Не искаме кич!
Такова беше мотото на това шествие за природата.
Кичът е нещо грозно, вопиюща проява на безвкусица. То е като да отидеш по анцунг на опера, да закичиш Батков с орден, или да вдигнеш туристически клозет върху дюните на плажа - същински цирей върху скулите на момиче.
Кичът е естетическо възприятие.
И тази демонстрация беше с естетически уклон, насочващ вниманието към дисонанса, който внася в пейзажа един некадърник. Всъщност, ако некадърникът беше един, щеше да е лесно - има некадърник, има проблем, няма некадърник...
Некадърниците обаче са много. И са споменавани често по различни проблеми, които те създават. Ние искаме те да си отидат. Доброволно, ако може.
Шествието започна от пилоните на НДК и приключи пред една от особено вредните напоследък институции:
Пред въпросната институция се проведе кичозно ревю с голяма конкуренция:
Относно самата организация мога да кажа, че бях леко разочарован от късното обявяване на събитието - само три дни преди случването му. А аз дори научих едва вчера. Очаквано и хората този път бяха по-малко от миналия път.
В проявата се забеляза и паразитно (от моя гледна точка) участие на хора, които развяха флагове на крайните националисти от БНС:
Все пак, след неколкократни възгласи на възмущение от участниците в събитието, знамената бяха прибрани от техните носители, а самите те продължиха участието си в шествието:
За мен това е правилният начин. Сравнявам го с една друга проява наскоро, за която писах - за "Свобода, а не страх" говоря. Но има и друго. Вероятно на "Свобода, а не страх" крайните националисти оправдано са очаквали присъствие на крайни анархисти и са използвали събитието за арена на собствените си пререкания. Неприятно. Дано това не се допусне никога на митингите за природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар