Тънка червена линия

"Сутрешен" протест срещу "Вечерен" протест за оставка на кабинета "Орешарски"

Мая Манолова в момента за кратко работи като заместник председател на Народното събрание, затова често я интервюират във връзка с искането за оставка на този парламент и правителството, излъчено от него.
Днес тя си позволи да сравнява хората, протестиращи сутринта, с тези, които протестират вечерта:

"Лицата, които виждам сутрин около парламента, са различни. Те не са тези, които вечер идват с усмивка да изразят своя гняв, а са изпълнени с омраза. Това са хора, които със сигурност нямат никакво желание за диалог. Аз правих няколко опита да разговарям с окупиращите парламента, но насреща имаше крясъци, викове и летящи предмети." (източник: vesti.bg)

Тъй като аз присъствам и на двата протеста, реших да ги съпоставя:

"Сутрешен" протест (пред сградата на Народното събрание):



"Вечерен" протест (пред сградата на Министерски съвет):


Аз лично някаква съществена разлика не виждам.
Ако изключим това, че хората сутрин са по-малко на брой, предвид забързаното време на сутринта.

Мисля си, че Мая Манолова не харесва сутрешния протест, защото й се налага да го вижда лично. Мисля си също, че ако повече й допада "Вечерният" протест, би могла да дойде и да попита хората какви са им исканията.

Понеже не добавих субтитри към видеото, може би Мая Манолова ще се затрудни да разбере исканията на протестиращите, затова ще я улесня - думата, която се произнася на висок глас, е "ОСТАВКА!".

БСП: за да задържим властта, трябва да увеличим броя на бедните

Цел на всяка партия е властта. За да има власт, тя трябва да има повече избиратели.
Избирателите на БСП са бедните и безперспективните:



Колкото по-малък е техният брой, толкова повече губи БСП като партия.
И обратно - ако броят на бедните и хората без перспектива, оцеляващи ден за ден, се увеличава, това е добре за БСП.
Затова всички политики на БСП имат за цел увеличаване на този брой.
А липсата на морал и престъпното минало на БСП нямат никакво значение...

И пътят, и истината, и животът...

Да ме прощават религиозните люде за заглавието, но не се сдържах. Следващите редове не съм ги писал аз, те са копие на коментар във фейсбук групата за протестите, искащи оставката на кабинета "Орешарски". Авторът им е Pavlin Stoyanov (изписвам го без транслитерация):

Оказа се, че една приятелка е видяла във вестник (на Пеевски и Корпоративна банка) промоция на телевизори. Купила си телевизор от магазин Техномаркет (на Пеевски и Корпоративна банка) и решила да се похвали на своя приятелка. Обадила й се през мобилния оператор "Viva com" (на Пеевски и Корпоративна банка), поговорили, след което седнала да си провери електронната поща чрез интернет-доставчика (на Пеевски и Корпоративна банка). Написала два-три отговора, уморила се и запалила цигара от Булгартабак, произведена в тютюневата фабрика (на Пеевски и Корпоративна банка). Наляла си чаша вино от "Телиш" на Пеевски и запяла от удоволствие. Приспала се с филмче по телевизията (на Пеевски и Корпоративна банка), решена на сутринта да изтегли пари от банката (на Пеевски и Цецо Василев) После щяла да пусне сигнал до ДАНС (на Пеевски и Корпоративна банка). Честито!

Към участниците в "контрапротеста", подкрепящи Пламен Орешарски

Аз съм от протеста, който иска оставката на Пламен Орешарски.

Поисках участие в тази група, за да обясня какви са моите мотиви за искане на тази оставка.

Първо да кажа, че аз съм от хората, които нямат свой представител в парламента от доста години и парламенти, въпреки че гласувам на всички избори. Толкова години, че вече ми е все едно коя точно партия е на власт.

И все пак ЗАЩО искам оставка ли?

Убеден съм, че оставката е необходима, за да започнат така исканите от всички нас (тук съм убеден, че включвам и вас) промени. Промени във всички партии. Промяна в отношението на партиите към техните избиратели.

