За "Забравената планина"

Мошениците от организацията "Природата за хората" бяха стъкмили една сбирка от снимки на части от Природен парк "Витоша", където няма хора (да се чуди човек как в една планина може да има такива места, нали?!). Към анонса на тази сбирчица, те пишат следното:

Жителите и гостите на София виждат отблизо и по всяко време Витоша. Но с годините като че ли са обречени все повече само да я гледат. Планината, която може и трябва да бъде естествено място за разходка, туризъм, спорт, излет, вече не предлага нормални условия за посетителите.

Работата е там, че това лесно може да се провери от всеки, който поне веднъж се е качвал в планината през подходящите за туризъм почивни дни. Днес беше такъв ден и аз се качих нагоре снабден с фотоапарат. И ето какво видях по маршрута Княжево - хижа "Момина скала":

Между "Момина скала" и "Златните мостове"...











На поляната пред ресторант "Момина скала":





По пътеката от хижа "Зелени патрули" към хижа "Момина скала":





На поляната при "Златните мостове":



При слизане към Княжево:



Та си рекох, че хората не са забравили Витоша, нито им е особено неприятно да я посещават.
Не очаквам обаче на Витоша да видя лицата на тези индивиди:

Филип Цанов, месар с пари от банката на Цеко Минев:



Вежди Рашидов, известен с това, че е пребил полицай, който му направил забележка за неправилно паркиране:



Цеко Минев - банкер, но не на банката, която е спонсор на маркировката на Витоша:



И др.
Тези гледат на Природен парк "Витоша" по следния начин:

40% от територията на страната ни е планини. Тези над 40 000 квадратни километра не ни носят средства.

Кратко и ясно. /Цитатът е от интервю с месаря Филип Цанов/.
Тези същите лица си позволяват да наричат Витоша "забравената планина", но вярно е само това, че са се самозабравили.

Станишев освиркан във Варна

Когато медиите мълчат, събитията трябва да стават достояние благодарение на блоговете. Няма да коментирам събитието на видеото, просто го публикувам така, както го намерих публикувано другаде. Записът е от любителска камера:

Социологически проучвания вместо избори

Питам се дали няма да е по-удачно. Предимствата му са, че се губи много по-малко време и е несравнимо по-евтино. Необходимо е само да се определи размерът на извадката, която да се приема за представителна, а също и да се узакони допустимата статистическа грешка. Защото то и при реалните избори само извадка гласува, а при преброяването стават разни грешки. Викам си, понеже така и така живеем в сурогат на демокрацията, то и изборите трябва да са подобаващо застъпени в социума.

На такива псевдодемократични размисли ме поведе интервюто с някакъв професор Михаил Константинов, което е публикувано в e-vestnik. Член на ЦИК от квотата на СДС. След убедителното му представяне като човек с ерудиция и значимо влияние в обществото (това за влиянието е свързано както с ерудицията, така и със самото представяне като такъв в статията всъщност, важно е за утвърждаването на публикацията като сериозна), той бива запитан за мнение по следните въпроси:

Първи въпрос:

Какво се случва с гласа на човек, който е дал вота си за малка партия, на която не й достигат избиратели, за да влезе в парламента?

Първи отговор:

- Нищо не се случва с такъв глас. Гласът на избирател, който е гласувал за малка партия, пуснал е невалидна бюлетина, бил е за гъби, или даже е умрял преди изборите, има един-единствен ефект върху изборния резултат – нулев.

ПЪРВИ ИЗВОД:
- Значение има само това гласуване, което засяга партии, които ще преминат поставената законодателно бариера за участие в политиката.

Следват два въпроса, първият от които е без значение, т.к. на него вече е отговорено, а също и един за придаване на миризма на разговора, т.к. има много косвена връзка с представената биографична справка на интервюирания в началото. Към поантата на разговора ни връщат обаче следващите два въпроса.

Втори въпрос:

Влияят ли социологическите проучвания на избирателя и как?

Втори отговор:

- Влияят, но това влияние не е еднозначно. Слабите прогнози за дадена партия могат да разколебаят избирателите да гласуват за нея, за да не загубят гласа си. Но пък такива слаби прогнози могат да мобилизират някои избиратели. На свой ред силните прогнози за дадена партия могат да демотивират избирателите на тази партия и те да гласуват по-малко от очакваното. Така че прогнозите са инструмент с две остриета.

ВТОРИ ИЗВОД:
Социологическите прогнози не променят забележимо нагласите на избирателите.

Трети въпрос:

Досега има ли социологически агенции, които да познават точно резултатите от изборите?

Трети отговор:

- Повечето агенции се професионализираха и познават доста точно. Българската социологическа колегия вече сама се е определила и е казала кой става и кой – не. Тези, които се опитват да излъжат, рискуват това да им е за последно. А една социологическа агенция не се храни основно от избори. А от проучвания за прах за пране, примерно. И ако изгуби доверието на клиентите си, това означава край с нея.

ТРЕТИ ИЗВОД:
Социологическите агенции имат ясни мотиви да представят максимално точни прогнозни резултати от проучванията си.

ОБОБЩЕНИЕ:
Изключително неудачно е да се позволява съществуването на партии с недостатъчно добре установена електорална подкрепа. Ако за една партия прогнозите статистически значимо показват невъзможност за прескачане на изборния праг, тя трябва да отпадне от изборите. Изключително неудачно се оказва и самото провеждане на изборите, т.к. социологическите проучвания дават достатъчно точна прогноза за електоралните нагласи и за последващите резултати - те се оказват статистически значимо еднакви с прогнозите. И накрая, но далеч не на последно място, изключително неудачно е да се позволява съществуването на каквито и да било партии, т.к. социологическите проучвания могат много точно и категорично да представят електоралните търсения на политическа реалност така, както е например това за прах за пране. Трябва само да се проведат социологически проучвания относно избора на методика и за допустимата статистическа грешка.