Резултатите от референдума удариха звучен шамар на глупостта

Изключително нисък интерес към пошлия цирк на измекярите от БСП, Атака и ВМРО. Участието на хората в този "партиен плебисцит" едва достига прага на 20-те процента (отдолу или отгоре - да спорят социолозите).
И трябва да се има предвид, че над 40 процента от тези 20 процента са си направили труда да се разходят до мястото за гласуване единствено, за да кажат "НЕ" на глупостта!
"НЕ" на чудовищната глупост и измама АЕЦ "Белене".

Надявам се в началото на лятото това "НЕ" да се превърне в "СБОГОМ" и за изброените по-горе измекяри.

АЕЦ Белене - уроци от други страни. Алтернативите

Често чувам изказвания от рода на: "Колкото и да е лош един АЕЦ, той няма алтернатива."
Алтернатива обаче не само има, но и тя е много по-добра по всички показатели за сравнение спрямо един АЕЦ.

Ще кажете, че няма как да не се намери слабо място и на алтернативата.
Няма да скрия, че алтернативата с възобновяемите енергийни източници има един много голям "недостатък" - взима хляба на енергийните монополи и го дава в ръцете на гражданите. Точно това се случва в Германия:



Енергийните монополи - Топлофикация, НЕК, Електроразпределителните дружества - са се сраснали с държавата и политиците. Тези монополи ще ореват света, ще подкупват, ще заплашват и ще лъжат - само и само да ви задържат в плен на крепостничеството да им бъдете вечните клиенти.

Никога да не знаете каква ще ви бъде следващата сметка.
Никога да не знаете с колко ще се вдигне цената на тока и парното и кога.
Никога да не знаете кой и с какви мотиви взима решение колко пари му дължите.

Ето, днес прочетох един от най-перверзните дитирамби, писани някога в култа към монополистите. Обичайно, това е парцалът "Дума", написан от някой си Иво Атанасов:

Този нелеп трубадур на сервилността всячески се опитва да обясни на читателя си, че той (читателят) не е в състояние да се грижи сам за себе си, затова... му трябва нов АЕЦ. С циркаджийски напън, за какъвто вече писах, той сравнява възможността за енергийна независимост на хората със саморъчно направените компоти, суджуци и козунаци.

Но аз мисля, че сме най-бедните в Европа, точно защото непрекъснато ни спъват в стремежа да проявим потенциала си. А човек показва най-доброто от себе си тогава, когато е независим.

А можем ли да стигнем германците?
Вижте пак филмчето по-горе и преценете сами.
АЕЦ "Белене" има много по-добра алтернатива.

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 4 - Цензура

Тази публикация засяга достъпа до информация за това как влияят повишените нива на радиация върху човешкото здраве и живот.

Радиоактивният отпадък е невидим. Разправят, че радиоактивният отпадък е много малък по обем - за един човек отпадъкът се събирал в "чаша" или "шепа" за целия му живот. Но се пропуска да се отбележи, че една нищожна част от този "малък по обем" отпадък може да му отнеме живота. Като го отрови, попадайки във водата или храната му.

Но този отпадък е опасен не само защото е силно отровен. Той има друга особеност - радиоактивен е. И тази радиоактивност причинява у човека ракови заболявания и уродства.

Урокът е от Световната здравна организация (СЗО) - разбираме как информацията за опасностите от повишената радиоактивност след аварията в Чернобил през 1986 г. никога не е стигнала до обществото заради цензура. Нещо повече - изследванията за влиянието на тази радиоактивност за по-дълъг период от време - са били прекратени по препоръка на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ):

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 3 - Приемлив риск

Следващият урок отново е от Франция. Авторите задават въпроса какво означава "приемлив риск" - как възприемат тази фраза хората и какво реално се крие зад нея, когато я използват експертите по ядрена безопасност:

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 2 - Живот край реактора

В тази публикация се спирам на проблемите с навременното информиране на населението, ако се е случила авария или инцидент в атомната централа.

Урокът е от Франция - собствениците на АЕЦ нямат никакъв интерес да информират гражданите при случай на инцидент. Изчакват нещата да си отминат, а информация излиза само в краен случай.

