Трябва да те държа под око... 3

Това всъщност е отговор към статията на Селин за "Пропастта".
Там се препънах няколко пъти при постинга и затова публикувам отговора си тук.

Лично мен ме смущават твърде различните виждания по проблема. Нямам намерение да налагам своята гледна точка никому, но ми се ще някои хора, гледащи на проблема изключително безметежно и, бих казал, вятърничаво, да се опитат да подходят леко встрани от обичайната си ежедневна рутина. Хората са изключително различни и като личности и като възможности за влияние върху обществени нагласи, становища, движения.

По-долу е отговорът ми към посочената статия:

***
Въпросът не е чак толкова пространен, че да бъде означен като философски (освен доколкото всички въпроси са в крайна сметка И философски).
Нещата в случая се свеждат до елементарна логика и известна способност за наблюдение над социалните явления.

Но преди да изложа вкратце същността, едно малко отклонение. На блога на dzver се получи интересна дискусия със силен информативен заряд. Един от коментиралите дописката за проявата обосновано твърдеше, че тоталното наблюдение в Интернет е една химера. Обяснението за незапознатите изглежда сложно (но сами може да проследите разговора по горната препратка). Аз обаче имам две забележки, които не съм споделил там:

1)Идеята съществува, въпрос на време е технологията да я настигне;
2)Не е от съществено значение да следиш ВСИЧКИ хора, далеч по-важно е да следиш КОГОТО ТИ ИСКАШ, стига да имаш одобрението на обществото (към момента такова си съществува).

И така, имаме следното (в разбъркан ред):
- възможност да се следят "интересни" хора;
- обществено одобрение да се следят някои (или всички) хора;
- сложна (от широкомащабна обществена гледна точка) процедура по следенето;
- "разрешително" за следене дадено само на определена институция;
- "обикновените" хора "нямат" какво да крият (това е стереотип, който се приема за удобна даденост)
- "необикновените" хора се забелязват лесно по проявената от тях активност (това е факт)...

Със сигурност има и още предпоставки. Но изводите, които могат да се направят, не са чак толкова много. От прима виста се сещам за два и се отнасят за следене само на "необикновените" хора:
1)"необикновените" хора са престъпници, добре е (за цялото общество) да се държат под око;
2)"необикновените" хора са обществено ангажирани с кауза, която е неудобна на настоящата власт.

Първият случай е ясен - престъпници, събиране на факти, съд, затвор (идилия).

Вторият случай е по-интересен (и по-сложен, поради което обществеността е склонна да "не го вижда" - тук е "пропастта"). Неудобни на властта хора могат лесно да бъдат оклеветени с изопачена, извадена от контекст или направо измислена информация (процедурата по събиране е сложна за обяснение, а също и правото върху тази информация приналдежи на определена институция). Резултатът - неутрализация на общественото (гражданското) движение, социална стагнация - висша цел за (почти) всяка власт.
***

А относно анонимността и свободата - те така или иначе си вървят заедно. Дори и в най-невинния случай неанонимността отнема от свободата ти, като те поставя в рамките на собствената ти личност (представата за нея у другите или у теб самия).
Наскоро попаднах на някаква инициатива, призоваваща за премахване на анонимността в интернет. Авторът на това нещо имал желанието да провери що за личност е този, който твърди еди си какво. На мен това ми прозвуча като форма на девиантност, изместваща фокуса на същественото. Или странен вид воайорство, отдаващ по-голямо значение на формата (личността) пред съдържанието на дадено изявление, или представяне на идея, становище, мнение.
Разбира се, че няма начин да подкрепя подобно лекомислие.