За един референдум отвъд океана, или какви са правилата на лъжата

Реториката се използва за убеждаване на един човек, или малка група от хора.

Пропагандата се използва за убеждаване на хиляди и милиони хора.

Наясно съм, че да убедиш някого в идея, която досега е била чужда за него, често е вид образование, което вероятно е полезно за този някой. Макар и невинаги.

Измамата обаче винаги е средство да навредиш на човека срещу теб.

Измамата се използва за заблуда както при реториката, така и при пропагандата.

В демократичните общества, където информацията достига до получателя си по много алтернативни пътища, а откровената лъжа често е незаконна, възможностите за измама на аудиторията са сведени главно до тези три типа:

• Измама чрез пропускане на важна информация - пред аудиторията се изтъкват само онези факти, които устройват измамника;
• Измама чрез заглушаване ("затрупване") на важната информация - аудиторията се залива с несъществена, странична информация, при което става много трудно да се открие важното;
• Измама чрез изопачаване на последствията - важната информация се представя на аудиторията, но следствията от нея или се омаловажават, или се преувеличават гротескно, в зависимост от интересите на измамника.

На помощ на тези три подхода е цялата огромна палитра от предразсъдъци, нагласи и система от ценности на обществото, спрямо което се извършва измамата.

За да илюстрирам тези подходи в измамата на едро, ще си послужа с примери от кампанията  с позиция "ПРОТИВ" на референдума за това дали в етикетите на храните, съдържащи генно модифицирани съставки (ГМО), да се посочва този факт. Т.е. дали на етикета да пише нещо като "Съдържа ГМО". Референдумът се проведе преди около месец и нещо в щата Калифорния, САЩ. А законовата поправка, която урежда това, е под номер 37 (Поправка 37, известна със съкращението "Prop 37").

Примери за пропускане на важна информация

Според твърденията на противниците на Поправка 37, етикетирането ще увеличи годишните разходи за храна средно с 400 долара на домакинство, съгласно направено изследване. 

Пропуснатата информация:

Изследването е установило, че има силна нагласа сред производителите на храни да не поставят етикет "Съдържа ГМО" на продуктите си. За да не поставят такъв етикет обаче, те биха спрели да използват ГМО в продуктите си. И вместо ГМО, биха използвали по-скъпите органични продукти. По този начин крайният продукт ще бъде с по-висока цена.

Резултатът би бил този:

- продукти без ГМО (и съответно без етикет "Съдържа ГМО") ще бъдат по-скъпи;

- продукти, съдържащи ГМО, ще си останат на същата цена.

Т.е. твърдението на измамника в случая би било вярно само за онези домакинства, които предпочетат да избягват храните с етикет "Съдържа ГМО". Това по никакъв начин не означава, че слагането на етикет оскъпява храните.

Това е най-изчистен пример за тази техника за измама, без да се използват предразсъдъците на аудиторията.

В друг пример (виж илюстрацията) за същата техника в допълнение се използва както предразсъдъкът към бюрокрацията, така е извършен и пренос на авторитета на научното звание на цитирания към други области, по които той не е компетентен:

"Поправка 37 е безсмислена от научна и икономическа гледна точка. Само ще създаде скъпи и ненужни правила, бюрократични пречки, съдебни процеси и високи цени на храните."

Тук са пропуснати детайли за всички аспекти на казаното, като се разчита единствено на научния авторитет на цитирания. Само че цитираният учен, доцент Боб Голдберг, е специалист по молекулярна биология и по-конкретно по генетика на растенията. В цитата обаче господинът говори не за молекулярна биология, а за икономика, държавно управление и съдебна система, за което няма информация дали е компетентен.

Пример за измама чрез заглушаване (затрупване) на важната информация с голям обем маловажна (несъществена) информация

Твърдение:

"Соевото мляко трябва да има етикет, но млякото от кравата не. Кучешката храна трябва да има етикет, но месото за човешка консумация не. Мляко, яйца, месо, пилета - не трябва да имат етикет. Храната, продавана в магазинчетата трябва да има етикет, въпреки че същата храна, продавана в ресторантите, не трябва да има етикет. Това са абсурдни изключения."

Реалност:

Информация за съдържание на ГМО трябва да има на етикета на тези стоки, които... имат етикет. Толкова. Останалото е просто шум.

Примери за измама чрез изопачаване на последствията

Твърдение:

"Поправка 37 ще увеличи бюрокрацията за администриране на сложните изисквания за наблюдение на десетки хиляди етикети на храни в десетки хиляди магазинчета, борси, ферми и компании. Всъщност, няма граници за това колко милиони ще се загубят за бюрокрация, бумащина и съдебни процеси. Това е празен чек... плащан от данъкоплатците."

Реално:

- Към този момент съществува административна организация за следене на съдържанието в етикетите на храните и нова бюрокрация няма да се създава за следене на още един допълнителен надпис (този за ГМО);

- Приемането на нови правила и въвеждането на изследвания за няколко допълнителни съставки към храните, би струвало под един милион долара, съгласно независимо проучване (PDF файл).

Друг пример за изопачаване на последствията, но с използване и на предразсъдък към адвокатите и противопоставянето им на дребните предприемачи. 

Твърдение:

"Поправка 37 създава изцяло нова категория за съдебно изнудване, позволяваща адвокатите да съдят семейните ферми и магазинчета, без никакво доказателство за вреда. Изправени пред възможността за съдебно изнудване, дребните стопани и собствениците на магазинчета ще трябва или да се съобразят с новите изисквания, или да плащат за защита в съда. Във всички случаи адвокатите стават по-богати, но потребителите плащат високите сметки и данъци. Не е чудно, че адвокатите, които ще спечелят от Поправка 37, участват в кампания по налагането й."

Реално:

- Поправка 37 е написана от експерти по храните, здравни специалисти и фермери, а не от адвокати;

- Разходите за дребните стопани и собствениците на магазинчета ще бъдат единствено за еднократна промяна на етикетите;

- Относно "съдебното изнудване", вярно е точно в обратна посока - големите корпорации, производители на ГМО (и спонсори на тази кампания), изнудват дребните стопани чрез непрекъснати съдебни процеси;

- Относно "доказателството за вреда" - производителят и в момента носи отговорност за съставките и съотношенията между тях в храните, които продава. Например, съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, оцветители, консерванти, калории, наличие на алергени и др. Ако те не съответстват на обявеното на етикета, производителят може да бъде наказан, без при това да има доказана вреда за някого.

В резултат от успеха на тази кампания "ПРОТИВ", колкото и нелепи да са твърденията в нея, хората в САЩ се отказаха от информиран избор по отношение на ГМО в храната им. Може би част от отговора се дължи и на голямата разлика в бюджета на двете кампании:

Съвсем скоро предстои един твърде важен референдум и у нас. Преди него се провежда кампания. В следващите дни ще прегледам тази кампания под лупата за откриване на измами.