Конкретно тук става дума за аварията в Трикастен през 2008 г., която се класифицира като авария от 1-ва степен по скалата от 0 до 7. Има масивно изтичане на необогатен уран в няколко местни реки, като концентрациите надвишават нормалните над 1000 (хиляда) пъти.
Собственикът на АЕЦ предоставя информация със закъснение от цели 12 (дванайсет) часа:

АЕЦ Белене - уроци от грешките на други страни. Част 1 - Строителен контрол

Както писах в предишната си публикация, безценното и изключително кратко време преди референдума за развитието на атомната енергетика в България се използва от инициаторите му главно за заблуда и разказване на вицове.

А за да вземе решение, човек трябва да знае какво ще спечели и какво ще загуби от него.

Информацията за това какво ще спечели обществото от АЕЦ "Белене", се оказа чиста лъжа. Въобще информацията за ползите от атомната енергия в бъдеще е изцяло в сферата на спекулациите.
Далеч не така стоят нещата по отношение на загубите и рисковете. Тук разполагаме с опита на други държави, от чиито грешки можем да научим много.
В няколко последователни публикации ще се спра на негативния опит на други страни при строителството и експлоатацията на атомни електроцентрали.

Първият урок е от Финландия - строителите на АЕЦ нямат интерес строежът да бъде качествен. За тях по-важен е факторът време, а този строеж закъснява вече с много години:

БСП превърна кампанията за референдума в пошъл цирк

Повече от половината от хората в страната не са запознати изобщо, или имат съвсем малко информация относно ядрената енергетика. Само след седем дни ще се гласува на референдум за развитието на ядрената енергетика в България. Един месец преди него стартира информационна кампания.
Вместо информация обаче, гражданите получават от инициатора на референдума (Българска социалистическа партия - БСП) само безпардонни лъжи и долнопробен цирк, примесен с лозунги:

БСП вдигна двойно цената на тока и на АЕЦ "Белене"

Наскоро писах за изумителните сметки на БСП в пропагандната им кампания за АЕЦ "Белене".
Същите тези (БСП) обвиниха консултанта по проекта HSBC в лъжа заради оценката му, че тази атомна централа ще струва малко над 10 милиарда евро (или около 20 милиарда лева). Твърденията на БСП тогава бяха, че цената нямало как да бъде повече от 4-6 милиарда евро (т.е. около 8-12 милиарда лева), при цена на тока от 4 (четири) стотинки за киловатчас:

Това беше до вчера.

Днес се твърди (Петър Димитров от БСП), че токът всъщност щял да струва към... 8 (осем) стотинки и отгоре за киловатчас:

Ще кажете, че където са 4, там са и 8 стотинки. Нали са все "стотинки".

"Стотинки" са, ама са два пъти повече. И няма никаква разлика между тази лъжа и лъжата, че АЕЦ "Белене" ще струва 10 милиарда лева, вместо 20 милиарда лева.

Що се отнася до тези милиарди, БСП твърдеше, че цената на АЕЦ "Белене" щяла да бъде около 4 (четири) милиарда евро - във филма си "Истината за АЕЦ Белене":

Във вчерашния си брой в-к "Дума" пише, че централата вече щяла да бъде над 8 (осем) милиарда евро:

Или отново два пъти повече.
Остава един много важен въпрос - какви цени на тока и централата ще обяви БСП утре...

АЕЦ "Белене" - показатели за информиран избор

Когато давам пари за някакъв продукт, винаги търся възможност за сравнение между всички алтернативи. Предстоящият референдум е вид решение за покупка.

Направих тази схема по показатели, които лично за мен са важни. Сравнението е между палитрата от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), основно (но не само) представени от водни електроцентрали (ВЕЦ), фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ), вятърни електроцентрали (ВтЕЦ) и електроцентрали с биомаса - от една страна, а от друга - планираната нова атомна електроцентрала (АЕЦ) "Белене".

Сравнение между ВЕИ и АЕЦ "Белене"

Информационната кампания за АЕЦ "Белене" - в нокаут

В глобалната енциклопедия Уикипедия пише, че нокаут е "състояние, в което единият от противниците е повален на земята и не може да се изправи със собствени сили в определеното от съдията време".
"Противникът" в тоя спектакъл изглежда е информационната кампания за референдума за АЕЦ "Белене".
Информацията е досаден противник и на двамата съорганизатори на референдума - БСП и ГЕРБ.

