5 "безгрешни" технологии и "грешните" хора

1. Какво е лошото на комунизма?
Някой ще каже, че при него има изкуствена "уравниловка" между хората. Че изключително интелигентният и можещ човек се приравнява насила с простака и некадърника.
Това обаче не е заложено в идеята за комунистическо общество. То е следствие. Идеята е перфектна, хората обаче не са.
Лошото на комунизма е, че хората са неудържимо привлечени от тази изумително красива и съвършено непостижима идея.
В момента от тази чума ни пази единствено споменът за уродливия резултат от високорисковия експеримент с обществата на стотици милиони хора.



2. Какво е лошото на ГМО?
Това е технология, която дава в ръцете на човека "божествената" възможност да се разпорежда с какви черти (функции, характеристики или свойства) да се роди някакъв организъм. Или поне да поправи грешките в случайността и играта на гените. Да излекува уродливостите. Да победи природата в борбата с лошите климатични условия. Да нахрани гладните...
Идеята е изумително красива.
Лошото е, че в момента нямаме друга защита срещу тази красота, освен здравият разум на шепата учени, занимаващи се със сложните проблеми на околната среда. Този здрав разум, който ни казва, че човекът не може да предвиди безкрайното множество от рискове, когато променя основите на нещо живо. Че това променено живо нещо после може самостоятелно да променя други живи неща. И то тогава, когато е много далеч от контрола на човека и неговите "безгрешни" технологии. Промени, за които най-удачно вероятно е само сравнението с Кутията на Пандора от древногръцката митология.

3. Какво е лошото на АЕЦ?
Това е технология, която може да осигури на човека енергия, идваща от самата сърцевина на всичко съществуващо - енергията на атома. Такава е и енергията, създавана в звездите и нашето слънце. С пълната власт над тази енергия човекът би станал независим от произвола на природните стихии не само на нашата планета, но и където и да е във вселената.
Бленувана идея.
И почти реалност - създадените от човека технологии за власт над тази енергия са защитени срещу всякакви технически грешки. Защото грешките, водещи до аварии, се допускат само от човек. Това показва практиката досега. А нямаме защита срещу човешките грешки. От могъщата сила на изпуснатия атом ни предпазва единствено чистата случайност. Но често виждаме, че случайността е несигурен защитник. А гибелният злодей тук - радиацията - е невидим за човешките сетива.

4. Какво е лошото на повсеместния контрол върху хората?
Чрез технологиите за следене на хората ще знаем всеки къде се намира в момента и какво прави. Ще имаме увереността, че живеем в един сигурен свят. Свят, който можем да държим под око. Няма да се притесняваме за нашите близки, за децата ни на улицата. А отклонилите се от правия път хора ще бъдат веднага идентифицирани и поправяни. Технологията за такава цел отдавна съществува и тя е напълно обективна.
Идеята е една осъществима мечта.
Само че... кой ще насочва технологията? Кой ще решава кой се е "отклонил от правия път"? Някой човек, който не допуска грешки ли? Някой, чиято почтеност е извън всякакво съмнение? Кой е той?
Засега светът няма друга защита от тази идея, освен здравият разум на оскъдно малцинство хора, припомнящи отношението между сигурността и свободата. Както и няколко художествени произведения, сред които е и филмът, от който е представеният по-горе откъс.

5. Какво е лошото на хидравличното разбиване (фракинг) за добив на шистов газ?
Чрез тази технология човекът може да извлече и най-малките мехурчета енергия дори от безплодната скала. Шистов газ. Когато другите изкопаеми горива привършват, това изглежда като възможност за съвсем ново начало. Изглежда като брилянтна идея. Технологията е сигурна, безгрешна... дотам, докъдето можем да я виждаме.
Но колко надълбоко можем да надникнем?
Имаме ли "безгрешна" технология, която да ни информира какво се случва на няколко километра под повърхността на земята? Ако поради нечия грешка на голяма дълбочина се инжектира отрова, ще можем ли да разберем къде ще попадне тя? И след колко време? Може ли някой да даде категоричен отговор на такъв въпрос?

Рискът е неизвестното в едно уравнение.
Изброените по-горе технологии безспорно носят полза за човека. Но тях ги свързва едно нещо - пълната неизвестност относно границите на опасността. При тези няколко случая никой не може да каже колко големи биха били щетите, ако нещо се обърка. Ако някой човек направи грешка. Единствено можем да се научим да избягваме употребата на тези технологии. Поне засега.