Сега какво имаме:

• Пълна пародия на предизборна кампания, състояща се от взаимно клепане - никакво уважение към избирателя;
• Пълно незачитане на направени предизборни обещания - никакво уважение към избирателя;
• Пълно безхаберие и нагло безочие при административните назначения, проявили се чрез безброй "калинки" при предишните и индивиди със скандална известност при настоящите.

Затова нека изпратим партиите на поправителен изпит.

Нека се явят още веднъж на избори - този път както трябва.

Този път я има и гражданската енергия за това - чувствам го у хората на протестите.

А това бяха коментарите, които получих, преди публикацията да бъде изтрита:

А това е видео от митинга на тези хора, който беше в подкрепа правителството на Пламен Орешарски:

Имам си една мечта...

Не съм против никоя партия.
Една партия щом я има, значи има хора, които са убедени, че трябва да я има.
Аз не съм против тези хора.
Различни сме. Та ние в офиса, дето сме пет човека, не можем да се разберем на колко градуса да е климатикът. Как да очаквам, че някой друг ще разбере напълно моя светоглед и моя избор. Или обратно - аз да разбера.
Различни сме, знам го.
Но докато сме били заети да сочим с пръст различията си, нещо е станало. Някаква зла болест е нападнала нашите партии. Всички партии. Заради тази болест нашите партии вече не ни познават и не искат да си говорят с нас. Вместо с нас, те си говорят с някакви тъмни уродливи фигури зад завесата.
Сигурен съм, че можем да избавим нашите партии от болестта.
Трябва ни само здрав разум, непоколебимост и упоритост.
Провинилите се трябва да накажем сурово. На разкаялите се да простим.
И да продължим нататък. С различията си.

Гаврата на Орешарски

Гавра...
Ще ви кажа какво е гавра.
Това е вид издевателство, подигравка с някой човек или група от хора.
Беше много разпространено в армията спрямо новобранците, когато армията беше наборна.
"Телеграма" е гавра, при която на заспал човек слагаш хартия между пръстите на краката му и след това запалваш хартията. По-чувствителните хора се събуждат и стряскат, но съм виждал и много случаи, в които цялата хартия изгаря, а човекът продължава да си спи.
Омазване на лицето на заспал човек с паста за зъби - много неприятен тип гавра, при която не се събуждат от сън само най-дебелокожите.
"Мамба" обаче е такава гавра, при която всички се събуждат с крясък. При нея няколко човека вдигат спящия човек с дюшека и го преобръщат. Стресът е много голям.

В краткото си битие на премиер лицето Пламен Орешарски успя да ни демонстрира цял оркестър от гавра след гавра с хората - с цигарения дим в заведенията, с шистовия газ, с рестарта на проекта АЕЦ "Белене" и т.н. По-чувствителните се будеха и реагираха.

Всичко това обаче не беше достатъчно на лицето Пламен Орешарски и то с цялата си наглост ни приложи най-грубата от всички гавра. Гавра, която разстърси изцяло всеки човек, който има някакво усещане за добро и лошо, за уместно и скандално, за правилно и абсурдно...

Наложи кандидатурата на Делян Пеевски за ръководител на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС)!

Това е същото, като да избереш педофил да се грижи за деца.
Това е същото, като да сложиш вълк да ти пази овцете.
Това е същото, като да сложиш мафиотски бос да се бори с мафията.

Казано иначе, това е скандално, абсурдно и гавра с хората. Едновременно!
И хората реагираха - поискаха този смахнат индивид (Пламен Орешарски) да си заминава:

Да затапиш рога на изобилието

Следващия път, когато пророним крокодилски сълзи, че сме "най-бедните" роднини на европейците, трябва да се сетим каква глупост извършихме (и продължаваме да извършваме) тия дни.

За какво става дума?

