четвъртък, 25 септември 2008 г.

Трябва да те държа под око...

... иначе кой знае какви ще ги свършиш.
Нали "хората са всякога лоши, докато не им бъде наложено да бъдат добри". На Макиавели това е свършило работа като обосновка за необходимия контрол в обществото.
Общоизвестно е, че малките деца, изоставени от контрола на родителите си, са склонни да вършат неща, твърде малко от които бихме назовали чистосърдечно полезни и добри. Този контрол е необходим и обществото е определило възрастта 18 години като приемлива за отпадането му. После идва другият контрол...
- Но кой е в ролята на "родител" при този контрол върху пълнолетните членове на обществото?
- Какви са допустимите средства за този контрол?
- Къде са границите на гарантираното от Конституцията право на личен живот?
Обществото не е единодушно по тези въпроси и е оставило решението в ръцете на други. Но какви са тези други и доколко е доказан високият им морал - това в очите на гражданството е величина със случаен характер.

Не мога и нямам претенциите да мога да дам категоричен отговор на тези въпроси. Нито на въпроса дали ще рухне обществената сигурност, ако изведнъж изчезнат всички камери по улиците, всички подслушвателни устройства, всякакви специални разузнавателни средства... следенето на трафика в Интернет... Но мога и виждам, че "неудобни" записи от камери изчезват мистериозно, записи на разговори се използват за изнудване, уж "секретни" (т.е. които не могат да бъдат публикувани) записи се използват за опозоряване и клеветене...

Сега вече тази наблюдателница се пренася в световната мрежа. В Интернет, направил света едно по-социално място и сближил хора от двата края на света.
И в този социален свят шепа хора, една шайка с много пари и силно лоби, имат претенциите да определят кое е "законно" и кое не в мрежата. Тези хора не са избрани от обществото, но те имат власт върху избраните. Те искат да контролират Интернет. Те обаче са малко.

Много сме ние, които не сме единодушни относно личната си свобода. Но нека това се промени. Нека се съберем и покажем, че държим на правата си. И че наистина сме повече и по-силни. Датата е:

11 октомври, 2008 година


Тогава и светът ще бъде с нас и ние ще сме с него. За повече информация следете тези източници (клик върху банерите):




събота, 6 септември 2008 г.

Коце Маца пак се омацал

Пипнали го по наставление от "Интерпол" във Византийско, още се пляскат по челото защо не е станало в България, но по-натам може и да се осветли. Иначе момчето е напористо и работливо, не си е мило ръцете от зората на 90-те години и се говори, че немците баш затова му пуснали потерята. Други пък иначе разправят, но и това ще излезе.

А на нашето момче евала да му направиш, занимава се с обширна обществена дейност - и в политиката, и в спорта, и в... държавния резерв. Виж сега, това за държавния резерв е старо и неактуално - отпреди цели две години е и дори и полицаите вече не ги вълнува професионално (това и генералният комисар на МВР Павлин Димитров ще го потвърди). Ама отмъкнал там няколкостотин хиляди тона жито и още почти толкова нафта. Ми кво толкоз, имал възможност, запасил се човекът. Сега е общински съветник в Петрич, обаче като нищо го мешат и със самия кмет (гърците се уплашили да не са уловили цял кмет, та питали посланика ни там, е, не са, леко да им е).

А преди година и кусур Коце Маца се пипна за зелено - сложиха го съпредседател на "Зелен Алианс", барабар със съкилий... със съучаст... с партньора му по "жътва" на държавно резервно жито Димитър Бухларски. Тандемът доскоро гордо стоеше на ръковИдното място на страницата им в Интернет, но наглостта си има своите граници и го махнаха.

В казания "Зелен Алианс" влизат "Български зелен кръст", "Движение за зелена България", "Зелени патрули" (на Амадеус Кръстев) и др. такива. От тях се пръкна едно политическо отроче - "Зелена България", за които писах миналата година на същата дата:
Зелена ли е "Зелена България"

После тия същите се събраха с шайката на Александър Каракачанов и подредиха обща партия "Зелена партия/Българските зелени".
Бе ей така се вият и сучат житейските пътища на хората...