Cut Fat Talk, или не си признавайте, че сте дебели!

Отдавна не се бях сащисвал до такава степен от социална глупост, че да пълня блога си с размисли на глас за нея.
Сигурно сте чували оная закана "Като станем повече, ще видите вие кой е нормалният!". Тя е казана по друг повод, но се отнася с пълна сила за феномена, за който днес ми е думата.

Дебелите хора
Станаха относително много и им дойде смелостта да заявят себе си:

"Дебел звучи гордо!" 

"Да си дебел, значи, че се храниш добре и умееш да се наслаждаваш на живота."

"Стройните жени не могат да бъдат майки, защото не могат да износят дете."

"Във фитнес салона мирише на пот и е пълно с комплексирани хора."

"Имам хормонален дисбаланс и не трябва да се преуморявам."

"Всички мъже харесват дебели жени, но ги е срам да си го признаят."

"Веригите за бързо хранене са виновни, че аз съм слабохарактерен и дебел - ще ги осъдя за много пари."  (Вариант на "американската мечта")

"Изобщо не съм дебел, само съм малко подпухнал."

"Метаболизмът ми е бавен, затова съм пухкав."

"Истинските дами тежат на мястото си и никога не са припряни."

"Диетите са пълна глупост, защото след тях пак трупам килограми до небесата."

И така нататък, и така нататък...

Всичко това сме го чували вече под една или друга форма и сме свикнали да го търпим. В крайна сметка дебелаците са били подложени на немалко подигравки през живота си - нормално е да са объркани и да си търсят оправдания, вместо решения.
От няколко години обаче набира сили един нов лозунг. Нов символ верую, проповядван с религиозен захлас, опиянение и фанатизъм:

"Не съм аз дебел, а огледалото е криво и тясно!"

"Забранете си да си казвате истината за вашето тяло!"
(На английски лозунгите са кратки и запомнящи се - звучат така: "Cut Fat Talk" или "Fat Talk Free"):



А някаква британска министърка ("министърка на равните права", явно има и такива изгъзици в Англия) направо е обявила, че трябва да се забрани думата "паласки" ("Muffin tops"), защото за последните 10 години било станало нормално жените да са с паласки. А тая дума ги била обиждала, видиш ли...

Според мен това е нов етап в интелектуалното падение на човека към неспособност да се оцени критично реалността. По-голямо затъване дори от розовия сапунен мехур на "позитивното мислене". Възторг от инфантилната фантазия и поредна капитулация пред неспособността да си решиш личните проблеми. Това е като посягането с две ръце към "спасителната сламка" на обречения да се удави.
Това е също и нов повод да се оправдае създаването на трайна психологическа зависимост от онези развлекателни продукти на хранителната индустрия, които са напълно излишни на човешкия организъм и съвършено чужди на здравословното хранене (т. нар. "Junk food").

И няма как да не се запитам - ако дебелите хора (с тресящи се шкембе, паласки, дебели бедра и трътлести задници), вместо да се напъват непрекъснато да лъжат себе си, вложат тази енергия в действия да живеят по-здравословно и активно, дали няма тялото им по естествен път да стане такова, че да си го харесат? При това наистина?
Дали тогава няма да изчезнат и поводите да обсъждаме глобалната епидемия от затлъстяване в развитите страни? Какво може да е решението?

Аз мисля, че ни трябва само малко истина. И смелост да я погледнем в очите.
Пречи ни единствено упорството на глупостта.

Но все пак, понеже простотията си е простотия, а тя бива осмивана от нормалните хора - един виц от Urban Dictionary:

Определение за "Fat talk" 

Това е когато дебели хора си говорят.

Например:

Дебела жена 1: Ти опита ли новия Биг Мак? 

Дебела жена 2: Не, вкусничък ли е? 

Дебела жена 1: Да! Взех си големия - разкошен е! Изядох го за две минути. 

Дебела жена 2: MMMMMMMMMMMMMMMM!