Според Електроенергийния Системен Оператор в страната ни има сериозен дисбаланс между произвеждана и потребявана електроенергия - много повече се произвежда, отколкото се употребява. На практика през последните дни потреблението на електроенергия в страната може да се задоволи напълно само от двата блока на АЕЦ "Козлодуй" (това е около 30 процента от цялото електроенергийно производство).
За да се постигне баланс, от началото на миналия месец (3-ти април, 2013 г.) започна ограничаване на производството на електроенергия. Засегнати са всички производители - топлоцентрали, заводски централи, АЕЦ, фотоволтаици, вятърни централи, водни централи.

Но ако топлоцентралите, АЕЦ и заводските централи изразходват ресурс, който е оскъден или напълно липсва в България, то фотоволтаичните централи, вятърните централи и водните централи работят с местен, български ресурс. Наш ресурс, който при това е в неизчерпаеми количества - слънце, вятър, валежи.
Единственото, което е в ограничени количества, това са приборите, с които достигаме до този ресурс - фотоволтаичните централи, вятърните централи и водните централи.

Ние обаче решихме да си дръпнем шепите и да оставим тези богатства да се сипят около нас, без да можем да ги достигнем. Вместо това отидохме до килера и посегнахме към личните си запаси...

Питам се, колко трябва да си беден, за да постъпиш така?
И беден на какво - на пари, на природни дадености, или на акъл?!

Такса "Сградна инсталация" - две мнения

Мнение 1:
Колкото повече топлинна енергия използват хората около мен, толкова по-топло става и при мен. Чрез такса "Сградна инсталация" е справедливо аз да поема част от сметката на съседите си.

Мнение 2:
Чрез такса "Сградна инсталация" аз плащам за топлинните загуби на съседите си. Колкото повече загуби имат те, толкова повече плащам аз. Такса "Сградна инсталация" е изключително несправедлива, защото така съседите ми решават колко топлина да използвам и плащам. А аз бих искал сам да определям колко топлинна енергия да използвам.

Народът срещу произвола на енергийния феодализъм

Често ще срещнете фразата "енергиен монопол".
Монопол значи, че имаш само един възможен избор. Ако ти изнася, го правиш, ако не, оправяй се сам.
При феодализма нямаш нито един възможен избор. Изборът вече е направен от друг, а на теб ти остава единствено да плащаш крепостен данък. Колкото ти поискат, толкова.

"Крепостен роб на Топлофикация"

В положение на такъв енергиен феодал е Топлофикация.
Ако си им абонат и живееш в етажна собственост, нямаш никакво право да кажеш "не ви искам повече". Не можеш да затвориш кранчето на радиатора и да не плащаш нищо, защото съществува феодалното право "сградна инсталация". Чрез "сградна инсталация" ти взимат половината на пълното ползване, въпреки че нищо не си ползвал.
От това положение на хората им писва и все по-често излизат на улицата:



Решението
То е описано в Директива на Европейската общност номер 32 от 2006 година, отнасяща се до енергийната ефективност. В чл.13 от нея е записано следното:

"Държавите-членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания, при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване."

Казано с други думи, необходимо е да се създадат условия за справедливост при отчитането и възможност за пълен контрол върху потреблението за всеки потребител.
В момента вървят програми за енергийна ефективност, при които с европейски средства сградите се санират. Интерес към тях почти напълно липсва. И това е съвсем разбираемо - ако кранчето на чешмата ми е нарочно направено да се затваря само наполовина, то каква ми е ползата да си сложа ново кранче, което пак ще се затваря само наполовина? Или каква ми е ползата да сложа топлоизолация, ако сметката ми за отопление ще си бъде все същата "сградна инсталация"?

Затова, вместо да се хвърлят парите от европейските фондове за глупости (саниране на сградите), нека те се използват за създаване на условия за "точно отчитане на реално консумираното количество енергия от крайния потребител". А думите "сградна инсталация" да се задраскат от порочните сега закони и наредби - загубите в сградата трябва да се разпределят между абонатите пропорционално на реалното им потребление.

След това оставете инициативата в ръцете на хората - те сами ще решат дали им е изгодно да дадат пари за саниране на жилището си. И без това повечето хора в момента го правят без да "усвояват" европейски пари.

