АЕЦ Белене - дом за децата на нашите деца

"Помисли само - цял живот работиш, за да изплатиш къщата си. Накрая е изцяло твоя. Обаче няма кой да живее в нея."

("Смъртта на търговския пътник", по Артър Милър)

Чудех се как най-точно и кратко може да се обясни колко ни трябва една нова атомна централа.
Непрекъснато попадам на заклинания от вида:

• "Без АЕЦ "Белене" оставаме на свещи!"
• "Режим на тока, или АЕЦ "Белене"!"
• "Скъп ток, или АЕЦ "Белене"!"

Работата обаче е такава, че нови мощности за производство на електроенергия няма да ни трябват поне още 10 години. А ако наистина се удължи животът на съществуващите реактори в "Козлодуй", значи още близо 20 години.
Без да се строи нов реактор в "Козлодуй". Практически е установено, че потребностите от електроенергия имат зависимост от увеличаването на Брутния вътрешен продукт - ако той се увеличава с по-малко от 2 (два) процента на година, потреблението на енергия не се увеличава. При тези условия минимално увеличената консумация се компенсира напълно от постигнатата в същото време по-висока ефективност на енергопотреблението.
А що се отнася до ефективността, то ние сме с около 65% по-долу от средното равнище за Европа.
Относно "евтиния ток" от АЕЦ "Белене", дори заклетите привърженици на проекта са наясно, че той ще е няколко пъти по-скъп от този на АЕЦ "Козлодуй". С други думи - хич няма да е евтин.

Но нека се върна на въпроса в началото, а и да кажа каква е връзката със заглавието.
Строежът на АЕЦ "Белене" е все едно да започнем да строим

къща, в която ще живеят децата на децата ни.

Т.е. тези деца, които сега се раждат. След 20 години!
Според личния ми опит, нито един от познатите ми, които построиха такива къщи за децата си, не постигна целта си - децата просто не живеят там. Къщите за тях или пустеят, или са продадени...