Отпадъците от АЕЦ - на сигурно, в гробница за... 100 хиляди години

Отпадъците от АЕЦ са невидими, недостъпни за човешките сетива. Но са смъртоносни.
Тези отпадъци ще бъдат опасни в следващите 100 хиляди години.
Съществува ли място на планетата, където тези отпадъци да бъдат поставени така, че със сигурност никой да не ги намери през следващите 100 хиляди години? Колко дебел трябва да е "килимът", под който да бъдат заметени?
Ще може ли днешната цивилизация да предпази цивилизациите в невъобразимо далечното бъдеще от фатално съприкосновение с този наш завет?

Какъв трябва да е знакът, който да предупреди за невидимата заплаха другата цивилизация? Дали те ще го разберат?
Та днес ние се препъваме в изключителни трудности да разчетем съобщенията на древните египтяни и шумери, които са живели само допреди няколко хиляди години...
И няма ли друг начин за справяне с това тежко бреме от мимолетната история на АЕЦ?

Тези и други въпроси задава авторът на филма, Михаел Мадсен.
И разказва история на потомците, в далечното бъдеще. История, която трябва да чуе всеки наш съвременник. Защото тази страшна история започва днес.

"Във вечността: Един филм за бъдещето" (Михаел Мадсен, 2010)