5 "безгрешни" технологии и "грешните" хора

1. Какво е лошото на комунизма?
Някой ще каже, че при него има изкуствена "уравниловка" между хората. Че изключително интелигентният и можещ човек се приравнява насила с простака и некадърника.
Това обаче не е заложено в идеята за комунистическо общество. То е следствие. Идеята е перфектна, хората обаче не са.
Лошото на комунизма е, че хората са неудържимо привлечени от тази изумително красива и съвършено непостижима идея.
В момента от тази чума ни пази единствено споменът за уродливия резултат от високорисковия експеримент с обществата на стотици милиони хора.



2. Какво е лошото на ГМО?
Това е технология, която дава в ръцете на човека "божествената" възможност да се разпорежда с какви черти (функции, характеристики или свойства) да се роди някакъв организъм. Или поне да поправи грешките в случайността и играта на гените. Да излекува уродливостите. Да победи природата в борбата с лошите климатични условия. Да нахрани гладните...
Идеята е изумително красива.
Лошото е, че в момента нямаме друга защита срещу тази красота, освен здравият разум на шепата учени, занимаващи се със сложните проблеми на околната среда. Този здрав разум, който ни казва, че човекът не може да предвиди безкрайното множество от рискове, когато променя основите на нещо живо. Че това променено живо нещо после може самостоятелно да променя други живи неща. И то тогава, когато е много далеч от контрола на човека и неговите "безгрешни" технологии. Промени, за които най-удачно вероятно е само сравнението с Кутията на Пандора от древногръцката митология.

3. Какво е лошото на АЕЦ?
Това е технология, която може да осигури на човека енергия, идваща от самата сърцевина на всичко съществуващо - енергията на атома. Такава е и енергията, създавана в звездите и нашето слънце. С пълната власт над тази енергия човекът би станал независим от произвола на природните стихии не само на нашата планета, но и където и да е във вселената.
Бленувана идея.
И почти реалност - създадените от човека технологии за власт над тази енергия са защитени срещу всякакви технически грешки. Защото грешките, водещи до аварии, се допускат само от човек. Това показва практиката досега. А нямаме защита срещу човешките грешки. От могъщата сила на изпуснатия атом ни предпазва единствено чистата случайност. Но често виждаме, че случайността е несигурен защитник. А гибелният злодей тук - радиацията - е невидим за човешките сетива.

4. Какво е лошото на повсеместния контрол върху хората?
Чрез технологиите за следене на хората ще знаем всеки къде се намира в момента и какво прави. Ще имаме увереността, че живеем в един сигурен свят. Свят, който можем да държим под око. Няма да се притесняваме за нашите близки, за децата ни на улицата. А отклонилите се от правия път хора ще бъдат веднага идентифицирани и поправяни. Технологията за такава цел отдавна съществува и тя е напълно обективна.
Идеята е една осъществима мечта.
Само че... кой ще насочва технологията? Кой ще решава кой се е "отклонил от правия път"? Някой човек, който не допуска грешки ли? Някой, чиято почтеност е извън всякакво съмнение? Кой е той?
Засега светът няма друга защита от тази идея, освен здравият разум на оскъдно малцинство хора, припомнящи отношението между сигурността и свободата. Както и няколко художествени произведения, сред които е и филмът, от който е представеният по-горе откъс.

5. Какво е лошото на хидравличното разбиване (фракинг) за добив на шистов газ?
Чрез тази технология човекът може да извлече и най-малките мехурчета енергия дори от безплодната скала. Шистов газ. Когато другите изкопаеми горива привършват, това изглежда като възможност за съвсем ново начало. Изглежда като брилянтна идея. Технологията е сигурна, безгрешна... дотам, докъдето можем да я виждаме.
Но колко надълбоко можем да надникнем?
Имаме ли "безгрешна" технология, която да ни информира какво се случва на няколко километра под повърхността на земята? Ако поради нечия грешка на голяма дълбочина се инжектира отрова, ще можем ли да разберем къде ще попадне тя? И след колко време? Може ли някой да даде категоричен отговор на такъв въпрос?

Рискът е неизвестното в едно уравнение.
Изброените по-горе технологии безспорно носят полза за човека. Но тях ги свързва едно нещо - пълната неизвестност относно границите на опасността. При тези няколко случая никой не може да каже колко големи биха били щетите, ако нещо се обърка. Ако някой човек направи грешка. Единствено можем да се научим да избягваме употребата на тези технологии. Поне засега.

Коментар за хонорар, или за платените писачи в интернет

Когато участват в дискусия в публичен интернет форум или социална мрежа, може би много хора си задават въпроса кои от коментиращите защитават лична позиция и кои изпълняват чужда поръчка срещу заплащане.
Особено ония коментиращи, които не са съгласни с нас!

Публикуването на поръчкови коментари срещу хонорар се използва за комерсиални (корпоративни) или политически цели. То със сигурност силно опорочава дискусията във виртуалното пространство.
Но нима коментатори на хонорар не са и всички професионални журналисти?

Някои дори виждат избягването на тоя феномен чрез насилствено намаляване на анонимността в интернет:

"изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта"

Работата обаче е там, че нечии три имена не говорят абсолютно нищо на хората, които не са срещали въпросната личност на живо. Трите имена са просто думи. Снимката - просто нечия снимка. Тези атрибути по никакъв начин не намаляват анонимността на участниците във виртуалната дискусия.
Например дали ще съм silvercoin, или ще съм Иван Петков Иванов*, огромното мнозинство хора не ме познават лично и за тях си оставам анонимен. И никой не може да знае със сигурност какви са целите на "анонимния" silvercoin или "неанонимния" Иван Петков Иванов.

А и всяко публикувано мнение в интернет е... нечия лична позиция.

Затова аз разделям коментарите в интернет на два основни типа:

1. Допринасящи за дискусията.
2. Пречещи на дискусията.

Коментарите, които допринасят за дискусията, са такива, които:
- изказват и аргументират теза (позиция, мнение);
- показват факти, които са лесно проверими от останалите участници в дискусията.

Коментарите, които пречат на дискусията, са такива, които:
- изказват теза, твърдение, оценка, но без аргументи за нея (примери: "Това е пълна глупост",  "Той е най-добрият президент досега", "АЕЦ "Белене" няма алтернатива", "Браво!", "Отдавна трябваше да го изгонят" и др.);
- показват факти, които е трудно или невъзможно да бъдат проверени от останалите участници в дискусията (това най-често са лъжи, тук използвам принципа "което не може да се докаже, значи не е достоверно");
- отклоняват вниманието към несъществени въпроси (примери: "Защо казваш/правиш това, а не онова...?", "Защо не си правил това тогава, а го правиш сега...?", "Има много по-важни теми от тази" и др.)
- изразяват само емоция (примери: "Тоя/тая ме побърква", "Не мога да я понасям тая", "Много ме кефи" и т.н.).
Нямам рецепта за реакция към двата типа коментари. Винаги зависи от конкретния контекст.

Анонимността в интернет създава порок в един единствен случай - ако е налице феноменът "мъртви души". Т.е. когато един човек се представя за много хора (например чрез голям брой различни регистрации в социалните мрежи). Проблемът съществува поради склонността на хората да си формират мнение в зависимост от статистиката - избират да подкрепят онова мнение, което има най-много поддръжници.

Във всички останали случаи считам, че анонимността в интернет допринася много повече за автентичността на дискусията - под закрилата на анонимността човек много по-искрено заявява позицията си. Защото анонимният няма никакви причини да бъде лицемерен...
______________________
* Името е само за илюстрация

Резултатите от референдума удариха звучен шамар на глупостта

Изключително нисък интерес към пошлия цирк на измекярите от БСП, Атака и ВМРО. Участието на хората в този "партиен плебисцит" едва достига прага на 20-те процента (отдолу или отгоре - да спорят социолозите).
И трябва да се има предвид, че над 40 процента от тези 20 процента са си направили труда да се разходят до мястото за гласуване единствено, за да кажат "НЕ" на глупостта!
"НЕ" на чудовищната глупост и измама АЕЦ "Белене".