Вчера писах за абсурдните сметки на БСП, които са очевадни за всеки, дето е чувал за таблицата за умножение.
Днес Бойко Борисов се обадил в студиото на някаква телевизия и обявил, че ще разпореди на съпартийците си да гласуват с "НЕ" на референдума:

"Премиерът Бойко Борисов се обяви категорично против АЕЦ „Белене”. „Извън референдума ние сме за изграждането на седми реактор на АЕЦ „Козлодуй”, обяви той. „За референдума моето указание към партията ще бъде „не”."

Ясно е всеобхватното мнение на Бойко Борисов по проблема с АЕЦ "Белене", обаче "НЕ" на референдума би трябвало да значи и "НЕ" за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй". Нали? Защото въпросът в него гласи:

"Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала"

И защото ядрената електроцентрала не е конкретно място в пространството, а е просто нова ядрена мощност.

Има една дума в наше село - "размертикосан". Използва се със значение на "неподреден", но с по-силно внушение и патос. Целта изглежда е страничният наблюдател, който разчита да бъде информиран в "информационната кампания", всъщност да се окаже напълно размертикосан и ошашавен. И в резултат - да откаже да се интересува от тоя "нечий друг" проблем.

Редакция: 09-01-2013
Не мога да се сдържа да не илюстрирам публикацията си с карикатурата на Христо Комарницки от вчерашния брой на в-к "Сега":

Борисов и Станишев в общ пирует за АЕЦ "Белене".
Лентата на Борисов (да се разбира като "мнението на Борисов по темата за нов АЕЦ") криволичи почти непроследимо, но все пак описва пълния контур на атомния символ. В тази привидна "бъркотия" се намесва Станишев, който с ловък финт с топка (да се разбира като "подписка за референдум") придава завършен вид на ансамбъла за "мирния атом" в Белене.

Комарницки е гениален в простотата на графичния изказ!
А политическото разделение на "управляващи" и "опозиция" е обикновен мираж. Какъвто е бил винаги.

Как "2+2" прави "200 милиарда"

За съжаление не съм запознат с техниката на тоя фокус и няма да успея да го опиша в публикацията. Скромните ми познания по математика се придържат само към това, което съм научил в училище.
БСП обаче преодолява със завидна лекота тези "измислени" математически ограничения, което води до твърдението, че АЕЦ "Белене" ще постигне за 60 години експлоатация... "близо 200 милиарда абсолютна печалба" (виж изображението):

Може би уловката е в думичката "близо". Не е дефинирано какво значи това "близо" - може да е приближение от 10%, а може и да е 10 000%.
Защото ако смятаме уравнението по учебникарските математически закони, то се получава следното:

60 години, умножено по 16 милиарда кВтч електроенергия на година, умножено по 0,04 лв за кВтч, то се получава числото 38 400 000 000.
Това число се чете така:

трийсет и осем милиарда и четиристотин милиона

Това обаче не е "абсолютна печалба". Това число се получава, ако допуснем, че АЕЦ "Белене" работи непрекъснато 60 години, на пълен капацитет, продава всеки произведен киловатчас електроенергия по 4 стотинки и няма нито стотинка капиталови и производствени разходи (т.е. няма заеми, не купува гориво, няма ремонти и не плаща никакви заплати).

Сигурно се питате откъде съм решил, че за една година АЕЦ "Белене" ще произвежда 16 милиарда кВтч? От твърденията на БСП:

Или пък откъде накъде цената на един киловатчас електроенергия ще струва 4 стотинки? От твърденията на БСП:

Откъдето следва, че или математическите закони в учебниците не струват пет пари, или БСП отново най-просташки лъже.

Е, страницата си е тяхна, могат да си пишат в нея всякакви глупости. Нали?

АЕЦ "Белене" ли? - Ще решават хора на преклонна възраст

Преди няколко дни писах, че АЕЦ "Белене" е като строеж на къща за още неродените деца.
Днес научавам (от вестник "Дума"), че ако не построим АЕЦ "Белене", то през 2028 година сме щели да внасяме ток. И той щял да бъде на по-високи цени...

Защо щял да бъде на по-високи цени, не казват.
А и как да кажат? Кой може да прогнозира цената на международния пазар на нещо, което уж щяло се купува след цели 15-20 години?
Никак не става ясно и по какви причини си въобразяват, че строителството на този АЕЦ е щяло да бъде драстично по-евтино от същото строителство където и да било по света. Пияни ли са? Или са слабоумни?

А и защо сме щели да внасяме ток, след като потреблението на ток у нас всъщност намалява? Непрекъснато намалява и населението в трудоспособна възраст, което да го потребява.

Остават (засега) обаче представителите на инициативния комитет, които напират за АЕЦ "Белене" (снимката е от вестник "Дума"):

А за мен остава да се чудя какви са мотивите на този инициативен комитет, след като неумолимият ход на времето едва ли ще позволи на неговите представители да видят този АЕЦ. Ако недай си боже нещо се обърка и къщата за "още неродените" вземе, че се построи. Без те да бъдат попитани дали изобщо ще им трябва!
Трябва ли бъдещето да се определя така от най-неуместните за това хора?

БСП: Токът от АЕЦ "Белене" ще е безплатен!

В заглавието съм ви излъгал.
Моята лъжа обаче е далеч по-невинна от тази, която в действителност идва от БСП, а именно:

3-4 стотинки за киловат час сме щели да плащаме, ако сега сме имали АЕЦ „Белене"

За да си има лъжата и опашка, продължението е следното (пак там):

...цената на тока от АЕЦ „Белене" ще е по-ниска от тока, произвеждан от „Козлодуй". Според техните разчети между 14 евро и 22 евро ще струва мегават час от АЕЦ „Белене". В момента мегават час от АЕЦ „Козлодуй" струва 16 евро

Най-солидното ядрено лоби в света, Световната ядрена асоциация, представя една сравнителна таблица за цените на електричеството според източника му към момента:

В тая таблица, на чист английски (и тук там солидни арабски цифри) пише, че БСП лъже.
И въпреки обяснението под таблицата, че:

След като капиталовите инвестиционни разходи "потънат" ефективно, съществуващите централи (АЕЦ, бел. моя) работят на много ниска цена, превръщайки се на практика в един вид "банкомати".

става видно, че този "банкомат" ти взима такса за тегленето на един киловатчас, която е по-висока от цената при централите на въглища, функциониращи със скъпото улавяне и складиране на въглероден диоксид.
Вижда се и това, че твърденията на БСП се разминават с реалността поне 4-5 пъти.
Разминаването е солидно, дори и ако се водим по цените на Китай!

В заключение, а и за да е по-разбираемо, ще го кажа и така - французите, които произвеждат тока си главно чрез АЕЦ (над 70 процента), плащат по-скъп ток от нас, които се тръшкаме, че в сметката ни за ток с появи графа "Добавка за зелена енергия". А мен са ме учили, че когато правя анализ на нещо мъгляво (какъвто е "секретният обект" АЕЦ "Белене"), трябва да използвам аналогията с нещо познато - в случая това са другите АЕЦ по света. Вместо да си смуча вицове от пръстите, както правят от БСП.

Разбира се, винаги има и алтернативно обяснение - хората в цял свят просто са много по-големи балъци от нас, българите.

Отпадъците от АЕЦ - на сигурно, в гробница за... 100 хиляди години

Отпадъците от АЕЦ са невидими, недостъпни за човешките сетива. Но са смъртоносни.
Тези отпадъци ще бъдат опасни в следващите 100 хиляди години.
Съществува ли място на планетата, където тези отпадъци да бъдат поставени така, че със сигурност никой да не ги намери през следващите 100 хиляди години? Колко дебел трябва да е "килимът", под който да бъдат заметени?
Ще може ли днешната цивилизация да предпази цивилизациите в невъобразимо далечното бъдеще от фатално съприкосновение с този наш завет?

Какъв трябва да е знакът, който да предупреди за невидимата заплаха другата цивилизация? Дали те ще го разберат?
Та днес ние се препъваме в изключителни трудности да разчетем съобщенията на древните египтяни и шумери, които са живели само допреди няколко хиляди години...
И няма ли друг начин за справяне с това тежко бреме от мимолетната история на АЕЦ?

Тези и други въпроси задава авторът на филма, Михаел Мадсен.
И разказва история на потомците, в далечното бъдеще. История, която трябва да чуе всеки наш съвременник. Защото тази страшна история започва днес.

"Във вечността: Един филм за бъдещето" (Михаел Мадсен, 2010)

АЕЦ Белене - гласувай и не питай!

Изразът "информиран избор" е подложен на присмех и унижение при разпределянето на бюджета за референдума за атомната енергетика, известен като "Референдумът за Белене".
От общо 14 195 000 лв. (четиринайсет милиона и сто деветдесет и пет хиляди лева) по целия бюджет, за информационна кампания от него са заделени както следва:

• За Българска национална телевизия - 250 хиляди лева;
• За Българско национално радио - 100 хиляди лева;
• За Българска телеграфна агенция - 40 хиляди лева.

Общо: 390 хиляди лева.

Момент!

В проценти от общия бюджет това прави:
390 хиляди, делено на 14 милиона и 195 хиляди, умножено по 100%...
Получава се числото 2,75%.
По-малко от три процента за целите на така наречения "информиран избор".
И това в страната, където повече от половината от населението заявяват, че не знаят нищо, или са съвсем слабо запознати с проблема за атомната енергетика.
Тези хора ще се явяват на много важен изпит по въпроса:
"Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?"

"Гласувай и не питай!"
Това разпореждане дава правителството чрез разпределението на бюджета.
За сравнение само, около 3 (три) милиона лева от този бюджет, или над 20 процента от него, отиват за полицията (както знаем, парите за МВР никога не са достатъчни).

Тенденциозно изпъква и фактът, че ЦИК с доста спорни мотиви заличи регистрацията на един от комитетите, застъпващи алтернативната позиция по този референдум (виж видео от пресконференцията на комитет "Зелените алтернативи").

АЕЦ Белене - дом за децата на нашите деца

"Помисли само - цял живот работиш, за да изплатиш къщата си. Накрая е изцяло твоя. Обаче няма кой да живее в нея."

("Смъртта на търговския пътник", по Артър Милър)

Чудех се как най-точно и кратко може да се обясни колко ни трябва една нова атомна централа.
Непрекъснато попадам на заклинания от вида:

• "Без АЕЦ "Белене" оставаме на свещи!"
• "Режим на тока, или АЕЦ "Белене"!"
• "Скъп ток, или АЕЦ "Белене"!"

Работата обаче е такава, че нови мощности за производство на електроенергия няма да ни трябват поне още 10 години. А ако наистина се удължи животът на съществуващите реактори в "Козлодуй", значи още близо 20 години.
Без да се строи нов реактор в "Козлодуй". Практически е установено, че потребностите от електроенергия имат зависимост от увеличаването на Брутния вътрешен продукт - ако той се увеличава с по-малко от 2 (два) процента на година, потреблението на енергия не се увеличава. При тези условия минимално увеличената консумация се компенсира напълно от постигнатата в същото време по-висока ефективност на енергопотреблението.
А що се отнася до ефективността, то ние сме с около 65% по-долу от средното равнище за Европа.
Относно "евтиния ток" от АЕЦ "Белене", дори заклетите привърженици на проекта са наясно, че той ще е няколко пъти по-скъп от този на АЕЦ "Козлодуй". С други думи - хич няма да е евтин.

Но нека се върна на въпроса в началото, а и да кажа каква е връзката със заглавието.
Строежът на АЕЦ "Белене" е все едно да започнем да строим

къща, в която ще живеят децата на децата ни.

Т.е. тези деца, които сега се раждат. След 20 години!
Според личния ми опит, нито един от познатите ми, които построиха такива къщи за децата си, не постигна целта си - децата просто не живеят там. Къщите за тях или пустеят, или са продадени...

Референдум и за АЕЦ "Белене" - дупките в "Дума"

Кампанията "ЗА" АЕЦ "Белене", както очаквах, е пълна с измами. Поне тази, която изтича от червения флагман "Дума".
В няколко постинга ще се спра на някои от по-стряскащите примери.

Да започнем от началото. На 4-ти декември вестникът започна да публикува материали "в помощ на обществената дискусия". Доколко лъжата помага на обществената дискусия, това е друг въпрос.
И така, 4-ти декември е, а изданието "Дума":

"Според доклад на Световната атомна асоциация до 2030 г. трябва да се построят поне 559 АЕЦ в целия свят, които да заменят ТЕЦ-овете. Към 50 от тях вече са в строеж, над 80 са в етап проектиране. В световен мащаб ренесансът на ядрената енергетика е неоспорим."

