сорт пшеница, който да бъде устойчив на този паразит. Ще си сътрудничат три международни института - един в Мексико (CIMMYT), в Сирия (ICARDA) и във Филипините (IRRI).
Моментът изглежда удобен за реакция от страна на компании, които могат да предложат "решение" - генетично променена пшеница, която е устойчива на този паразит, или поне е устойчива на силни фунгициди (пестициди, които се използват за борба с гъбните паразити). В Интернет вече има много предупреждения за подобна заплаха:
http://onlinejournal.com
Заплахата е съвсем реална, като се има предвид становището на CIMMYT по отношение на генетично променените организми:
http://www.cimmyt.org
Където можем да прочетем:
... Същински Робин Худ, лошо като че няма...
Обаче "Monsanto", "Pioneer Hi-Breed" ("Dupont"), "Syngenta" и др. са гигантски корпорации, които освен че ПАТЕНТОВАТ изкуствено комбинирани генни последователности, също търсят подкрепа от общественото мнение за реализация на продуктите си. Те не са проверени за безопасност за човека и околната среда в дългосрочен план и не се очертава скоро да бъдат:
http://www.pinkyshow.org
Тук-там в Интернет се забелязват и "някои" въпроси. Ако си спомняте филма на Чарли Чаплин - "Хлапето", - там един дребосък чупеше стъклата на сградите в квартала, а след това героят на Чаплин минаваше и ги ремонтираше срещу заплащане... Защото спори от по-опасните видове паразитни гъби от групата на ръждите са били пазени по време на "Студената война" за евентуалната им роля на биологично оръжие. Вероятно чисти спекулации, но има и друго - житните растения са оцелели милиони години без да се грижи никой за тях чрез пестициди и торове. "Зелената революция" през 50-те и 60-те години на миналия век (случила се с дейното участие на Норман Борлауг, основател и дългогодишен ръководител на CIMMYT) даде на земеделския производител високодобивни сортове растения и силно отровни пестициди, но драстично намали разнообразието от култивирани сортове, получени от човека в резултат на селекция, продължила хиляди години. Но ето, сега се оказва, че един единствен паразит може да унищожи повечето от сортовете по света.
А и от няколко години потребяваното количество пшеница е повече от произведеното - резервите намаляват, пък гладът може да бъде убедителен.
И понеже става дума за генетично модифицирани организми (ГМО), тук си закачвам една статия като мигащо предупреждение:
http://www.mindfully.org
Защото ако заразата от паразити по културните растения би се възприела от всеки като заплаха, то заразата с ГМО не изглежда всекиму по този начин. Дори са много хората, които виждат в ГМО една панацея срещу глада и за увеличаване на благосъстоянието. След много години може и това да стане. Никой не знае. Но сега отварянето на "Кутията на Пандора" може да бъде кошмар, който е реалност за много селскостопански производители в Азия, а както се вижда и от последната статия, също и в Америка.
http://environment.newscientist.com
Преди няколко дни същата медия напомни за заплахата, която вече е стигнала Иран и предизвиква тревога в Пакистан, Индия, Китай и др. страни от региона.
Твърди се, че от сортовете пшеница, които се използват повсеместно в момента, почти няма такъв, който да е устойчив на този паразит. При заразена реколта загубите бързо могат да стигнат до 100%. А спорите се разпространяват лесно чрез вятъра, чрез животни, чрез хора...
Създаден е и фонд, финансиран от Бил и Мелинда Гейтс:
http://www.wheatrust.cornell.edu
Идеята на проекта е да се създаде нов сорт пшеница, който да бъде устойчив на този паразит. Ще си сътрудничат три международни института - един в Мексико (CIMMYT), в Сирия (ICARDA) и във Филипините (IRRI).
Моментът изглежда удобен за реакция от страна на компании, които могат да предложат "решение" - генетично променена пшеница, която е устойчива на този паразит, или поне е устойчива на силни фунгициди (пестициди, които се използват за борба с гъбните паразити). В Интернет вече има много предупреждения за подобна заплаха:
http://onlinejournal.com
Заплахата е съвсем реална, като се има предвид становището на CIMMYT по отношение на генетично променените организми:
http://www.cimmyt.org
Където можем да прочетем:
"В последните две десетилетия биотехнологията създаде множество ценни инструменти и технологии, чрез които могат да се подобрят и съхранят всички семенни растения. В тази връзка CIMMYT вярва, че биотехнологията (която включва редица технологии като тъканни култури, отбор на маркирани генни последователности, описание на генома, както и генно инженерство) играе важна роля в подобряването на продуктивността, стабилността, качеството и използваемостта на сортовете царевица и пшеница в развиващите се страни, като в същото време се запазва околната среда. CIMMYT, както и техните дъщерни центрове - CGIAR - правят тези нови възможности, създадени от биологичните науки, обществено достояние, а допълвайки проучванията в частния сектор осигуряват достъп до тези технологии за по-бедните фермери и потребители."
... Същински Робин Худ, лошо като че няма...
Обаче "Monsanto", "Pioneer Hi-Breed" ("Dupont"), "Syngenta" и др. са гигантски корпорации, които освен че ПАТЕНТОВАТ изкуствено комбинирани генни последователности, също търсят подкрепа от общественото мнение за реализация на продуктите си. Те не са проверени за безопасност за човека и околната среда в дългосрочен план и не се очертава скоро да бъдат:
http://www.pinkyshow.org
Тук-там в Интернет се забелязват и "някои" въпроси. Ако си спомняте филма на Чарли Чаплин - "Хлапето", - там един дребосък чупеше стъклата на сградите в квартала, а след това героят на Чаплин минаваше и ги ремонтираше срещу заплащане... Защото спори от по-опасните видове паразитни гъби от групата на ръждите са били пазени по време на "Студената война" за евентуалната им роля на биологично оръжие. Вероятно чисти спекулации, но има и друго - житните растения са оцелели милиони години без да се грижи никой за тях чрез пестициди и торове. "Зелената революция" през 50-те и 60-те години на миналия век (случила се с дейното участие на Норман Борлауг, основател и дългогодишен ръководител на CIMMYT) даде на земеделския производител високодобивни сортове растения и силно отровни пестициди, но драстично намали разнообразието от култивирани сортове, получени от човека в резултат на селекция, продължила хиляди години. Но ето, сега се оказва, че един единствен паразит може да унищожи повечето от сортовете по света.
А и от няколко години потребяваното количество пшеница е повече от произведеното - резервите намаляват, пък гладът може да бъде убедителен.
И понеже става дума за генетично модифицирани организми (ГМО), тук си закачвам една статия като мигащо предупреждение:
http://www.mindfully.org
Защото ако заразата от паразити по културните растения би се възприела от всеки като заплаха, то заразата с ГМО не изглежда всекиму по този начин. Дори са много хората, които виждат в ГМО една панацея срещу глада и за увеличаване на благосъстоянието. След много години може и това да стане. Никой не знае. Но сега отварянето на "Кутията на Пандора" може да бъде кошмар, който е реалност за много селскостопански производители в Азия, а както се вижда и от последната статия, също и в Америка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)