Надявам се в началото на лятото това "НЕ" да се превърне в "СБОГОМ" и за изброените по-горе измекяри.

АЕЦ Белене - уроци от други страни. Алтернативите

Често чувам изказвания от рода на: "Колкото и да е лош един АЕЦ, той няма алтернатива."
Алтернатива обаче не само има, но и тя е много по-добра по всички показатели за сравнение спрямо един АЕЦ.

Ще кажете, че няма как да не се намери слабо място и на алтернативата.
Няма да скрия, че алтернативата с възобновяемите енергийни източници има един много голям "недостатък" - взима хляба на енергийните монополи и го дава в ръцете на гражданите. Точно това се случва в Германия:



Енергийните монополи - Топлофикация, НЕК, Електроразпределителните дружества - са се сраснали с държавата и политиците. Тези монополи ще ореват света, ще подкупват, ще заплашват и ще лъжат - само и само да ви задържат в плен на крепостничеството да им бъдете вечните клиенти.

Никога да не знаете каква ще ви бъде следващата сметка.
Никога да не знаете с колко ще се вдигне цената на тока и парното и кога.
Никога да не знаете кой и с какви мотиви взима решение колко пари му дължите.

Ето, днес прочетох един от най-перверзните дитирамби, писани някога в култа към монополистите. Обичайно, това е парцалът "Дума", написан от някой си Иво Атанасов:

Този нелеп трубадур на сервилността всячески се опитва да обясни на читателя си, че той (читателят) не е в състояние да се грижи сам за себе си, затова... му трябва нов АЕЦ. С циркаджийски напън, за какъвто вече писах, той сравнява възможността за енергийна независимост на хората със саморъчно направените компоти, суджуци и козунаци.

Но аз мисля, че сме най-бедните в Европа, точно защото непрекъснато ни спъват в стремежа да проявим потенциала си. А човек показва най-доброто от себе си тогава, когато е независим.

А можем ли да стигнем германците?
Вижте пак филмчето по-горе и преценете сами.
АЕЦ "Белене" има много по-добра алтернатива.

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 4 - Цензура

Тази публикация засяга достъпа до информация за това как влияят повишените нива на радиация върху човешкото здраве и живот.

Радиоактивният отпадък е невидим. Разправят, че радиоактивният отпадък е много малък по обем - за един човек отпадъкът се събирал в "чаша" или "шепа" за целия му живот. Но се пропуска да се отбележи, че една нищожна част от този "малък по обем" отпадък може да му отнеме живота. Като го отрови, попадайки във водата или храната му.

Но този отпадък е опасен не само защото е силно отровен. Той има друга особеност - радиоактивен е. И тази радиоактивност причинява у човека ракови заболявания и уродства.

Урокът е от Световната здравна организация (СЗО) - разбираме как информацията за опасностите от повишената радиоактивност след аварията в Чернобил през 1986 г. никога не е стигнала до обществото заради цензура. Нещо повече - изследванията за влиянието на тази радиоактивност за по-дълъг период от време - са били прекратени по препоръка на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ):

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 3 - Приемлив риск

Следващият урок отново е от Франция. Авторите задават въпроса какво означава "приемлив риск" - как възприемат тази фраза хората и какво реално се крие зад нея, когато я използват експертите по ядрена безопасност:

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 2 - Живот край реактора

В тази публикация се спирам на проблемите с навременното информиране на населението, ако се е случила авария или инцидент в атомната централа.

Урокът е от Франция - собствениците на АЕЦ нямат никакъв интерес да информират гражданите при случай на инцидент. Изчакват нещата да си отминат, а информация излиза само в краен случай.

Конкретно тук става дума за аварията в Трикастен през 2008 г., която се класифицира като авария от 1-ва степен по скалата от 0 до 7. Има масивно изтичане на необогатен уран в няколко местни реки, като концентрациите надвишават нормалните над 1000 (хиляда) пъти.
Собственикът на АЕЦ предоставя информация със закъснение от цели 12 (дванайсет) часа:

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 1 - Строителен контрол

Както писах в предишната си публикация, безценното и изключително кратко време преди референдума за развитието на атомната енергетика в България се използва от инициаторите му главно за заблуда и разказване на вицове.

А за да вземе решение, човек трябва да знае какво ще спечели и какво ще загуби от него.

Информацията за това какво ще спечели обществото от АЕЦ "Белене", се оказа чиста лъжа. Въобще информацията за ползите от атомната енергия в бъдеще е изцяло в сферата на спекулациите.
Далеч не така стоят нещата по отношение на загубите и рисковете. Тук разполагаме с опита на други държави, от чиито грешки можем да научим много.
В няколко последователни публикации ще се спра на негативния опит на други страни при строителството и експлоатацията на атомни електроцентрали.

Първият урок е от Финландия - строителите на АЕЦ нямат интерес строежът да бъде качествен. За тях по-важен е факторът време, а този строеж закъснява вече с много години:

БСП превърна кампанията за референдума в пошъл цирк

Повече от половината от хората в страната не са запознати изобщо, или имат съвсем малко информация относно ядрената енергетика. Само след седем дни ще се гласува на референдум за развитието на ядрената енергетика в България. Един месец преди него стартира информационна кампания.
Вместо информация обаче, гражданите получават от инициатора на референдума (Българска социалистическа партия - БСП) само безпардонни лъжи и долнопробен цирк, примесен с лозунги:

БСП вдигна двойно цената на тока и на АЕЦ "Белене"

Наскоро писах за изумителните сметки на БСП в пропагандната им кампания за АЕЦ "Белене".
Същите тези (БСП) обвиниха консултанта по проекта HSBC в лъжа заради оценката му, че тази атомна централа ще струва малко над 10 милиарда евро (или около 20 милиарда лева). Твърденията на БСП тогава бяха, че цената нямало как да бъде повече от 4-6 милиарда евро (т.е. около 8-12 милиарда лева), при цена на тока от 4 (четири) стотинки за киловатчас:

Това беше до вчера.

Днес се твърди (Петър Димитров от БСП), че токът всъщност щял да струва към... 8 (осем) стотинки и отгоре за киловатчас:

Ще кажете, че където са 4, там са и 8 стотинки. Нали са все "стотинки".

"Стотинки" са, ама са два пъти повече. И няма никаква разлика между тази лъжа и лъжата, че АЕЦ "Белене" ще струва 10 милиарда лева, вместо 20 милиарда лева.

Що се отнася до тези милиарди, БСП твърдеше, че цената на АЕЦ "Белене" щяла да бъде около 4 (четири) милиарда евро - във филма си "Истината за АЕЦ Белене":

Във вчерашния си брой в-к "Дума" пише, че централата вече щяла да бъде над 8 (осем) милиарда евро:

Или отново два пъти повече.
Остава един много важен въпрос - какви цени на тока и централата ще обяви БСП утре...

АЕЦ "Белене" - показатели за информиран избор

Когато давам пари за някакъв продукт, винаги търся възможност за сравнение между всички алтернативи. Предстоящият референдум е вид решение за покупка.

Направих тази схема по показатели, които лично за мен са важни. Сравнението е между палитрата от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), основно (но не само) представени от водни електроцентрали (ВЕЦ), фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ), вятърни електроцентрали (ВтЕЦ) и електроцентрали с биомаса - от една страна, а от друга - планираната нова атомна електроцентрала (АЕЦ) "Белене".