Един чудесен пример за измама чрез изопачаване и чрез пропускане на информация едновременно - докладът, който е от 2010 година (т.е. преди събитията във Фукушима), прогнозира не "построяването на 559 АЕЦ в целия свят" до 2030 година, а дотогава всички в света да станат 559 на брой. И не брой "АЕЦ", а брой реактори. В момента реакторите в света са 441, от които в Европа са 196. В момента в различен етап на планиране и строеж са 52 реактора (тук се включват и двата евентуални в Белене), половината от които са в Китай, както и няколко в Южна Корея и Индия.
С други думи, би било вярно да се каже, че според въпросния доклад до 2030 година в света трябва да се построят 118 реактора, а не 559 АЕЦ.
Това е разликата между съществущите сега реактори (441 реактора) и прогнозирания брой след 20 години (559 реактора). Това е разликата между истината и лъжата.

След събитията във Фукушима от миналата година обаче, се чуват ето такива неща: "Япония отлага плановете за изоставяне на атомната енергия до 2040 година". Предишната дата беше 2030 година, но все пак Япония е страната, която до 2010 г. за проучване и развитие в областта на атомната енергетика заделя годишно повече средства от всички останали страни по света, взети заедно.
Или пък това (Блумбърг): "Атомната криза във Фукушима е по-лоша за ядрената енергия от Чернобил"  Ще напомня, че ядрената авария в Чернобил спря внезапно устрема на този отрасъл и оттогава той се намира в застой (виж фигурата):

Но още преди кризата във Фукушима стана ясно, че така нареченият "ядрен ренесанс" (т.е. подновяването строежа на атомни реактори в света) никакъв го няма. Единствените новостроящи се в Европа реактори, тези във Финландия и Франция, се натъкваха на сериозни проблеми с недостиг на средства и в момента малко висят недовършени, при това доста след определения пусков срок.
Така че, "ренесансът в ядрената енергетика" е, меко казано, твърде съмнителен и безкрайно далеч от "неоспорим".

Твърде лошо е да се започне една "информационната кампания" с измама. Явно ще се натъквам на изобилие от такива и в бъдещите публикации за АЕЦ "Белене".

За един референдум отвъд океана, или какви са правилата на лъжата

Реториката се използва за убеждаване на един човек, или малка група от хора.

Пропагандата се използва за убеждаване на хиляди и милиони хора.

Наясно съм, че да убедиш някого в идея, която досега е била чужда за него, често е вид образование, което вероятно е полезно за този някой. Макар и невинаги.

Измамата обаче винаги е средство да навредиш на човека срещу теб.

Измамата се използва за заблуда както при реториката, така и при пропагандата.

В демократичните общества, където информацията достига до получателя си по много алтернативни пътища, а откровената лъжа често е незаконна, възможностите за измама на аудиторията са сведени главно до тези три типа:

• Измама чрез пропускане на важна информация - пред аудиторията се изтъкват само онези факти, които устройват измамника;
• Измама чрез заглушаване ("затрупване") на важната информация - аудиторията се залива с несъществена, странична информация, при което става много трудно да се открие важното;
• Измама чрез изопачаване на последствията - важната информация се представя на аудиторията, но следствията от нея или се омаловажават, или се преувеличават гротескно, в зависимост от интересите на измамника.

На помощ на тези три подхода е цялата огромна палитра от предразсъдъци, нагласи и система от ценности на обществото, спрямо което се извършва измамата.

За да илюстрирам тези подходи в измамата на едро, ще си послужа с примери от кампанията  с позиция "ПРОТИВ" на референдума за това дали в етикетите на храните, съдържащи генно модифицирани съставки (ГМО), да се посочва този факт. Т.е. дали на етикета да пише нещо като "Съдържа ГМО". Референдумът се проведе преди около месец и нещо в щата Калифорния, САЩ. А законовата поправка, която урежда това, е под номер 37 (Поправка 37, известна със съкращението "Prop 37").

Примери за пропускане на важна информация

Според твърденията на противниците на Поправка 37, етикетирането ще увеличи годишните разходи за храна средно с 400 долара на домакинство, съгласно направено изследване. 

Пропуснатата информация:

Изследването е установило, че има силна нагласа сред производителите на храни да не поставят етикет "Съдържа ГМО" на продуктите си. За да не поставят такъв етикет обаче, те биха спрели да използват ГМО в продуктите си. И вместо ГМО, биха използвали по-скъпите органични продукти. По този начин крайният продукт ще бъде с по-висока цена.

Резултатът би бил този:

- продукти без ГМО (и съответно без етикет "Съдържа ГМО") ще бъдат по-скъпи;

- продукти, съдържащи ГМО, ще си останат на същата цена.

Т.е. твърдението на измамника в случая би било вярно само за онези домакинства, които предпочетат да избягват храните с етикет "Съдържа ГМО". Това по никакъв начин не означава, че слагането на етикет оскъпява храните.

Това е най-изчистен пример за тази техника за измама, без да се използват предразсъдъците на аудиторията.

В друг пример (виж илюстрацията) за същата техника в допълнение се използва както предразсъдъкът към бюрокрацията, така е извършен и пренос на авторитета на научното звание на цитирания към други области, по които той не е компетентен:

"Поправка 37 е безсмислена от научна и икономическа гледна точка. Само ще създаде скъпи и ненужни правила, бюрократични пречки, съдебни процеси и високи цени на храните."

Тук са пропуснати детайли за всички аспекти на казаното, като се разчита единствено на научния авторитет на цитирания. Само че цитираният учен, доцент Боб Голдберг, е специалист по молекулярна биология и по-конкретно по генетика на растенията. В цитата обаче господинът говори не за молекулярна биология, а за икономика, държавно управление и съдебна система, за което няма информация дали е компетентен.

Пример за измама чрез заглушаване (затрупване) на важната информация с голям обем маловажна (несъществена) информация

Твърдение:

"Соевото мляко трябва да има етикет, но млякото от кравата не. Кучешката храна трябва да има етикет, но месото за човешка консумация не. Мляко, яйца, месо, пилета - не трябва да имат етикет. Храната, продавана в магазинчетата трябва да има етикет, въпреки че същата храна, продавана в ресторантите, не трябва да има етикет. Това са абсурдни изключения."

Реалност:

Информация за съдържание на ГМО трябва да има на етикета на тези стоки, които... имат етикет. Толкова. Останалото е просто шум.

Примери за измама чрез изопачаване на последствията

Твърдение:

"Поправка 37 ще увеличи бюрокрацията за администриране на сложните изисквания за наблюдение на десетки хиляди етикети на храни в десетки хиляди магазинчета, борси, ферми и компании. Всъщност, няма граници за това колко милиони ще се загубят за бюрокрация, бумащина и съдебни процеси. Това е празен чек... плащан от данъкоплатците."

Реално:

- Към този момент съществува административна организация за следене на съдържанието в етикетите на храните и нова бюрокрация няма да се създава за следене на още един допълнителен надпис (този за ГМО);

- Приемането на нови правила и въвеждането на изследвания за няколко допълнителни съставки към храните, би струвало под един милион долара, съгласно независимо проучване (PDF файл).

Друг пример за изопачаване на последствията, но с използване и на предразсъдък към адвокатите и противопоставянето им на дребните предприемачи. 

Твърдение:

"Поправка 37 създава изцяло нова категория за съдебно изнудване, позволяваща адвокатите да съдят семейните ферми и магазинчета, без никакво доказателство за вреда. Изправени пред възможността за съдебно изнудване, дребните стопани и собствениците на магазинчета ще трябва или да се съобразят с новите изисквания, или да плащат за защита в съда. Във всички случаи адвокатите стават по-богати, но потребителите плащат високите сметки и данъци. Не е чудно, че адвокатите, които ще спечелят от Поправка 37, участват в кампания по налагането й."

Реално:

- Поправка 37 е написана от експерти по храните, здравни специалисти и фермери, а не от адвокати;

- Разходите за дребните стопани и собствениците на магазинчета ще бъдат единствено за еднократна промяна на етикетите;

- Относно "съдебното изнудване", вярно е точно в обратна посока - големите корпорации, производители на ГМО (и спонсори на тази кампания), изнудват дребните стопани чрез непрекъснати съдебни процеси;

- Относно "доказателството за вреда" - производителят и в момента носи отговорност за съставките и съотношенията между тях в храните, които продава. Например, съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, оцветители, консерванти, калории, наличие на алергени и др. Ако те не съответстват на обявеното на етикета, производителят може да бъде наказан, без при това да има доказана вреда за някого.

В резултат от успеха на тази кампания "ПРОТИВ", колкото и нелепи да са твърденията в нея, хората в САЩ се отказаха от информиран избор по отношение на ГМО в храната им. Може би част от отговора се дължи и на голямата разлика в бюджета на двете кампании:

Съвсем скоро предстои един твърде важен референдум и у нас. Преди него се провежда кампания. В следващите дни ще прегледам тази кампания под лупата за откриване на измами.