Сравнение между ВЕИ и АЕЦ "Белене"

Информационната кампания за АЕЦ "Белене" - в нокаут

В глобалната енциклопедия Уикипедия пише, че нокаут е "състояние, в което единият от противниците е повален на земята и не може да се изправи със собствени сили в определеното от съдията време".
"Противникът" в тоя спектакъл изглежда е информационната кампания за референдума за АЕЦ "Белене".
Информацията е досаден противник и на двамата съорганизатори на референдума - БСП и ГЕРБ.

Вчера писах за абсурдните сметки на БСП, които са очевадни за всеки, дето е чувал за таблицата за умножение.
Днес Бойко Борисов се обадил в студиото на някаква телевизия и обявил, че ще разпореди на съпартийците си да гласуват с "НЕ" на референдума:

"Премиерът Бойко Борисов се обяви категорично против АЕЦ „Белене”. „Извън референдума ние сме за изграждането на седми реактор на АЕЦ „Козлодуй”, обяви той. „За референдума моето указание към партията ще бъде „не”."

Ясно е всеобхватното мнение на Бойко Борисов по проблема с АЕЦ "Белене", обаче "НЕ" на референдума би трябвало да значи и "НЕ" за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй". Нали? Защото въпросът в него гласи:

"Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала"

И защото ядрената електроцентрала не е конкретно място в пространството, а е просто нова ядрена мощност.

Има една дума в наше село - "размертикосан". Използва се със значение на "неподреден", но с по-силно внушение и патос. Целта изглежда е страничният наблюдател, който разчита да бъде информиран в "информационната кампания", всъщност да се окаже напълно размертикосан и ошашавен. И в резултат - да откаже да се интересува от тоя "нечий друг" проблем.

Редакция: 09-01-2013
Не мога да се сдържа да не илюстрирам публикацията си с карикатурата на Христо Комарницки от вчерашния брой на в-к "Сега":

Борисов и Станишев в общ пирует за АЕЦ "Белене".
Лентата на Борисов (да се разбира като "мнението на Борисов по темата за нов АЕЦ") криволичи почти непроследимо, но все пак описва пълния контур на атомния символ. В тази привидна "бъркотия" се намесва Станишев, който с ловък финт с топка (да се разбира като "подписка за референдум") придава завършен вид на ансамбъла за "мирния атом" в Белене.

Комарницки е гениален в простотата на графичния изказ!
А политическото разделение на "управляващи" и "опозиция" е обикновен мираж. Какъвто е бил винаги.

Как "2+2" прави "200 милиарда"

За съжаление не съм запознат с техниката на тоя фокус и няма да успея да го опиша в публикацията. Скромните ми познания по математика се придържат само към това, което съм научил в училище.
БСП обаче преодолява със завидна лекота тези "измислени" математически ограничения, което води до твърдението, че АЕЦ "Белене" ще постигне за 60 години експлоатация... "близо 200 милиарда абсолютна печалба" (виж изображението):

Може би уловката е в думичката "близо". Не е дефинирано какво значи това "близо" - може да е приближение от 10%, а може и да е 10 000%.
Защото ако смятаме уравнението по учебникарските математически закони, то се получава следното:

60 години, умножено по 16 милиарда кВтч електроенергия на година, умножено по 0,04 лв за кВтч, то се получава числото 38 400 000 000.
Това число се чете така:

трийсет и осем милиарда и четиристотин милиона

Това обаче не е "абсолютна печалба". Това число се получава, ако допуснем, че АЕЦ "Белене" работи непрекъснато 60 години, на пълен капацитет, продава всеки произведен киловатчас електроенергия по 4 стотинки и няма нито стотинка капиталови и производствени разходи (т.е. няма заеми, не купува гориво, няма ремонти и не плаща никакви заплати).

Сигурно се питате откъде съм решил, че за една година АЕЦ "Белене" ще произвежда 16 милиарда кВтч? От твърденията на БСП:

Или пък откъде накъде цената на един киловатчас електроенергия ще струва 4 стотинки? От твърденията на БСП:

Откъдето следва, че или математическите закони в учебниците не струват пет пари, или БСП отново най-просташки лъже.

Е, страницата си е тяхна, могат да си пишат в нея всякакви глупости. Нали?